България ще изгуби около 120 млн. евро по САПАРД

България ще усвои около 73% от предвидените 445 млн. евро по земеделската предприсъединителна програма САПАРД, която приключва окончателното в края на годината. Това означава, че страната ще изгуби около 120 млн. евро. Това прави почти една трета от цялото финансиране по програмата. "За съжаление оценката за приключването й е песимистична", каза пред депутатите от парламентарната комисия по европейските въпроси Силвия Инджова, директор на Националния фонд в Министерството на финансите, чрез който се осъществява разплащането на всички европроекти.

По думите й натрупването на неизползвани средства по САПАРД е започнало след подписването на финансовия меморандум за 2004 г. (Според правилата за всяка година се определя сума, чието усвояване може да продължи и през следващите две). Дотогава е отчитано 100 % изпълнение на финансирането по програмата. САПАРД. Според статистиката през 2004 г. са "хартисали" 27 млн. евро, за 2005 г. - 45 млн. евро, а за 2006 г. се очаква да бъдат около 47 млн. евро.

Новите управляващи се надяват загубената сума да се окаже по-малка, ако започналата проверка за нередности в проекти на обща стойност 12.5 млн. евро установи, че сред тях има и изрядни. Ако МВР, следствието, прокуратурата и ОЛАФ идентифицират такива проекти в близките дни, до 23 декември по тях може да бъде поискано плащане и така загубите ще се намалят. Ако проверките приключат през следващата година, редовните проекти ще трябва да бъдат финансирани от бюджета, обясни Инджова.

Съмнителните сделки по САПАРД са основно с фирми от месопреработващата промишленост, както и на 11 общини. Според директора на Националния фонд някои от пропуските са незначителни - например неизискана от кмета банкова гаранция за добро изпълнение, като документът впоследствие е издаден. В тези случаи се прави корекция в стойността на договора и общината се отказва от една малка сума, за да спаси по-голямата част от средствата. Има обаче и нарушения, които правят проектите неспасяеми - като сключването на договор с втория класиран в конкурса вместо с победителя. "Всички коректни бенефициенти по САПАРД са си получили плащанията", каза за "Дневник" изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Калина Илиева.

От разговора в комисията се разбра, че от края на октомври и целия ноември плащанията по оперативните програми са били блокирани. По думите на Инджова това се е наложило заради въвеждането на цялата документация по европроектите в програмата за управление на фондовете - т.нар. ИСУН, а не с цел "връзване на бюджета", каквито коментари бяха направени публично. До вчера са били удовлетворени всички искания на управляващите органи на оперативните програми за плащания на стойност 304 млн. лв., като 35 млн. лв. от тях са за общински проекти, каза още Инджова.

На редица места изпълнителите на поръчките водят дела срещу общините заради забавените плащания, припомни Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на сдружението на общините. Кметът на Бургас Димитър Николов допълни, че след срещата с премиера в края на ноември е бил поет ангажимент до 15 декември на местната власт да бъдат възстановени 240 млн. лв. за европроекти.
Представители на бизнеса също се оплакаха пред депутатите от  комисията от забавени плащания.

"Около 700 - 800 млн. лв. са "изпомпани от бизнеса" по европроекти", каза Петър Стоянов, председател на Асоциацията по микрокредитиране. По думите му има приключили проекти и на бизнеса, и на неправителствения сектор, които все още не са изплатени. Силвия Инджова отчете пред депутатите, че към вчерашна дата общо отпуснатите средства по всички европейски инструменти са 808 млн. лв., или близо 400 млн. евро.

Банките отказват да финансират договори по оперативна програма "Конкурентоспособност", защото знаят, че не се плащат, каза Камен Колев, зам.-председател на Стопанската камара. Той посочи, че основният проблем за бизнеса е достъпът до финансиране на проектите, и настоя да се ускори работата по гаранционния фонд, за който има предвидени 180 млн. лв. по "Конкурентоспособност". До края на годината ще са ясни правилата, по които фондът ще заработи, успокои го Юлияна Николова, секретар по европейските въпроси и съветник на премиера Бойко Борисов.

Тя се надява също така до Коледа да бъдат изпратени и оценките за съответствие по оперативните програми, които два пъти бяха връщани с отрицателно становище от Еврокомисията. От тях зависи пускането на междинните плащания по оперативните програми, които са около 80% от всички средства. Представител на финансовото министерство съобщи пред депутатите, че през 2010 г. ще може да се кандидатства за европроекти и онлайн.

По програма ФАР все още няма плащания, защото Еврокомисията не е превела нито цент от размразените 64 млн. евро. Надяваме се до Коледа да получим първите 25 млн. евро, каза Инджова. Тя уточни, че вече четвърти месец няма плащания и по т.нар. туининг проекти. Не е било спирано финансирането по ИСПА и Шенген. 

От: http://dnevnik.bg/