Леви, десни, солидарност и съпричастие

Само за няколко седмици се развеяха като дим някои илюзии за европеизирането на България. Не съм човек, който обича да проповядва и да поучава — смятам че въпросът за критериите и за ценностите на личността се решава в първите 18 години (и най-вече в първите 7) от родителите в семейството. И точка. От там нататък вече говорим за свободен избор на свободната личност. 2010-та дойде с първото поколение, родено със сигурност след преврата през 89-та година и дори след първите свободни избори през 1990-та, първото изцяло демократично поколение.

От 2007-ма година България е член на ЕС, а малко преди това и на НАТО. Българските граждани и фирми се ползват от привилегиите за членството в съюза — свободно придвижване, отворен пазар, образователни институции, субсидии и т.н. Че взимаме с пълни шепи, взимаме. Сега да видим какво даваме.

Ако помните, малко преди да бъдат освободени българските сестри, словашкият премиер посети Либия, тогава от България се избълва огромно количество праведен гняв, заради езикова грешка на словака и всички колективно очакваха от него проява на европейска солидарност към България, т.е. той да не се занимава с либийско-словашките проблеми, а конкретно да лобира за България. В крайна сметка, каквото и да му е струвало, господин Фицо излобира за нас.

Няколко години след това, българският кандидат за еврокомисар, който се излага по три линии - биография и връзка със службите, неподготвеност по специалността и неподходящи лични качества за работата, се проваля тотално на интервюто за работа. Поради въртележките в европарламента, застрашен от ината на българското правителство е словашкият кандидат-комисар Шевчович, който прави "показно" как трябва да преминават интервютата на кандидат-комисарите. Добре че никой в Словакия не се сети да ни пита какво стана с нашата европейска солидарност.

За втори път се чуват екстравагантни искания от българското правителство (предишния път от тройната коалиция, тук също) за компенсации, които да покрият загубите от протестите на гръцките фермери. Колко сме невинни и целите в бяло. Ако Гърция си поиска куклите и парцалките, например за замърсяването на реките, или пък за бракониерския риболов и вандалщината на българските "туристи", може да се окаже, че висим със сериозни суми на южната ни съседка, да не говорим, че без гръцките плажове сме заникъде. Да не забравяме, че искахме от Гърция да ни спаси и от собствената ни газова политика.

България кандидатства за ресор хуманитарна помощ и реагиране при кризи, а премиерът обещава 20 000 евро за борба с промените в климата, и реагира със закъснение от три дни на чудовищната трагедия в Хаити. Не съм сигурен тези пари дали могат да покрият дори присъствието на български делегати в съответните форуми по промяна на климата, нито пък дали три дена закъснение са приемливи за правителство, което трябва да излъчи ресорния еврокомисар.

Все пак, има и нещо положително — Европа много бързо си закичи обеца на ухото с казуса "България", така че приемането на следващите страни членки на изток и югоизток, ще мине с всички "екстри", което е още едно косвено проявление на българската солидарност и съпричастност, този път със съседите.

Блогът на Константин Павлов - http://komitata.blogspot.com/