Разни неща

Вчера беше 22 януари. Ден като ден. Един от тези на януари и на годината. На този ден през 1901 г. умира кралица Виктория - най-дълго управлявалият британски монарх. (Родена е през 1819 г.)

Родила се, живяла, управлявала, умряла. „Това е толкоз просто и логично”. И кралете, и обикновените хора запълват с нещо отреденото им време на тази земя. Или просто присъстват без лична воля и активност, а текат по течението или стоят на брега и гледат как другите плуват или се давят.

Вярна е простата констатация на Омуртаг, че човек и добре да живее, накрая умира. