Политическата телесъобразност

Избирането на Румяна Желева за заместник-председател на Европейската народна партия (ЕНП) в контекста на това, че тя е кандидат за еврокомисар е голяма грешка, каза пред PRO.BG евродепутатът от БСП Кристиан Вигенин. По думите му темпото, с което Желева поема и напуска постове изглежда притеснително не само в неговите очи, а и тези на колегите му.

Тя дължи обяснение защо трябваше да е кандидат за заместник-председател на ЕНП. Сигурно има и други в ГЕРБ, които да получат такова признание. Това със сигурност не й помага, коментира евродепутатът-социалист и не изключи възможността Желева в последствие да напусне поста в ЕНП.

От тази новина в сайта Кафене.нет става ясно, че на Вигенин не му е ясно какво се случва всъщност с “горещият картоф” Румяна Желева. За съжаление, по мое скромно мнение, положението е по-зле, отколкото самите социалисти си мечтаят. Защото г-жа Желева действително е най-големия кадрови гаф на Бойко Борисов, който обаче трудно може да бъде коригиран.

Позволявам си да изкажа хипотезата, че настояването Румяна Желева да бъде приютена като един от 10-те заместници на председателя на ЕНП е по-скоро резервен ход и обратното на грешката – опит е да бъде намерен някакъв изход от положението в случай, че на изслушването й в Комисията но външна политика на ЕС тя се провали. Или най-малкото чрез повишаването на нейния статут в рамките на най-голямата партия в европарламента се цели да й бъде придадена тежест при въпросното гласуване.

Изслушването в съответната комисия започва на 11 януари 2010 година и никак не е сигурно как ще приключи за г-жа Желева, чиято професионална биография практически няма нищо общо с външната политика, ако не се брои нейният кратък престой в европарламента като депутат в групата на ЕНП.. Това е все едно да си стажант репортер на изпитателен срок в една голяма медия и от тази позиция да станеш главен редактор, прескачайки много нива в йерархията без да имаш никакъв опит.

След изпуснатата от Румяна Желева реплика, че в Брюксел се била срещала с руския външен министър Сергей Лавров и с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън докато ходела до тоалетната, съм почти готов да се обзаложа, че ще й бъде много, много трудно да прескочи последната бариера пред формалното й встъпване в длъжност като еврокомисар. Прецеденти на такива изслушвания да се препъват кандидати, за които летвата е твърде висока, има.

Накрая – нещо по принцип. Не е нужно човек да е в един отбор с Вигенин, за да забележи това, което споделям за кадровия гаф с издигането на Румяна Желева. Очевидният за мен провал с нейното протежиране не прави критиката по въпроса непременно “червена”. Това е същият случай като с Яне Янев – той громи сега президента, но с този факт не става автоматично съратник на всеки, който сочи кривиците на Г.Първанов. Което не пречи пък да бъде отбелязано, че забраната Янев да говори срещу президента от парламентарната трибуна е също толкова осъдителна, колкото много от ходовете на самия Янев в недалечното минало ( като “разбивач” на чужда парламентарни групи например).

Стига да може човек да си позволи да гледа на политиката като наблюдател, без да е обременен от изискването за лоялност към партия или партньори, ще има правото да се произнесе свободно за нюансите. Казано в прав текст по конкретния случай: Бойко Борисов може да е прав за много неща, но за решението си Румяна Желева да ръководи българската външна политика, или да представя дори България в европейското правителство на Жозе Барозу, определено сбърка.

Изобщо, да ме прощават политиците ,сред които има всякакви хора и изобщо не всички са маскари, но политическата целесъобразност в говоренето е техен проблем, част от професията ( нещо като етиката за гинеколозите). За останалите, особено за журналистите, е проблем, ако тази целесъобразност им се вменява като задължение. Защото телешкият възторг от успехите на властта се превръща в мучене, в телесъобразност.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/