Още за откупите и подкупите, но в самия парламент

Парламентът наложи мораториум върху т.н. царски имоти ( използвам популярното название) и с това сътвори първото си важно политическо решение. Подчертавам- политическо, защото юридическата страна на въпроса е друга тема.

Другата тема обаче беше несполучливо използвана от заместник-председателя на парламентарната група на БСП Михаил Миков в опит да обясни, защо червените са против този акт. Беше ясно, че с призива си от трибуната не може да спре решението на мнозинството. Какво тогава целеше с адвокатската си пледоария?

БСП многократно е сменяла позицията си по много въпроси през годините. Най-ярък, пресен и свързан със самия Сакскобугготски е примерът как го нападаше (включително по темата за имотите) докато беше в опозиция, а как го прегърна след това под тройното одеяло на коалицията. Така че партията трудно може да бъде заподозряна в принципна последователност като причина за разграничаването от мораториума.

Едва ли също сме свидетели само на партиен реверанс на благодарност към царя за неговата лоялност да сподели до последния ден горчилката на сринатата правителствена популярност. Такъв театрален ход изигра на 12 декември на Седмата конференция на ДПС Сергей Станишев спрямо другия си бивш партньор от властта. Но само зле подготвената за такива спектакли публика вярва на подобни скечове.

За да разчетем генома на заболяването, от което страда столетницата, трябва да погледнем под микроскоп истинските мотиви, движещите сили, довели до събитието. Те се коренят в копнежа по справедливост ( и дори за “възмездие”) сред достатъчно голям брой български граждани, които повярваха на ГЕРБ като гарант за изпълнение на техните очаквания. Дори Станишев и Първанов са признавали нееднократно, че усещането за несправедливост е широко разпространено сред Българието- и те са били наясно, че ще спечели онзи, които бъде припознат като носител на справедливостта, но нямаше как да попречат на Бойко Борисов да изпълни тази роля.

Обещанието да бъде преборена корупцията е твърде общо и вероятно заченато в грях поради явната му неизпълнимост. Няма как парламентът да забрани корупцията. Докато с царските имоти ( конкретен дразнител на накърненото чувство за справедливост, което изхвърли НДСВ извън парламента), юридически обосновано, или не, случаят е друг. Тук се искаше политическа воля. И тя бе демонстрирана.

БСП се плаши от този развой на събитията, който легитимира мнозинството като единна сила, способна да взима важни политически решения. В отчаянието си партията опита да покаже “експертно” лице срещу гласуването за мораториума, но това, което масата български граждани ще видят в този ход, е , че червените се оказват по монархисти от монархистите и от …ДПС.

Многозначителен е депесарският шут ( нямам предвид, че Доган се прави на шут с постановките си как искал да се оттегли от лидерския пост, ама не ми давали). Лафът ( защото за хашлашкия израз думата е точно “лаф”) за депесарския шут онагледи през есента на 1992 г. предателството на ДПС към съюзника от СДС, сваляйки с гласовете си правителството на Филип Димитров. Сега е приложим и към царя. Защо не, след като Даган демонстрира “еманципираност” от действащия все още президент Първанов и му се подигра ( за първи път и напълно основателно) на мегаломанията за АЕЦ “Белене” и дистрибуторските енергийни претенции от регионален мащаб, защо да не подритне катурнатия от пиедестала цар.

Сега, след като Доган прокламира колко му е хубаво в опозиция като шанс за катарзис и се показа готов да прелъстява победителя Борисов, неговите хора твърде вяло казаха по някоя добра дума за явно изоставения в бедата Сакскобургготски. Само двама от ДПС гласуваха против мораториума, а останалите – от тях да мине – въздържал се. А бяха заедно цели два управленски мандата и царят рекламираше Доган като единица мярка за управленска мъдрост и демократичност!

Какво е това, как се нарича? Казва се Ахмед Доган. Той и в опозиция се опитва да управлява ( в случая егото на премиера Борисов, ако може). Пък и кой беше най-заплашвания с ревизия на имуществото от новата власт само допреди няколко месеца? Помните ли, че това беше пак Доган? Може и да сте забавили, защото вече от месеци нищо не се чува по въпроса. Откупва се човекът. С което явно подкупва победителя. Да видим при тази явна корупция докъде ще се стигне.

Дано не се окаже само, че мнозинството се откупва като подкупва общественото мнение с този мораториум, който демонстрира възстановяване на справедливостта, която все така липсва.

Ето затова започнах този текст с това, с което завършвам: не търсете юридически аргументи, става дума за политика.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/