ЗЛАТНОТО ПИЛЕНЦЕ ИЛИ ЗА ТРЪБИТЕ КАТО ПОЛИТИКА

Всички знаят какво става с тръбите на “Топлофикация”, прекарани някога, без да сме питани, през апартамента, който обитаваме – дори да си махнеш радиаторите, плащаш за тръбите, вместо монополистът да плаща, че достига до другите си потребители през твоята частна собственост. И дори да резнеш самите тръби, пак плащаш, защото си се бил топлел от топлото на съседа. А параджията отгоре на всичко те осъжда, че си разрушил неговата собственост, въпреки че той пък е завзел твоята. Така вече две десетилетия наоколо виси със страшна сила значимият обществен въпрос какво точно прекарва “Топлофикация” чрез тръбите си – пара или хора.

Е, съвсем същата е ситуацията с руските енергийни “тръби” в България. Или поне ще бъде такава, ако въпросните тръби бъдат наистина прекарани.

Сигурно на всички им е омръзнало да чуват, че империалистическа Русия използва енергийното си богатство, за да извлича от него не толкова икономически, колкото политически ползи. Въпреки това обаче изречението трябва да се повтаря винаги, когато се отвори тази тема – защото е истина трябва да се повтаря, не за друго.

В момента, когато върви поредният кръг от преговори между български и руски експерти за бъдещето на тъй наречените “големи руски енергийни проекти” в милата ни Родина, добре е да се опитаме да погледнем на ситуацията малко по-широко, в геополитически контекст. Така може би ще си дадем сметка и за някои от нещата, които се случват, би трябвало да се случат или няма да се случат, под купола на нашата скромна  енергийна камбанарийка.

Премиерът Бойко Борисов през последните дни за пореден път каза, че договорът за нефтопровода “Бургас-Александруполис” е неизгоден за България. Като съдържание – защото ние просто приютяваме в апартамента си една тръба, с което правим на практика безплатна услуга на съседите си от горния и долния етаж. Като юридическа стойност – защото в текста няма клауза, която да предвижда отказ от проекта. Учудващо е пълното мълчание на Борисов по въпроса кой и защо е виновен за подписването на такъв договор, но това е друга тема.

Така или иначе, последната известна позиция на премиера от вторник тази седмица е, че за “Бургас-Александруполис” започва процедура по оценка за въздействието върху околната среда, която се очаква да продължи около година и половина, и ако оценката е отрицателна, по трасето на проекта “няма да се построи и една хижа”.

Но всъщност защо руснаците и гърците държат толкова много за този проект? За гърците е ясно – всеки би искал да има в страната си петролен извор, какъвто по същество представлява нефтопроводът. Освен това под чаршафите се говори за интересите на лоби, което, чрез превръщането на Александруполис в петролен порт, иска да подбие икономическите позиции на Солун като основно пристанище.

За руснаците е още по-ясно. Те се опитват да диверсифицират трасетата си за износ на енергийни суровини. От тяхна страна интересът към “Бургас-Александруполис” се засили, когато преди години се оказа, че Проливите, единственият южен път за петрола им, са задръстени и това носи не само икономически загуби, но и може да бъде инструмент в голямата политическа игра. На този фон как да очакваме, че  едните или другите ще се притесняват от нещо толкова дребно като евентуалните неблагоприятни въздействия върху българската екология, а оттам – за нашите икономически загуби от туризма например?

Но за нас,  българите, има и още нещо притеснително. Не знам колцина си спомнят, но преди време Русия вкара в концепцията си за национална сигурност възможност за едностранна военна намеса на места, където са застрашени руски инвестиции и руски икономически интереси. А спомня ли си някой, че малко преди да бъде махнат от поста министър на вътрешните работи, Румен Петков беше в Москва и едно от нещата, за които разговаря там, беше възможността руснаци да поемат охраната на петролопровода “Бургас-Александруполис”? Той после отрече, но ние пък не му вярваме, защото много пъти е лъгал. Още повече, че не сме видели и текста на договора за проекта.

Още по-интересна е интригата около газопровода “Южен поток”. От една страна, от гледната точка на руснаците, той е алтернатива на европейския газов проект “Набуко” за изграждане на трасе от Средния Изток до Европа, проект, който има и недвусмислената подкрепа на американците. Американците са загрижени заради задълбочаването на руската енергийна експанзия сред съюзниците им от НАТО и най-близките им политически партньори от ЕС.

От друга страна, пак от руската гледна точка, “Южен поток” е неделима част от по-общата концепция за задълбочаване на тази тяхна енергийна експанзия. Наистина, за страни като Германия, Франция, Италия, да не говорим за Великобритания и скандинавските държави, които или имат собствени енергийни източници, или широка система на енергийни доставки, не е голям проблем, че зависимостта им от Русия ще се повиши от 15 на 20 или от 20 на 25 процента. За България и Словакия обаче, чиято зависимост и сега е близо сто процента, това съвсем не е така. Не е така за Унгария, не е съвсем така за Чехия, Полша, Сърбия.

Освен всичко друго, “Южен поток” цели заобикаляне на Украйна и се явява естествено продължение на вече по-напредналия газов проект “Северен поток”. Пак така некомфортно, както руснаците се чувстват заради зависимостта на петрола си от Босфора и Дарданелите, се чувстват те и заради факта, че единственото им газово трасе за Европа минава през Украйна. На времето, когато то беше построено, никой не хранеше каквито и да било илюзии, че тогавашният Съветски съюз ще се разпадне, и не си даваше сметка, че независима Украйна ще стане толкова важно звено на голямата шахматна дъска на световната политика.

Нещо повече, достатъчно е човек само да погледне картата, за да види, че, след Украйна, на северното разклонение на този газопровод, точно на пътя за Германия, се е настанила Полша. Полша е страна, която не само има силни основания да не обича  Русия, но и ги разглежда като принцип, върху който гради своята външна политика, понякога дори – независимо от икономическите или други загуби, които понася заради тази си принципна позиция. Преди време, когато полски компании направиха консорциум и изкупиха няколко петролни рафинерии, за да не позволят руснаците да ги изкупят, чуха се доста ръмжения от руска страна. Тогава полски коментатори препоръчаха – ако им е по-изгодно на руснаците, да носят нефта си през Полша с кофи. Та в този смисъл поляците са трън в очите на Москва и една от политическите задачи на газопровода “Северен поток” е именно да заобиколи Полша, като стигне направо до Германия.

Ако двете трасета – Северен и Южен поток, бъдат наистина изградени, те ще бъдат нещо като газови клещи, обхванали Европа. С тяхна помощ Русия се надява и да засили възможностите си за влияние в и без това не особено монолитния ЕС, и да намали възможностите друг да влияе върху разгръщането на техните собствени възможности за влияние.

Добре, това може да се приеме като реализация от руска страна на чисто икономически интереси, просто малко по-агресивна форма на бизнес, който, както е известно, не винаги ползва морала, пък дори и обикновеното приличие, за свой съветник, защо му се приписват плашещи политически цели – логично ще възрази някой. Но няма да бъде прав. Защото не български или европейски, а руски експерти от Института по глобализация и социални движения преди дни излязоха в изданието RusEnergy  с прогнозата, че двата газопровода никога няма да бъдат построени, точно защото са икономически неизгодни. Според експертите, през тази година консумацията на газ в Европа е намаляла с девет на сто, а през следващите години се очаква тенденцията към намаление да продължи. Това ще постави въпроса и за намаляване на цените, което пък ще обезсмисли скъпата инвестиция за преминаване на тръбите през Балтийско и Черно море – след като сухоземните трасета със същата дължина са многократно по-евтини. Освен това не е маловажна несигурността дали Русия има и доколко в близките години ще има реални възможности да захрани пълноценно капацитета на всичките си газопроводи едновременно.

Ако двата потока са неизгодни и вероятно няма да се строят, какъв е проблемът тогава? Проблемът е, че руският газов гигант “Газпром”, за когото е известно, че е най-голямата частна фирма на Кремъл, не се съобразява с икономическата логика и продължава да настоява, дори да оказва натиск, за стартиране на проектите. Тези дни от руска страна например пак беше направен опит за прилагане на политиката на моркова и тоягата спрямо България – чиновник от “Газпром” ни припомни, че строителството на “Южен поток” е уникална възможност, едва ли не някакво златно пиленце, което само веднъж каца на рамото на държава като нашата.

Нали си представяме докъде стигат интересите, по какъв начин и на какви нива се реализират влиянията, след като дори бившият германски канцлер Шроьодер се оказа купен човек на “Газпром”? И нали се сещаме, че общата идея на руснаците няма как да бъде заравянето на едни пари в морския пясък?

Дори само от такъв бегъл поглед към ситуацията, изводът, който трябва да си направят българските управляващи, е ясен – при каквито и да било преговори за руските енергийни проекти, винаги да се съобразяват и с техния политически подтекст. Още по-добре, ако ясно заявят това съображение пред отсрещната страна, за да може то да се отрази официално в евентуалните постигнати договорености.

А информацията, че, според Бойко Борисов, правителството ще се консултира по енергийните въпроси с президента Георги Първанов дори преди да е изградило собствената си позиция по тях, никак не е окуражаваща. От една страна кабинетът няма такова законово задължение, а от друга – президентът няма законови правомощия да определя политиката на изпълнителната власт, особено в икономическата сфера. Така че това би било сериозна стъпка към потъпкване на демократичния принцип за разделение на властите. Освен дето отсега е ясно като какви съвети и насоки може да се очакват от президента, постигнал преди време прочутия “голям шлем” при енергийните разговори с Путин – шлем, оказал се впоследствие твърде малък и ръбест, дори за свикналата с всякакви несгоди глава на “обикновения” българин.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/