В утробата на кита

По традиция в декемврийския брой на „Диалог” се мъдри моето „коледно” слово, с което благодаря на всички, които ми помагаха през годината. Добре, но от година на година списъкът става все по-дълъг и мястото взе да не стига, защото много хора помагат на „Диалог”.

Помагат му всички читатели, които го подкрепят с абонамента си и с читателските си отзиви.

Помагат му дарителите (никога не знам как да се отблагодаря на тези трогателни жестове на подкрепа, които понякога идват в най-трудния момент). Помагат му рекламодателите, защото без парите от рекламата, няма да мога да плащам на печатницата.

Помагат на „Диалог” прекрасните му автори, фотографи, художници, помагат колегите от медиите в България.

За съжаление някои от авторите в „Диалог” вече си отидоха от този тук свят. Тия дни си мислех колко ми липсват анализите на Александър Божков - този невероятен човек, който успя да се пребори с клеветата, но накрая тя все пак го уби.  Защото само честният човек знае как може да убива клеветата, особено в съдружие с глупостта.

А глупостта тържествува там, където не се чуват гласовете на малцинството разумни хора. Защото и умните хора са малцинство, особено пък в страни като България, където се имаме за много умни. Това че се имаме за много умни е сигурен признак на глупост, но както казваше и незабравимият Ясен Антов – всеки е глупав, колкото може. А ние в България можем много!

   В предишния брой на „Диалог” писах за вятъра на промените, който задуха преди 20 години над Източна Европа. У нас, обаче, освен свеж полъх, вятърът на промените довя и доста боклук от тъмните кътчета на някогашната престъпна комунистическа власт. Довя го и го струпа на видно място, за да му се радваме всички. Дело на онези, които искаха „вятър промени” са и „днешната” (днешна, друг път!) корупция и организирана престъпност. За съжаление отидоха си не само някои от авторите в „Диалог”, отидоха си и някои от свободните медии в България.

Вчера сутринта се опитах да чуя любимото RFI - София и се оказа, че на негово място „фокус – мокус” излъчва друго радио – радио „Фокус”. Тия фокуси в България ги умеем. Това, което още не умеем и на което трябва бързо да се научим, ако не искаме да се задушим, е рефлексът да браним свободата.

След Радио Свободна Европа, БиБиСи, ето че и Радио Франс Интернасионал приключи своята дейност в България. Малко преди това един отчаян опит да имаме прилична и смислена телевизия също приключи неуспешно. И не защото РЕ:ТВ и РФИ нямаха аудитория! Имаха и то доста голяма аудитория, независимо какво ни лъжат соц – агенциите на пишман социолози. И така, вече няма Ре: ТВ, няма и RFI. Усещането е сякаш отново сме напъхани в утробата на кита. Ето че и стиховете на Константин Павлов отново са актуални:

Мили славею,
ще затворя прозореца.
Съмнителни са тези оди...

А защо западните страни не продължават да финансират своите радиостанции в България, ще рече някой. Ами защото 20 години са достатъчно време едно общество да порасне и да започне да се грижи само за себе си и за свободните си медии. Защото нито една страна не е длъжна да харчи парите на своите данъкоплатци, за да имат българите свободни медии. Защото България е член на ЕС и дали ще има в България прилични и свободни медии зависи от всички нас. От мен, от теб.

Затова си намислих едно новогодишно пожелание: през 2010 да покажем, че сме се научили да ценим и знаем как да браним свободата си.

Скъпи колеги от РФИ и РЕ:ТВ, благодаря ви!

PS Току-що, научих, че тази нощ е починал Едуард Генов – още един символ на българската свобода, за когото българското общество малко знае. А малко знае, защото малко са свободните медии в България. От друга страна, днес е денят на Свети Данаил. Свети Данаил, разказва легендата, бил хвърлен на лъвовете, но оцелял. Ние светци не сме, но ако не опазим свободата на словото от едни нищо и никакви хиени, тогава и нищо не сме!

Блогът на Даниела Горчева - http://dilmana.web-log.nl/