Криза, криза, гъци, гъци

Телефонът ми звъни. Барак Обама ме търси.
– Hello, excuse me, Amet?
– Yes, Amet.
– Амет, криза, криза.
– Yes, yes, yes, yes.

Ориенталска музикална чупка, ханшът сам намира посоката. "Януари, февруари. Боб, боб, боб, боб, пари, боб." Амет дава пауър на ритъма с жизнеутвърждаващо включване. Той е смугъл и с физиономия на закачливо намигване. На най-популярната си снимка е с бяло борсалино и излъскан костюм в същата гама. Два цвята бяло на тъмен фон. Доскоро Амет отприщваше горестни сълзи в очите на баш-купонджиите с драматичния припев "Елена, Елена, дете на дивата пустиня". Днес Амет може да развълнува мислите на финансистите.

Мостът между масите и борсите е неговият мегахит "Световна криза". И ако съдим по подсказките на "Гугъл", свързващото звено вероятно вече е издирено и открито. В полето за търсене на "световна криза" "световна криза Амет" е предложение номер четири, преди "световна криза България".

Някога песните по обществено значими теми ги пишеха поетите (виж "Моторни песни", "Моите песни" и др.). Днес ги пишат Амет и колегите му от гилдията. Попфолкът има нова страст. След любовта, изневерите и парите набиращият скорост тренд е икономико-политико-социалната тематика. Заглавията на новините слагат тежък вечерен грим, намъкват се в лачени ботуши на 12-сантиметров ток и небрежно се изплъзват от колонките на компютъра и радиото на таксиметровия шофьор, който ви извози снощи.

Криза по ноти

"Това беше актуално, затова го направих. Харесва се, повечето се харесва. Има интересни сценки там: Нали там "ден за ден живея", "изкарай старата ракия" да се напием и да забравим всичките мъки. Ей това е интересното най-вече", разказва чистосърдечно за извора на вдъхновението си Амет и признава: "Аз не го пея нещо като тъжно, веселичко си е."

Когато бръкне в торбата на творчеството си, Амет се сеща, че социалната тематика и друг път му е била ресор. "Например имах една песничка "Социал", даже снимахме и клип на тая песен. И тя е пак за социала, който дават в Брюксел за нашите българи там. Има там едни социални помощи, дето им дават. За това пея – имат там някой лев, ядат си, пият си и си живеят живота." Въпреки стажа си в музикално-социалните дела, певецът с борсалиното не вижда бъдеще за попфолка със сериозни имена. Фактите обаче са територия на настоящето.

А в него говорителите на икономическата ситуация отдавна са започнали задочно надиграване. От вестникарско заглавие кризата се превръща в обложка на албум - ведра горчивина за масите на вашето недоволство. Певецът Илиян говори в числа за неможенето и нямането: "Криза 3-4" (Не, не, не, не можеш/Бас ловя,/цяла нощ да караш само с една. Кризата при тебе явно не върви/, много са жените, а единствен ти), оркестри с бутикова популярност и тежки имена като "Империя", "Старс" и "Ексел" подвиват крак в кючеци под мотото "Криза", а Веско Маринов и Есил Дюран предлагат съвременен прочит на Маркес - "Любов по време на криза", съответно като наслов на концерт и име на песен. Новото време идва с нови зарази. Магическият реализъм е повече реализъм, отколкото магически.

Единствено оркестър "Джамайка" дава повод за умерен оптимизъм в конкретното бъдеще: "Кризата ще свърши в понеделник". "Мой животе идиотски, къде е моята жена? От баща оставен, от жена забравен. Мой животе, ти лихварски, къде е моята съдба", извива в стилистиката на циганския романс вокалът, докато финансовите експерти прехвърлят наум календара от понеделници.

Повечето музикални произведения се концентрират върху един обществен проблем. Животът обаче, казва народът, е съставен от нюанси на сивото. Затова и хитът , познат сред потребителите на vbox7 като "Свински грип кючек", намира най-малкото общо кратно между двата основни проблема за годината: "Криза, криза, свински грип. Криза, криза, абе, свински грип. (...) Ах, тази криза, световна криза! Хвана ни натясно, ще ни стане ясно."

Грипен вирОс

Пандемията на попфолка се ваксинира срещу непозволени територии и се изкашля в лицето на вирусите. "Който яде птичи крак, той за мене е бунак", посочи с пръст невежите ромският оркестър "Сава бенд" и на няколко пъти натърти "Птичи вирОс, Хаш пет, Ен едно". Всъщност хитът, който разчовърка със звук ушите ви тази година, е писан 2006, обяснява Марин Маринов, собственик на музикална компания "Сънрайз Маринов", която продуцира много изпълнители от ромски произход и вече е пуснала на пазара 11 диска от колекцията "Кючеци от махалата".

По думите му нашумелият "Птичи грип" дори не е пионер в музикалния анализ на темата – изпреварил го е друг изпълнител на компанията - Севгилин Апаз с кючека "Инжекция за птичи грип". Сюжетът:
(Дрегзав мъжки глас): "Какъв ви е проблемът, бе госпожо?"
(девойка, обяснително) "Кво да стане, докторе, имам съмнения за птичи грип."
(докторът, успокоително) "Спокойно, бе госпожо. Аз съм приготвил една енджексия против птичи грип."

Болните проблеми изискват болни решения. Но не и когато подходящият момент на възможния изход е безвъзвратно подминат. Както е например в песента на Владето, посветена на новия тренд - "Свински грип". "Бягай, казвам ти сега,/имам вирус във кръвта/свински грип нарича се/ и отскоро преследва ме./Бягай, казвам ти сега,/ късно е за ваксина/ ще се мре това се знай/ идва бавно и нашият край", апокалиптично склопява очи Владето, след като е изнесъл необходимата лекция в посока превенция ("Изми ли си ръцете ти със сапунче хубаво?"). Министерството на здравеопазването има нови говорители. Истинският пророк на проблемите с вируса по прасетата обаче е алармирал за заразата още преди 2007 г.

В навечерието на приемането на България в Европейския съюз бургаският попфолк идол Руси Русев изпява песента "Европа". Сред поредицата от прозрения, рамкирана от напева "Може да сме безделници, ала не сме без празници", се вмъкват притеснения като: "Към нашите навици гадни ще бъдат съвсем безпощадни - да не ядем карантия и да не правим ракия", и тревоги около акцизите, визите и данъците. Истинският проникновен драматизъм обаче е в последните строфи: "И заради шкембетата ще пуснат грип по прасетата." Днес Руси Русев говори за прогнозите си скромно: "Не съм врачка", и прехвърля заслугите на текстописеца - барда Христо Граматиков.

"Ние, хората, сами си създаваме нашата реалност и после ставаме жертва на същата тази реалност. Социалните теми единствено в попфолка се засягат. Както преди много години са се засягали в старите градски песни", разсъждава от перспективата на времето бургаският пророк.

Календарът на маите предрича апокалипсис през 2012, но достоверността му се подлага на съмнения. Хороскопът на Руси Русев (и Христо Граматиков) вече се е сбъднал. Доверието е пъзел от доказателства.

И докато Руси Русев, вече разиграл в ритми външнополитическата обстановка, е на мнение, че институциите и лицата на властта са територия табу, чиято бариера не трябва да бъде престъпвана от поп-фолка, това не е точно така за неговите колеги/колежки.

Въх, бойко рамо

"Макар и със съществени изменения, одата е характерна и за епохата на романтизма. Поетите-романтици възпяват природната красота, хуманистичните идеали, свободолюбието (Александър Пушкин, Гьоте, Фридрих Шилер). В българската литература най-значими постижения бележат: Иван Вазов ("Епопея на забравените"), Димитър Попски ("Ода на Софроний Врачански")", безстрастно коментира темата за хвалебствените песни "Уикипедия". Ако (когато) текстът на статията "мъниче" бъде допълнен, справедливостта би отредила място и за авторите на оди на новото време.
"Бат Бойко, дай газ,/изгрял е твоят звезден час!/ Бой до дупка, глей само,/ леле, как трепкат на "Позитано". Рефренът на песента "Въх, рамо, рамо" на мистичния фолклорен бенд "Биляна и Готин бенд" качи на масата масите на (не)гласувалия електорат това лято. Окуражаването стигна по-далеч и прие образа на еротично желание в одата "Тройна коалиция" на дуета Екстра Нина и Никол:

"Бате Бойко, 100%/ ще разтърсим парламента. /Секс си символ, /господарят/ на жените във България. Знам, / ще чукне там и тук/ генералският юмрук. С тез широки рамена/ май ще чупи и ребра. Доста интересен пич – не прощава, ама хич", прехласват се двете дами. Истинските любовни взаимоотношения обаче никога не отсядат само на брега на омразата или възхищението.

