Какво играем – тука има-тука нема или руска рулетка

• Напоследък премиерът Бойко Борисов сякаш бърка правилата и кара целия български народ да се чуди в коя точно от двете игри играе 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Мнозина българи в едно или друго време са играли прочутата игра “тука има – тука нема”. Тя е сравнително безобидна – освен че в даден момент губиш ума си, най-многото, което може да последва от цялата работа, е да загубиш и малко пари. Но  обикновено като ги загубиш веднъж, втори път не се хващаш на въдицата.

По-малко са хората, играли някога “руска рулетка”. Тя отново е свързана със загубване на ума – все пак да лапнеш дулото на револвер, в който със сигурност има поне един патрон, не е никак лесна работа и доста трябва да си изперкал. Пък и статистически възможността да се гръмнеш не е 1:6, както си мислят някои, а 50:50.

Напоследък обаче премиерът Бойко Борисов сякаш бърка правилата и кара целия български народ да се чуди коя точно от двете игри играе с решенията, които обявява и от които после се отрича. Както и с действията, които твърди, че никога няма да предприеме, а после предприема. Някои от тези неща са сравнително безобидни, други – не съвсем. 

1. Тука има-тука нема референдум 

Първоначално идеята на премиера Борисов да подкрепи искането на партия  “Атака” за референдум по въпроса да има или да няма новини на турски език по БНТ, приличаше на игра на “руска рулетка”. Даже приличаше на известната нейна по-особена форма, при която лапаш пистолет не с пет празни и едно заредено с патрон гнездо, а с пет заредени и едно празно.

Работата изглеждаше много сериозна, но в събота приключи някак лежерно, като премиерът обяви, че се отказва от провеждането на референдума. Не стана съвсем ясно в резултат на кои точно външни внушения се стигна до този отказ. Дали тези на президента Първанов, който по-рано коментира, че с идеята за референдум някой е скроил голям капан за Борисов? Или тези на еврокомисаря Румяна Желева, която каза, че “не може мнозинството да се произнесе за нещо, което засяга една по-малка част от хората, така референдумът губи смисъл и значение, защото ще е предрешен неговия резултат и ще ни се смеят хората”? А може пък да е взел под внимание дори мненията на разни експерти по етнически въпроси и политически коментатори, които междувременно обясниха защо и доколко референдумът би бил вреден за самата крехка тъкан, която свързва българското общество и го прави общество. Или всички те взети заедно са повлияли?

В тъмнината, в която обикновено се взимат решенията на българската политика, не стана ясно също с какъв точно жест премиерът реши да се откаже – дали просто остави пищова настрани или все пак го щракна и, какъвто си е късметлия, попадна точно на единственото незаредено с патрон гнездо. Така или иначе обаче, за публична консумация остана фактът на отказа и това, че вместо да играем “руска рулетка”, в България пак се върнахме към сравнително безобидната игра на “тука има-тука нема” по етническите въпроси.

Сам по себе си този факт трябва да бъде приветстван. Сигурен съм, че не е лесно за кой да е човек, още повече – за кой да е политик, а още повече за политик със самосъзнанието на Бойко Борисов, да се откаже публично от нещо, което вече е заявил като позиция. Способността да си признаеш грешката и да отстъпиш, а не да продължаваш докрай с рогата напред, е наистина достойна за уважение.

Друга тема е дали има смисъл първо да си сътворяваме излишни заплахи и после героично да ги преодоляваме. Също – доколко сегашното отстъпление на Борисов е свързано наистина с признаване на грешка и преосмисляне на въпроса изобщо, или е просто инстинктивен политически ход. И не на последно място – дали и доколко обществото ни като цяло е в състояние да оцени положително отстъплението и признаването на грешката точно по тази тема.

Защото българинът, противно на версията, че е толерантен, която сам за себе си разпространява и на която сам си вярва, всъщност не е толерантен. Като цяло той много би искал да се изпъчи геройски и да разбие мутрата на тирана, особено ако въпросния тиран някой вече го държи здраво за ръцете и работата е сравнително безопасна.

Така че в случая предстои да видим дали отказът от референдума няма да повлияе негативно върху рейтинга на Бойко Борисов. В чисто политически план пък е интересно как ще се развият отношенията с “Атака” – ще продължи ли Волен да бъде най-верният съюзник на ГЕРБ или ще отстъпи тази роля на Синята коалиция. Независимо от подобни възможни развития обаче, все пак може да се сметне, че историята с референдума има почти щастлив край. Но не е така с другия важен сюжет, който се разиграва пред очите ни напоследък. 

2. Руската рулетка Първанов 

Обратно на предишната тема се развива играта между премиера Борисов и президента Първанов. Тя започна като “тука има-тука нема”, но тези дни, изглежда задълго, се трансформира в “руска рулетка”.

Отначало противопоставянето между двамата беше сравнително безобидно и на практика безопасно за кой да е от тях. Нещо повече, то всъщност беше полезно за всички хора в тази страна, които очакват в нея да се случи някакво движение напред в правилната посока, в смисъл – на Запад, а не на Изток.

Ситуацията изглеждаше така, сякаш може в следващите две години президентът Първанов да продължи да прави каквото си иска, тоест, да се закача от време на време с премиера Борисов, като обвинява в некадърност него и министрите му, да го напада, че управлява авторитарно, да го обстрелва го с твърдения, че е популист и се е сдушил с лоши приятели. А после да направи каквото трябва – да се махне от президентския пост и да потъне в забрава. През това време пък премиерът Борисов само да изръмжава понякога и да замахва лапа с цел да го отмести като някоя досадна муха.

Само че, както всички сме забелязали, българските политически утопии се различават твърде чувствително от българските политически реалности. Затова в петък Първанов излезе по националната телевизия да говори как става точно обратното – сега той прави каквото трябва, а чак после ще прави каквото си иска. Не че някой вярва на твърденията му, че “сега прави каквото трябва”, освен ако се има предвид “каквото трябва” от друга, а не от българска гледна точка. Но водещият поне да се беше сетил да му изстиска един лимон насреща, та да не гледа цяла България доволната му физиономия.

Тази доволна физиономия всъщност показва, че президентът Първанов е победител, най-малкото поне на първия тур, от играта на “руска рулетка”, която започнаха с Борисов. В тази игра има два големи и няколко по-малки залога.

По-малките залози Първанов изглежда вече обра или ще обере в най-скоро време. Например – повече от месец никой никъде не обелва зъб за развитието на прокурорската проверка срещу бившия премиер Сергей Станишев. Да не говорим за повдигнато обвинение. Конгресът на ДПС показа, че върхушката на тази партия продължава да се чувства не поросто незасегната от последните развития, но и на практика недосегаема. Изпълнителната власт в България пък сама започна да ограничава своите правомощия по различни въпроси, като хукна да ги съгласува с президента, на когото много от тези въпроси изобщо не му влизат в работата. И така нататък.

От двата големи залога единият също изглежда твърдо на път да бъде прибран от президента. Неотдавна, при преговорите по икономически теми между българската и руската страна в София, стана ясно, че, независимо от приказките как руските енергийни проекти в България са излишни, неефективни, финансово заробващи и екологично опасни, тяхната реализация все пак продължава. Продължава дори при положение, че страната ни няма пари да участва в тях. Руснаците пак ще ни окажат братска помощ, като поемат за своя сметка изработването на съоръженията за АЕЦ “Белене”, вноските за проектните работи по “Бургас-Александруполис” и т.н. Леко неясно остана дали сме ги помолили за това, дали те го правят просто от добро сърце или пък го правят, въпреки че сме им се помолили да не го правят, дори от добро сърце. Е, засега оставаме с надеждата, че чак после ще видим каква сметка ще ни предоставят.

Реализацията на този първи голям залог обаче логично насочва към очакването съвсем скоро да видим как президентът започва да прибира и втория – ще познаем, че това се случва, когато в рамките на Европейския съюз България отново започне да защитава, къде повече, къде по-малко открито, руските интереси. И все повече хора по света и у нас отново започнат да повтарят, че България се е върнала към ролята си на руски троянски кон. Или на руско троянско магаре, за по-фолклорно.  

При такова развитие на нещата Георги Първанов ще може вече да си почувства истински и пълен победител. При това победител в една форма на руска рулетка, която не е просто особена, а съвършено особена. При нея, както изглежда, не Бойко Борисов държи пистолета, от време на време натиска спусъка и въздъхва облекчено. Не. Очевидно в тази форма на играта Георги Първанов сам държи пистолета, сам зарежда патроните, сам знае колко патрона е сложил, на кои места в барабана, а и сам натиска спусъка, насочил дулото единствено към Борисов, независимо чии ред е дошъл.

На Бойко Борисов все пак му остава опцията облекчено да въздъхва, когато пищовът щракне, а не гръмне. Ако гръмне, няма да може дори и да въздъхне.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/