2010 – малко страхове, повече оптимизъм и много реализъм

Българите изпратиха 2009 г. с усещането за една от най-трудните след Виденовата зима. От 1997 г. насам няма случай, в който толкова малка част, едва 10 на сто от хората, да са определяли отминаващата година като по-добра от предходната. Делът на онези пък, за които тя е била по-тежка (45%), е съотносим с годините 1999-2002 г., когато отекваха болезнените ефекти от икономическите реформи, а резултатите им върху бизнес средата и материалния статус на българина все още не се усещаха.

Три са основните фактори, които обуславят тази негативна оценка за 2009.

На първо място

икономическата криза и нейното отражение

върху финансовото положение, заетостта и близките икономически перспективи пред българите

Най-тежко засегнати от кризата в личен план са жителите на малките населени места, заетите в строителството и свързаните с него браншове, които пострадаха най-силно от стагнацията в сектора, но също земеделските стопани и семействата с малки деца. Над 50% от тези групи определят финансовото си състояние като по-лошо в сравнение с преди година.

От своя страна повишаването на лихвите по кредите намали както достъпа на голяма част от активните поколения до поносим като цена финансов ресурс, така и затрудни изплащането на вече взети кредити. Не случайно през годината спада чувствително делът на потребителските кредити, а на ипотечните – почти два пъти. Всеки втори от притежателите на вече взети кредити пък изпитва сериозни затруднения както заради по-високата пряка цена, която плаща, така и заради допълнителното ограничаване на потреблението, с цел връзването на семейния бюджет.

При по-високостатусните групи – представители на свободните професии и частния бизнес, последствията от кризата се измерват не толкова със спад в личното финансово положение, колкото със завишените рискове пред дейността им и страховете от икономическата конюнктура в близко бъдеще. В резултат над 40 на сто се ориентират към по-рестриктивна политика на инвестиции, наемане на служители и формиране на работни заплати.

На второ място силен отпечатък върху облика на 2009 г. оставя

масовото обществено усещане за злоупотреба с власт, разрастващи се корупционни практики

и облагодетелстване на близки до властта кръгове, с което беше белязан краят от управлението на тройната коалиция. 

Афери като тези на Батко и Братко в пътния фонд, на президентските спонсори Николов и Стойков и пр., които надхвърлиха границите на България и доведоха до спиране на европейски фондове, катализираха протестния вот на парламентарните избори през юли. В следващите месеци направените от правителството на ГЕРБ разкрития за злоупотреби и нецелесъобразни харчове допълнително засилиха обществения негативизъм към използвания порочен модел на държавни харчове.

Третият основен фактор, формиращ негативния образ на 2009, е

дефицитът на сигурност, справедливост и възмездие за престъпленията

който българското общество отдавна изпитва, но на чиито проявления хората реагират все по-остро.

Доверието в съда, следствието и прокуратура се движи в диапазона 10-12 на сто, а скандалът с влиянието, упражнявано от митичната фигура на Черния Красьо върху висши съдии и депутати, ясно показа, че едно от най-сериозните препятствия пред постигането на възмездие и справедливост се крие вътре в тези институции.

Над 60% от анкетираните през септември българи смятаха, че сред най-значимите резултати от действията на новата власт е разкриването на злоупотреби и повдигането на обвинения срещу виновни лица. В края на декември обаче съмненията дали и този път делата няма да се проточат с години и да приключат "по давност" нарастват. Липсата на напредък в тази област, която българите определят като една от най-отдалечаваща ни от европейските страни, е сред големите черни точки за 2009.

Въпреки, или може би тъкмо поради неудовлетвореността си от отминаващата година, мнозинството от българите посрещат 2010 с оптимизъм. Проучванията на "Алфа рисърч" от 1997 г. досега показват, че най-позитивните очаквания често избуяват в края на особено тежки години, в които промяната на политическата среда е възкресявала силни нови надежди. Почти феноменален в това отношение е декември 1997 г., когато след хиперинфлацията, зърнената и икономическата криза 60% от българите са очаквали по-добра година. Макар и в по-скромни мащаби, подобна тенденция се наблюдава и в края на 2001 (49% оптимистични очаквания).

В момента общо

43% от българите смятат, че 2010 ще бъде по-добра

30% не очакват промяна, най-малък е делът на песимистите – 25%. Така за разлика от навечерието на 2009, когато доминиращите оценки бяха за застой и влошаване, тази година позитивните очаквания категорично преобладават. Традиционно най-силно изразен е оптимизмът сред най-младите, което е обща черта на поколението.

Прави впечатление обаче, че позитивните очаквания нарастват и в няколко социални групи, които са тясно свързани с реалната икономика – частен бизнес, заемащите ръководни позиции в средни и големи компании, активното поколение в столицата и големите областни центрове. Най-силно тревожни и песимистично настроени за 2010 са земеделските стопани, следвани от възрастните хора и нискодоходните групи. Погледнато през призмата на политическите симпатии, най-големи оптимисти са привържениците на ГЕРБ (58%), а на обратния полюс са симпатизантите на "Атака" (25%), БСП (27%) и ДПС (30%).

Въпреки психологическия ефект вълната на надежда да се надига след периоди на икономически и политически кризи, социалният оптимизъм на българина не се отклонява значително от полето на реалистично постижимото. В това отношение твърде симптоматични са областите, в които хората очакват постигането на реален напредък през 2010 г.

На първо място анкетираните поставят неотвратимостта на наказателната отговорност, която да носят нарушителите на закона особено ако те са облечени с власт (45%). Непосредствено свързано с нея е настояването за създаване на механизъм, който да гарантира предотвратяването на злоупотреби и корупционни практики (44%), така че законът да се прилага еднакво строго както към бившите, така и към настоящите управляващи.

Постепенното преодоляване на икономическата криза (43%) чрез усвояване на европейските фондове и нарастване на потреблението е второто по сила очакване. Макар и да желаят силно да видят "края на кризата" през 2010, българите остават сдържани в оценките си за възможностите за подобряване на стандарта на живот и на реализацията на младите хора (31-32%).

Третата доминанта в общественото съзнание е реформирането на силно проблемната здравна система - 31% очакват резултати в тази посока. Въпреки категорично декларираните ангажименти на управляващите в три други области – подобряване на бизнес климата, съдействие за намаляване на лихвите по кредитите и усилен строеж на нови магистрали, очакванията в тях са по-скоро скептични (21-26%).

Ако обаче бъдат дори и отчасти реализирани, то социалният им ефект би бил значителен.
Като цяло, макар и с повишена доза надежда, която всяка Нова година носи, българинът си остава умерен реалист. Особени чудеса не очаква. Само държавата честно и почтено да спазва своите ангажименти към него (сигурност, правосъдие, инфраструктура, здравеопазване), които да му дадат възможност да работи и постига един по-близък до европейските стандарти живот.

От: http://dnevnik.bg/