Уфе Елеман ЙенсенС идването на зимата сигурно мнозина жители на Централна и Източна Европа са си спомнили и за студа, предизвикан в началото на годината от решението на Русия да прекъсне газовите доставки за Украйна. Това беше остро напомняне, че газът в момента е най-важният политически инструмент на Кремъл, с който Москва иска да възстанови привилегирована си сфера на интереси в страните, които смята за "близка чужбина". Ако на Русия се позволи да продължава да налага своите правила върху енергийното снабдяване на Европа, резултатът ще излезе скъпо - не само за Европа, но и за нея самата.
Крайно време е Европейският съюз да престане да разглежда енергетиката като въпрос на двустранни отношения, а няколко от големите държави да се опитват да бранят собствените си тесни интереси за сметка на общото европейско благо. ЕС належащо трябва да разработи единна енергийна политика и да изгради общ пазар за природен газ. Докато те все още не съществуват, има сериозен риск Русия отново да спре газовото кранче, за да продължи своеобразната си
политика "разделяй и владей"
която светът наблюдава, откакто Владимир Путин е на власт.
Планираният газопровод "Северен поток" по дъното на Балтийско море е добър пример за проблемите, пред които е изправена цяла Европа. Той възникна като проект на руско-германско-холандски консорциум, но все пак руският енергиен гигант "Газпром" държи 51% от акциите в него. Чрез "Северен поток" Русия може директно да снабдява Германия с газ, заобикаляйки съществуващите сухопътни преносни трасета.
На пръв поглед изглежда, че няма проблем. Но истинската причина за желанието на Русия да строи "Северен поток" (който е по-скъп от наличната мрежа газопроводи) е, че той ще позволи на Москва да спира доставките за членове на ЕС като Полша и балтийските страни и за съседи като Украйна, докато в същото време осигурява топлина и уют в Германия и в другите западноевропейски държави.
Различни държави, които имат достатъчно основания да се страхуват, че ще бъдат оставени на студено от Русия, на висок глас обявиха, че "Северен поток" е по-скоро политически, отколкото икономически мотивиран. В крайна сметка би било много по-евтино да се разширят съществуващите сухопътни тръбопроводи, вместо да се строи нов под водата. Това навежда на мисълта, че с помощта на "Северен поток" може да се спират продажбите за клиенти, които не са предпочитани.
Тези опасения бяха отхвърлени от могъщото лоби на "Северен поток", ръководено от бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, който одобри проекта, докато бе на власт, а след края на мандата си отиде на работа в "Газпром". В повечето демокрации подобен ход бързо
би привлякъл вниманието на прокуратурата
Но в крайна сметка никога не започна сериозна проверка за коректността на Шрьодер вероятно заради обхвата и значимостта на германско-руските икономически връзки.
През ноември "Северен поток" изненадващо получи зелена светлина от три скандинавски държави, които предоставиха морското си дъно за проекта: Дания, Швеция и Финландия. Изглежда те са смятали казуса за "технически проблем", свързан единствено с гаранции за околната среда. Но "Северен поток" не е "технически проблем". Опасенията на страните, които могат да останат на студено, трябва да се вземат насериозно, затова е нужно да се изгради единен газов пазар в ЕС. Така никой няма да бъде оставен на руския натиск.
Европа несъмнено се нуждае от руския газ, но страховете, че Русия ще получи тотален монопол върху Европа, са пресилени. Руският дял във вноса на газ в Евросъюза днес възлиза общо на малко над 40% спрямо 80% през 1980 г. Освен това руският газ представлява само 6 до 7% от общото първично енергийно снабдяване на ЕС.
Така че като цяло не бива да се страхуваме от зависимостта от руския газ. Проблемът е в това, че някои страни в източните части на ЕС значително по-силно зависят от руския газ, отколкото е средният показател. На тях
трябва да им бъде осигурена солидарност
която е от фундаментално значение за членството в ЕС.
Опитът от прекъснатото газоснабдяване миналата година има едно предимство. Беше вдъхнат нов живот на плановете за алтернативни маршрути ("Набуко" например), които да пренасят азербайджански газ през Турция за Европа. Русия и ЕС договориха система за ранно предупреждение за възможни сривове в доставките. И като че ли украинският премиер Юлия Тимошенко омая руския си колега Путин да сключи нова газова сделка. Въпреки това тревогата остава голяма в страните, които биха били особено силно засегнати от нов срив в доставките.
В интерес на самата Русия е ЕС да преговаря като едно цяло с нея. Но запазят ли се страхът и несигурността за руските газови доставки, без съмнение ще се стигне до това, че най-силно застрашените страни ще се опитат да се предпазят, блокирайки руско-европейските преговори за нови споразумения за партньорство и сътрудничество.
В речта си за състоянието на нацията руският президент Дмитрий Медведев подчерта през ноември, че руската икономика трябва да се модернизира. Най-очевидният път за това минава през тясно сътрудничество с ЕС. Но докато възприемаме Русия като енергиен рекетьор, а не като партньор, подобно сътрудничество е немислимо.
* Уфе Елеман-Йенсен е бивш министър на външните работи на Дания. Статията е предоставена от Project Syndicate.
От: http://dnevnik.bg/