Привидно и реално

Има държави, които липсват на географските карти и атласи, защото не са признати официално от света. Но това не значи, че не съществуват. Такава държава е Приднестровската молдавска република, за която канал “Explorer” излъчи филм на журналиста Саймън Рийв. Официално тя е на територията на Молдова, получила своята независимост през 1991 г. след разпада на Съветския Съюз. Скоро след това, обаче, източната й част се отцепва и обявява за независима под споменатото име.

Докато Рийв заснема преминаването си от Молдова в Приднестровието, граничарите се опитват да му отнемат камерата и както казва той, правят го “in a very Soviet way”. След кратка дискусия е изяснено, че престоят му тук е предварително уговорен и всички документи са в ред. Така след кратко пътуване с кола екипът се озовава в столицата Тираспол, където непокътнати стоят паметници от съветско време. Това прави впечатление на С.Рийв и той пита преводачката, дали хората тук са привързани към миналото, сочейки паметника на Ленин. Тя казва, че не са, че по-скоро не ги интересува. На въпроса му “Значи сте решили да не ги разрушавате?”, получава отговор, че статуята е дело на известен скулптор, направена е от хубав материал и изразява нещо.

Леглото му в хотела е твърде малко. Единствената двойна стая е запазена за митническия комитет, каквото и да значи това (whatever that is). Вторият проблем е, че стаите в този и други хотели се наблюдават и подслушват – нещо, за което е бил предупреден.

“За вас съветското е нещо лошо, а за нас – добро” – му казва преводачката Лариса и пояснява, че тогава животът е бил добър и сигурен. Но това не значи, че сега всичко е както по времето на Съветския съюз. Твърде различно е, ние сме реалисти и разбираме, че нещата са се променили. Имаме наши собствени паспорти.” Саймън поема подадения му документ и докато го разлиства пита кой го признава. “Ние.” – казва Лариса. “Някой друг? – интересува се той. “Не” – отвръща Лариса.

Сега те са в банката, където са поканени да присъстват на изложба, посветена на 10-годишнината на приднестровската рубла. Светът може да не подозира, че има такова място, но тук си имат техни пощенски марки, собствено правителство, президент и валута.

Следва посещение в завод за производство на стомана и метали – един от най-големите на територията на бившия СС. За него има слухове, че тайно произвежда големи количества оръжие. Журналистът е поразен от гигантските мащаби на завода. Пояснява, че още по времето на СС повечето от тежката индустрия е съсредоточена именно тук.

Пред микрофона работник заявява, че Молдова води срещу Приднестровието икономическа война и че страната му е оцеляла 14 години без подкрепата на Молдова или на света. Приднестровие има всичко, за да оцелее, независимо дали на Молдова това й харесва или не.

Рийв му казва какво мислят в Молдова – че заводът произвежда оръжие.

“Нямаме време.” – казва работникът.

“Нямате време да произвеждате оръжие?” – провокира го Рийв.

“Само стомана.” – гласи отговорът.

Сега журналистът демонстрира колко лесно е да се премине от Приднестровието в Украйна. Няма охрана, която да спре контрабандистите, няма линия, която да показва, че това е граница между две държави. Тук пристигат коли, камиони, бусове, натоварени с цигари, алкохол и други стоки. Влязат ли в Украйна, отиват в черноморското пристанище Одеса. Оттам с кораби пренасят стоки и оръжие по света.

Митническите власти тук се контролират от сина на президента. Твърди се, че последният е свързан с компанията “Шериф”, която Интерпол подозира в трафик на оръжие.

Компанията е построила кокетен стадион, където Молдова играе международните си мачове, понеже не разполага със свой собствен на такова равнище. Освен стадионът, “Шериф” притежава също супермаркети, бензиностанции и мрежа за мобилни телефони. Някои наричат Приднестро-вие “Република Шериф”.

Компанията се нарича така, защото двамата й основатели са бивши офицери от съветската милиция. Освен това всички, работещи в клуба, имат стаж в милицията или армията на сс или на Русия.

“Аз бях полковник в руската армия преди да се пенсионирам.” – казва един човек на стадиона.

Сега Рийв се намира пред витрина на салон “Мерцедес”. Автомобилът се продава в страна, където хората печелят жълти стотинки (“peanuts for wages”). Странно е, но както навсякъде в бившия сс, някои печелят много, а повечето хора – колкото да оцеляват.

Рийв пита продавача от салона колко струва автомобилът.

“- 60 000 долара.”

“- Това е около 40 хил. паунда.” – изчислява Рийв. – “А може ли да се купи на изплащане?”

Оказва се, че не може.

Тук човекът от футболното игрище се включва и казва, че ако в резултат на филма британският премиер официално признае съществуването на страната, тогава Рийв ще получи автомобила като подарък.

 “- Тази кола като подарък?” – възкликва журналистът.

Лариса потвърждава.

“- Добре. Имам ли номера на Даунинг стрийт? Сега ще потърся.” – С достоверно усърдие Рийв рови по джобовете си сред сърдечния смях на присъстващите.

Следва честване на Деня на независимостта на страната. Въпреки че населението е само около 60 000, войската й наброява тази на Молдова, чието население е приблизително 4 500 000.

Рийв казва с усмивка, че това е най-съветското нещо, което е виждал – маршируващите войници, лозунгите и особено – музиката. Усещането е като за присъствие в СС преди 20 години. Невероятно е. Като връщане в миналото.

Деца във военни униформи тържествено маршируват на място и пеят “Нашата армия е силна, нашата армия е храбра, нашата армия е горда. Аз съм горд с моята армия. Нашата армия е най-силната. Нашата армия е най-храбрата. Ура!” Изражението на лицата им е сериозно.

С.Рийв взема кратко интервю от президента Игор Смирнов.

- Г-н президент, какво означава за Вас Денят на независимостта? Разочарован ли сте, че останалият свят не е тук, за да празнува с Вас?

- Изобщо не съм разочарован. Ние трябва да постигнем благополучие за себе си. Щастливи сме да приемем гости от целия свят, не искаме да ги молим за нищо, бихме желали да научим нещо от тях. Независимостта означава да опазим всички поколения, които живеят тук, без значение на тяхната националност – молдовци, украинци, руснаци. Няма да изброявам всички, около 46 са.

След интервюто Рийв пояснява, че тук присъства външният министър на Абхазия, която се е отцепила от Грузия. Няма представители нито на Европейския съюз, нито на САЩ. Налице са такива от отцепили се държави, но те не се броят, защото и тях никой не ги признава официално.

Празникът продължава през целия ден. Приднестровците му се посвещават напълно. Никой от запитаните не желае обратно присъединяване към Молдова.

-          Какво е това? – пита Рийв Лариса..

-          Лачинда - молдовско национално ястие.

-          И го ядете, въпреки че е молдовско?

-          Някои хора не обичат японците, но ядат суши. – желязно се аргументира Лариса.

Празникът завършва с огромно парти, фойерверки и изпълнения на руски поп звезди, които са долетели специално за празника.

Рийв отбелязва, че в Деня на независимостта на Приднестровие, повечето от изпълненията на концерта са руски. Докато Молдова се обръща на запад към Европа за вдъхновение, Приднестровие определено гледа на изток.

Руската армия все още се грижи за сигурността на страната и има тайна военна база в северната част на страната. Там са струпани оръжие и амуниции, за които експерти от западни разузнавания се страхуват, че вече са попаднали в ръцете на терористични групи.

Рийв, операторът и Лариса опитват да се приближат до базата, когато са забелязани от патрул с кола. Вземат им документите, акредитациите. “Много са бързи.” – казва журналистът. Известно време ги разпитват, конфискуват и цялата им екипировка. Накрая им връщат всичко, но неканените гости разбират, че е време да си вървят.

Защо преразказвам този филм в основни линии? В него С.Рийв е в ролята на прожектор, който осветява сцената на събитията. Въз основа на видяното, могат да се отделят някои акценти, които излъчват разгадаеми послания.

1.       Свенливата привързаност към миналото и към паметника. Лариса не казва направо, че е редно той да си остане, защото увековечава забележителна личност и делото й, а защото е изваян от известен скулптор, направен е от добър материал и изразява нещо. Премълчава какво точно. То си е за вътрешна употреба и не може да бъде обяснено на западен журналист. Местна ценност. Десерт за душата.

2.       Външно удовлетворяващо чувство на самодостатъчност. На въпроса кой им признава паспортите, Лариса не казва директно “никой”, а отговаря “ние”. Малка сплотена общност, която може да мине не само без подкрепата на Молдова, но и на целия останал свят, както твърди работникът в завода. Президентът изобщо не е разочарован, че на празника на страната му присъстват само политици от други непризнати по света държави. Той е зает да се грижи за благополучието на хората. И все пак нещо гризе ябълката отвътре – хубаво би било британският премиер да признае страната в резултат на филма.

3.       Произход на богатството и властта. Определен кръг хора осъществява мащабен бизнес и контролира почти всичко. Впечатляващ е размахът им в разнообразни дейности – футбол, супермаркети, бензиностанции, мрежа за мобилни телефони. Бивши служители на съветската и руска милиция или армия са окупирали почти всички сфери на обществения живот. Република “Шериф” – право в целта.

4.       Държава за собствена употреба с несъвместими за европейските представи дейности. Синът на президента контролира митниците и упражнява държавния контрол над контрабандата с оръжие.

5.       Страна на контрастите, в която огромното мнозинство работи за жълти стотинки. Но пък в тази страна продават мерцедеси по 60 000 $. Един такъв автомобил не може да се купи на изплащане, но би могъл да бъде подарен при определени обстоятелства – например като благодарност за извършена услуга. Показателен манталитет.

6.       Бъдещето на републиката. Тук хората по-скоро не се интересуват от миналото, както казва Лариса. Затова вероятно не се замислят какво символизират неговите паметници. Детският военен марш на място, марш на застоя, на тъпченето на едно място. Всичко това на фона на горди и патриотични лозунги. Всъщност бъдещето е предсказуемо. То е … в миналото.

Каква е тази страна, чиято атмосфера и в празник, и в делник е като уютен пристан, направо “резерват” за миналото, където английският журналист е почти бракониер. Страна, непризната официално от света. Не напомня ли тя на една друга страна, която присъства на картата, призната е официално, член е на ЕС и на НАТО. Но има и разлика между двете. Едната е измислена, а другата се обезсмисля ден след ден. Въпреки надеждата, че дойде уж дясно правителство. И двете, обаче, реално съществуват. Да видим. Конвергенция или дивергенция.