Колко дълбоко е удовлетворението и фатална ли беше 13-та среща?

В епохата , когато България беше нацвъкана с фотоси на вкопчените в страстна целувка Брежнев и Живков, когато рожбата им в Кремиковци се казваше “Леонид Брежнев”, а самият той получи приживе паметник клонинг на Сталин в подножието на монумента с шмайзера в София, в самия СССР се разказваше вицът, че др. Брежнев е открил седмото чувство: чувството на “дълбокото удовлетворение”.

Нямаше реч на Брежнев, в която да не се говореше за неговото “чувство на дълбоко удовлетворение” – най-вече от успехите на развития социализъм, същият, който предаде Ленину дух от прекалено развиване. Но, както се вижда духът на Брежнев е жив и епохалното му откритие на “седмото чувство” не е отишло напразно. А и Ленин не си е отишъл от мавзолея в Москва – украсява все така завещанието си в Кремъл на входа му.

На пресконференцията след състоялата се в София 13-та сесия на междуправителствена руско-българска междуправителствена комисия руският винистър на Енергетиката Сергей Шматко изрази удовлетворение от успехите. После посети президента Г.Първанов и двамата са си спретнали истинско състезание кой да е по-удовлетворен- един през друг изразяват удовлетворение. Колко дълбоко е обаче то и има ли почва за него, при положение, че има спад от цели 48,9 на спад в стокообмена между двете страни за годината?

Както обикновено, т.н. добри новини, в случая за укрепването на дружбата, никога не са такива, каквито изглеждат или ни ги представят. В твърде невъздържан от дипломатическа гледна точка стил руският гост се е произнесъл на наша почва за мнението на трето лице ( за което едва ли е упълномощен от германска страна) в схемата за основния руски интерес в България АЕЦ “Белене”, заявявайки, че германският концерн RWE вече сигурно съжалявал за отказа си от финансирането на проекта. Това изпускане на нервите е показателно колко вбесени са в Москва от падането на германския смокинов лист, с който прикриваха голотията на своето проникване тук.

Срещу основанията за дълбокото им удовлетворение ден по-късно, т.е. днес, косвено се произнася и самият инструмент на руската енергийна инвазия. След като говорителят на руския държавен монополист “Газпром” Сергей Купрянов обясни по повод срещата в София, че с участието си в “Южен поток” България може да се превърне в “половин Украйна” ( отново имперски ход с противопоставянето на трета страна, която Москва иска да накаже за непослушание!), имаме нов нюанс в тази стратегия. За първи път, струва ми се, става публично ясно, че Русия е готова да шантажира България ( която се опитва да употребява за шантаж на Украйна) и с румънска карта, както вече опита с турската преди близо три месеца.
Газпром разчита и на други варианти за „Южен поток“ – най-вероятно Румъния, ако България промени намеренията си за участие в този проект, съобщи БТА, позовавайки се на Ройтерс и на зам.-изпълнителния директор на компанията Александър Медведев.

„Ако с България нещата не потръгнат, Газпром има и други варианти. Румъния е заинтересована да участва в проекта „Южен поток“, подчертал Медведев.

Ако четем между редовете кой какво е казал от името на преговарящите страни, става ясно, че всъщност нищо не се е променило. Сайтът Медиапул цитира източници от българското правителство да казват, че категорично са отблъснали искането на Москва за 100 % контрол над АЕЦ “Белене”, запазвайки за София евентуално 20 процента участие. Същевременно искането на България за акционерно финансиране на проекта е било прието – за разлика от предложенията към западните държави да се включат. Поне до момента никой от поканените на Запад не откриква.

Да откликнеш в случая означава, че ще трябва да се намерят международни финансисти самоубийци, които да си сложат парите в проект с неясни параметри за възвращаемостта от вложеното в него и с ясна тенденция на постоянно оскъпяване на строителството ( да не говорим за създаването на прецедент в ЕС за приемане на руски технологии в тази сфера след Чернобил). При това с абсолютно непроучен шанс за реализиране на евентуално произведените количества електричество в условията на растяща конкуренция в региона и при европейски ангажименти за рязко завишаване на критериите за енергийна ефективност, т.е. при тенденция за пестене, а не на разпиляване на енергия, както беше досега в нашата “богата” България .

Самата България май изобщо не се спряга като потребител на хипотетичната електроенергия, от която и при сегашните разчети няма нужда, особено ако се запази посоката на срив на енергоемкото, създадено но съветски образец индустриално производство и преориентирането на българската икономика към екологично чисти високите технологии, услугите и селското стопанство.

Дори и “новият” проект за руско участие в язовир “Индже войвода” за снабдяване на питейна вода на българското южно морско крайбрежие, е всъщност подновяване на стария проект за язовир “Дебелт” . За целта е подписано “рамково споразумение”, нещо като писмо за намеренията. Старият проблем с руските лицензи за българска оръжейна продукция, който уж бил мръднал от точката на замръзване в отношенията с Москва, всъщност е бил “рестартиран” ( по думите на руската страна).

След като сроковете за решаване на българската позиция по руските проекти отдавна бяха нарушени ( помните ли, премиерът Борисов беше заявил лаконично, че това ще стане до края на ноември), сега са определени нови за прецизиране, оценяване, осмисляне и т.н.

Къде е скритата в тази картинка причина за “удовлетворението”? Да не би да е във факта, че въпросната сесия беше 13-та, питам аз на 13-ти декември? Едва ли, нищо фатално не е станало, но и нищо епохално- също. Русия пробва по всякакви начини да се наложи, представяйки това като “взаимен интерес”, включително с намеци за създаване на работни места, настъпвайки българското правителство по болния мазол в условията на кризата.

Не ми се правят каламбури с имена, но те някак си се натрапват. Защото българския водещ в преговорите министър Трайчо Трайков си трае. Явно е оставил удовлетворението да се шматка по трасето с Първанов, на когото не му е първица да изразява вечното си удовлетворение от вечната дружба.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/