ЗЕ(В)С не е мит и ни заплашва с мълниите си

Покрай “ Изгубения символ “ на Дан Браун ( а и след “Шифъра на Леонардо”), взеха да ми се привиждат разни символи- повече от обикновено. И ме налегнаха едни аналогии…

Пътувам си кротко с трамвая и какво да видя на покривите на две съседни модерни сгради в столицата ни. На едната с големи букви пише Hypo , а на другата Крит. Двете реклами съжителстват стена до стена, покрив до покрив, но и някак се допълват. Прочетени заедно, макар и на различни азбуки, се получава “хипокрит” , те. “лицемер” ( да не се бърка с Хипократ, че съвсем ще се отплесна).

Отплесвам се още малко и покрай Крит се сещам (ще поясня защо) за първото четене на ЗЕС. Не, не е това:

“Западноевропейски съюз (ЗЕС)
Сключеният през 1948 година за 50-годишен срок Брюкселски пакт (Западен съюз) между Франция, Великобритания, Белгия, Холандия и Люксембург е договор за колективна отбрана и за икономическо, социално и културно сътрудничество. С основаването на НАТО пактът загуби своето значение като централна инстанция за координация в областта на политиката за сигурност. След провала на Европейската отбранителна общност (ЕОО), през октомври 1954 година в съответствие с решенията на Лондонската конференция на деветте сили Брюкселският пакт бе разширен и преобразуван в Западноевропейски съюз (ЗЕС)”.

Става дума за нашия си, уникален за ЕС и демократичния свят ЗЕС – Закона за електронните съобщения, който току що мина на първо четене с гласовете на ГЕРБ и “Атака”. Странно съвпадение на съкращенията! В единият случай говорим за колективна европейска отбрана, а в нашия – за нападение върху колективните и индивидуалните ни права, уж гарантирани от европейската ни конституция ( и принадлежност?!).

И как стигнах до аналогията? Ами чрез митологията. На остров Крит е отгледан Зевс Гръмовержеца. Майка му го дала като дете да го отчуват там горските нимфи. После той повел боговете на битка с титаните.

И у нас горе-долу е така. ЗЕ(В)С е даден на отглеждане на едни горски с властова незадоволеност, които се разпореждат с гражданските ни права на принципа на Сталин : “ като сечеш гората, хвърчат трески” ( т.е.”покрай сухото, гори и суровото”). Правят се на титани на мисълта, убеждавайки ни, че било за наше добро да ни приравняват към престъпниците, като си присвояват привилегията да ни следят в интернет и по телефона.

Излиза, че аналогията с митологията не е безпочвена, а почива на лицемерието без граница, което, тук, уви, никак не е мит!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/