"В началото на едно правителство му се дава кредит на доверие и този кредит на доверие, който беше 100%, дори 101%, той избуя в това, че певците на народа възпяха своя герой. Сега обаче тази кулминация и този кредит на доверие преминава към една тежка зима, в която няма да има емоции за съжаление", доверява пред "Капитал" попфолк иконата Сашка Васева, изпълнител на песента Happy birthday, Mr Premier. Преди седмица тя изпрати писмо до медиите и Бойко Борисов, в което не скри възмущението си от проверката на НАП, която засяга основно звездите на попфолка. Васева говори напоително за липсата на средна класа, бездушното бъркане в джоба на малкия човек (въпреки че "аз в моите представи го виждам като един воевода, който наказва богатите за сметка на бедните") и свободата на изразяване на попфолка, който не е субсидиран от държавата и не разчита на любовта на спонсори: "Ако изключим певиците от "Пайнер", всички други изпълнители, които съществувахме, сме създадени от хората. Ние бяхме рожба на фестивали, които, ако я нямаше демокрацията, ние нямаше да съществуваме." Демокрацията на мисълта е демокрация за масите.

Всъщност според Сашка Васева всичко, което ни се случва днес, вече сме го преживявали - "животът е цикъл, всичко се повтаря, но римските философи са казали: Никога не можеш да стъпиш в едни и същи води, защото пясъкът се мени". Попфолк звездата от Дупница смята, че тенденцията за обговаряне на обществени и политически теми в неравноделен ритъм не е новост, а очаквано завръщане към социалния попфолк.

Пирамиди, фараони, левовете в марки

Ретро попфолкът от средата и края на кризата на 90-те напомня за себе си, извикан от нуждите на момента. Според Васева музиката на народа е натоварена с важната функция да бъде коректив на обществената несправедливост и грешките на властта. "Аз не първа, втора заявих, че много харесвам Бойко Борисов, след Екстра Нина. Трябва да бъда според мен и коректор на нещото, което не ми харесва. А не просто да кажете: Тя му се подмазва. Не, аз не му се подмазвам, истински го харесвам и от сърце го критикувам", обяснява тактиката си певицата.

Във "Фейсбук" попфолкът има своята кауза - "Ако си пил, слез. Искам и аз да играя кючек на масата" (над 8500 членове към 19 декември). Каузата му в офлайн социалната мрежа обаче е предмет на тълкувания. Според литературоведа Йордан Ефтимов социалният завой на попфолка е част от модата на кабарето и политическата сатира, прокламирана от комедийни тв шоупрограми като "Комиците" и "Царете на комедията". "В жанра имаше голяма борба – още преди 5-6 години се опитаха да избягат от най-ниския стил като текстове и да отидат по към естрадата, поп звучене. Според мен го направиха. Сега наистина има движение в посока на хумористичното, но не знам до каква степен изобщо попфолкът може да излезе от ситуацията "музика за веселене", дали си струва да се натоварва с този вид политическо кабаре", коментира той.
 
Отправянето на важни политически и социални послания обаче не е част от правомощията на попфолка.

"Според мен просто попфолкът е свързан с традиционната култура, така да се каже, е селски по природа. Наистина аз мисля, че на българската сцена се случва сблъсък между града и селото все още като вид манталитет. Аз не смятам, че е обидно да принадлежиш към селото. Смятам, че българската култура е селска и до ден днешен. Забогатявайки, начинът, по който си харчат парите българските бизнесмени, е селският начин – да си купуваш някакви коли, да си строиш замъци и да си каниш поп-фолк певиците. Това е селска култура – тя винаги изнася едни селски ценности като послание. Не може да слезе от масата", коментира Йордан Ефтимов. Въпреки че от другата страна на барикадата попфолкът вече дава заявки в обратна насока.
"Колеги, нещо НЕТИПИЧНО!

Чалгата вече ни кара да мислим

алармира получено в редакцията ПР съобщение. В текста, дискретно подхвърлящ идеята за "хипермодернистични" мебели, става ясно, че: "Хората обикновено възприемат попфолка като лековат, повърхностен жанр. Но някои от нас имат послания с песните си. Смятам, че не трябва да превръщаме нашата музика в музика само за краката и ханша. Понякога е хубаво да правим песни, които ни карат да се замислим за всичко, което ни обкръжава", апелира Есил Дюран, основно действащо лице в прессъобщението.

Доскоро социалните послания бяха привилегия на рапа (и според почти случилия се депутат Маниака). Днес попфолкът звучно се нагърбва с функциите на хип-хопа. От Източната част обаче нямат притеснения.

"Попфолкът не може никога да завземе територии в хипхоп музиката, защото двете нямат нищо общо и не може да са заедно. Рапът се занимава с всякакви теми, но и със социални теми също, защото всички рапъри, или повечето, се борят със закона и изказват протест чрез рап музиката. Попфолкът е музика за маса или за кръчма, заведение. Може да отправя послания, но те няма да звучат сериозно, защото това е музика за забавление", коментира рапърът Гошо от "Почивка".

Попфолкът няма да спре да се опитва да анализира проблемите ви. И не се срамува да си го признае.

http://www.capital.bg/