Свободата днес и тук 23 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

“Непосилната лекота” на безсмислието

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петя Стоева

Едно време в прогимназията се преподаваше … “селско стопанство”. Нали по едно време щеше да се заличава разликата между града и селото. Старанието в тази насока даде плодоносен резултат за днешния вид на София и на някои други населени места – до такава степен, че днес мисълта да зарежеш столицата изглежда привлекателна.

“Лактационна млечност на дойна крава.” – писукаше призивно учителката (тогава другарка). Трябваше да сме подготвени за бъдещето, когато неизбежно щяхме да се натъкнем на дойна крава. И тогава с тихо удовлетворение да изчислим лактационната й млечност.

Оценката по този “предмет” също беше важна, защото влизаше в дипломата за гимназия. А максимална оценка трудно ще постигне ученик, който не участва в кръжока по цветарство. Това ни намекна другарката. Както часовете по селско стопанство, така и кръжокът по цветарство, не ме обогати с някакви реални знания. Не ми ги и предостави чрез разумна практика. Само породи съмнение в смисъла на заниманието. Че такъв поначало липсва, се разбра, когато отнякъде дойдоха да снимат “дейността” ни. Другарката ни каза да преместим разни саксии на около 15-20 метра. Преместихме ги. Човекът пристигна и тогава тя ни нареди да ги върнем обратно. Компютри и компоти. Докато го правехме, фотоапаратът щракаше, сякаш за да увековечи безсмислието на инициативата и да я съхрани за поколенията. Всъщност снимките не биха могли да уловят това безсмислие. Ако ги гледа човек, ще си каже – е, децата преместват растения, може би ги сортират, може би току що са ги посадили. Как би могъл да допусне каква е предисторията. А може би учителката е трябвало да демонстрира или поне да имитира дейност, с което да оправдае вероятно възнаграждение за кръжока. Или просто да придаде смисъл там, където той липсва.

“Несмислено свят светува.” – казваше баба ми. Права е била. Не е невъзможно да се живее без мисъл при наличието на телевизия и вестници. Те ти спестяват мисълта.

Преди години в тема по история на кандидат-студент се открои проникновение, че в Априлското въстание участвали мъже, жени и деца, за да се покаже масовостта. Пред кого и защо. Просто така. Загадка. Дълбоко трябва да се е вбила тази масовост в главата на човека. Толкова надълбоко, че с “непосилна лекота” да изтръгне асоциация като за ленински съботник или за манифестация.

Сега си давам сметка, че когато целта е не да вършиш нормални и полезни неща, а само да ги имитираш, няма как дефектите да не се мултиплицират. Бавно, но сигурно. Изнесеното в “Дневник” от Христо Христов го доказа. Друго нагледно доказателство е българското образование. Както вълните дълбаят скалата, така и то, милото, “дълба” в мозъка на хиляди ученици. И продължава - неумолимо като природна стихия. Само то ли.

Какво послание отправя към подрастващите безцелното преместване на саксии.  А това – да се измерва стая с кибритени клечки. Каква е ползата да се вършат безсмислени неща. Как се мотивира безсмислието или откровената тъпота. Като си сложи маската на авторитет – било то в училище, в казармата или във всекидневието – на улицата, в къщи, на работа.

Навремето, когато “Пиротска” беше още “Жданов, а “Мария Луиза” – “Г.Димитров”, на ъгъла имаше железопътно бюро. Там станах свидетел на любопитна случка. Преди мене дойде редът на един военен, който поиска билет до Дъбово. Касиерката учтиво му обясни, че там няма спирка и че може да слезе във Варна, откъдето да се качи на автобус за Дъбово. “Вие не ме ли чувате какво говоря?” – кресна той на жената. “- Искам билет до Дъбово!”. Тя се опита отново да обясни, но не успя. Стана скандал. Ситуацията беше абсурдна. Накрая военният си тръгна вбесен и убеден в  правото си да се сдобие с билет за Дъбово.

Казват, че за всеки влак си има пътници. Така е, но само ако знаеш кой е твоят влак. Стига реално да съществува – ще се качиш в него.

Лошо е, когато някой “авторитет” ти избира влака и коловоза и настоява да споделяш неговите представи за уют, правила и смисъл.

Още по-лошо е, когато някой иска да ти влезе в мислите, в телефона, в компютъра и направо - в чаршафите. Този някой членува в Клуб „1984”.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional