ТЪРГ ЗА УМНИТЕ ИЗДАТЕЛИ

Пиша това предисловие не защото познавам умните издатели, а защото не ги познавам и ми се ще да се запознаем. От друга страна те не трябва да бъдат пък и чак безкрайно умни, та да могат лесно да разберат простотиите, които пиша.

За какво ми трябват умните издатели? За да купят книгите ми и да ги продадат. Не за да ги отпечатат – за отпечатването аз и сам мога.

Но тъй като ми писна толкова години да се занимавам с журналистика, за да си вадя хляба, а заради това да се превръщам съботно-неделен писател, и тъй като ми писна в България целият книжен свят да ходи на два куци крака, обръщам се директно към издателите.

Те, макар и заедно с много други хора, са отговорни за липсата на ключовата в системата на книгоиздаването институция “литературен агент”, затова да вземат и да изпълняват тази функция, поне донякъде, защото не е моя работа да ходя да си предлагам текстовете, все едно продавам картофи и да се пазаря с тях за жълти стотинки.

Ще им помогна да започнат с текста, който публикувам тук. Това е малка част от книгата с миниатюри “Животът около Джон”, с която се забавлявам от известно време насам. Задно с друг цикъл кратки разкази – “Диалози”, някои от които ще се появят малко по-късно в този блог, те оформят една прозаична книга с работното заглавие “Миниатюри”, но може да бъде и всяко друго заглавие, което ми хрумне.

Това е книга, каквато в България няма написана, а и няма кой да напише. Който е повярвал на скромността, красяща това изказване – повярвал, който не, да прочете малко, ако е умен издател, веднага ще разбере.

За авторските права на текста обявявам търг с явно наддаване. Той започва отсега и ще продължи до края на март. Системата е следната – всички предложения, съдържащи суми за участие в наддаването, получени на мейла ми, ще бъдат публикувани в този блог: www.passenov.wordpress.com 

Ако някой иска повече предварителна информация за книгата, да пише какво му трябва, ще му изпратя. Оттам нататък всеки има право да наддава калкото пъти иска - докато подбели очи или още по-добре, докато му се изпразнят джобовете.

За сметка на празните джобове, ще може да напълни душата си, ама не с кюфтета. А такъв късмет рядко се пада в живота, нали?

ИЗ “ЖИВОТЪТ ОКОЛО ДЖОН”

ДЖОН, ДАМАТА И ПРЪСТЪТ НА СЪДБАТА

Полуизлегнат на тавана, Джон опира пръст в пръста на Съдбата. После от радост танцува малко под дъжда, а когато вижда красива дама с кученце, нахвърля се да целува кученцето.

ДЖОН И НЕГОВОТО ЧЕРНО ПИАНО

Понякога е по-добре сам да паднеш в онова, в което така или иначе ще те бутнат.

От малък Джон иска да свири на пиано, но му пречи чувството за вина, задето носи скъсани на петите чорапи. Когато старателният психиатър успява да му внуши, че вината не е негова, а на чорапите, вече е късно за пиано. Но Джон продължава да държи на пианото.

Държи на него неща като стари балетни пантофки, географска карта на Уругвай през зимата и учебник по геометрия с обяснения на питагоровата теорема, които липсват.

За удавяне на мъката той предпочита да държи и топла пилешка супа, която да бърка разсеяно с пръст, след като си е пребъркал носа. Но пък няма как да държи супата на пианото, защото остават бели следи по лъскавия черен капак.

Тази житейска несправедливост натъжава Джон допълнително и той решава, че когато дойде моментът да се обеси, ще се обеси със струна от пиано, независимо дали неговото собствено или нечие чуждо.

ДЖОН НЕ ПАСЕ ТРЕВА

Джон не пасе трева защото няма в джоба си пет лева да си закупи свежа маруля, а пасе трева, защото му се пасе трева, пък на пазара никой не продава. Все пак е по-добре да пасе трева на поляната в задния двор, отколкото да ходи и да цвили по площадите – смятат роднините на Джон, които се притесняват за фамилната чест. Джон обаче е неуморим и след като се е напасъл добре с трева, ходи да цвили по площадите. Но не излага фамилната чест, защото всеобщата оценка е, че цвили твърде добре.

КОГАТО ДЖОН СИ КУПУВА ТЕНДЖЕРА

Когато Джон си купува тенджера, първата му работа е да я наложи на главата си и да провери дали така прилича на рицар. Втората му работа е да се разочарова, че не прилича. Третата му работа е да се тресне с капака по главата, за да чуе поне звук от героична битка. Четвъртата му работа е да си вдъхне надежда, че със следващата тенджера, която си купи, може би ще заприлича на рицар. Петата му работа е да провери в енциклопедията дали рицарите ядат боб. Шестата му работа е да си наготви боб в новата тенджера. Седмата му работа е да изхвърли тенджерата, заедно със загорелия боб. И осмата му работа е горко да поплаче, гладен рицар.

ДЪРВОТО ВЪТРЕ В ДЖОН

Една сутрин Джон се събужда и установява, че е дърво. Разбира го по светлите и тъмните годишни кръгове, които веселите и тъжните години от живота му са  отпечатали в живота му.

- Сега остава и да се разлистя – казва си Джон на шега. – Или пък да ме набичат на дъски и да ме използват за кофраж – продължава да се шегува вътрешно.

Но никак не се учудва, когато малко по-късно наистина го набичват на дъски и го използват за кофраж. Процесът го навежда на мисълта, че все пак по-добре да се беше разлистил.

ДЖОН НИКОГА НЕ ЗАТРЪШВА

Джон никога не затръшва с крак вратата на хладилника. Питат ли го защо, говори леко несвързано за невъзможната пермутация на източната чувствителност в западно мислене.

Джон никога не затръшва с крак вратата на хладилника. Вече не го питат защо. Дават си сметка, че пермутацията на източната чувствителност в западно мислене наистина е невъзможна.

Джон никога не затръшва с крак вратата на хладилника. Забравя защо и го прави механично. Невъзможната пермутация на източната чувствителност в западно мислене си отдъхва облекчено.

И тогава Джон затръшва с крак вратата на хладилника.

ДЖОН ГРАДИ ХРАМ

Джон гради Храм, но не знае на кой бог е посветен, затова го гради някак най-общо.

Рови се в Интернет, за да види кое е най-популярното име по света и установява, че името e Джон, Йоан, Иван, Хуан, Жоан, Жан, Ян, Янис, Джовани..... при това всички комбинирани с фамилията Смит. Така че Джон не се колебае и посвещава храма си на Джон Смит. Градежът придобива конкретни измерения.

Джон Смит му е свидетел, че само по една фантастична случайност божиите имена в случая напълно съвпадат с неговите собствени.

ДЖОН СРЕЩУ СЪВЪРШЕНСТВОТО

Джон решава никога да не постигне съвършенството, защото подозира, че така душата му ще се подложи на мъчителна анихилация, а тялото му ще се лиши от редица несъвършени, но вдъхновяващи практики.

Сред тях той брои пеенето с цяло гърло сутрин в банята, възможността да се наругае телевизора или трепета от някои научни открития, според които животът е лъзгав.

Особено ще му липсва редовната практика да чува по телефона думите “Извинете, грешка!”, защото, разбира се, по време на съвършенството грешки няма как да има.