Покорно моля за извинение, но отново се налага да се самоцитирам. Следващите изречения написах в късния следобед на 1 януари 2008г. За да не ми се налага в първия ден от Новата година отново да пиша по темата, ето какво публикувах преди 2 години:
“То е скучно. Случва се всяка година. Дават го по телевизора. Не го слушаме. Що е то? Новогодишното обръщение на президента. Отделих няколко минути, за да прочета и тазгодишното обръщение и за съжаление, то се вписва в досегашната банална традиция. Празни, шаблонни изречения, които е все едно дали ще произнесеш на 31 декември 2007г., 2003г. или 1988г.
Който има достатъчно търпение, може да прочете цялото обръщение тук.
И ако новогодишното обръщение бе само банално, нямаше да му посветя тези редове. В обръщението има няколко изречения, които просто не са верни.
“Страната ни се развива стабилно и устойчиво, утвърдихме се като добро място за инвестиции и живеене.” – инвестиции има, а дали България е добро място за живеене? Вероятно през 2007г. са изчезнали корупцията, уличните кучета, мръсотията по улиците, незаконното унищожаване на природата…
“Наложихме изписването на общата европейска валута с българската азбука.” – само ще припомня, че спорът не беше дали името на общата валута да бъде или да не бъде изписвано на кирилица. Спорът беше дали изписаната на кирилица да бъде ЕВРО или ЕУРО. Постигнатото безспорно е успех, но изречението не е верно. Със същия успех президентът можеше да каже, че сме наложили слънцето да изгрява от изток и ако може, сутрин.
“Нашата култура и изкуство, талантливите ни творци имаха осезателно присъствие в европейския културен календар; българската наука беше оценена по достойнство.” – как точно е била оценена българската наука по достойнство. Да е имало реформа в БАН? Да са увеличили заплатите на учените, които търкаляха тикви пред парламента? Да са спрели заминаването на млади учени?
Има цял параграф за “Българската Коледа”, но за кампанията вече писах тук.
От обръщението научих, че баницата с късмети е “символ на новото начало, на живота.”
Сигурен съм, че и на самия президент му е досадно да чете такива празни приказки.”
Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/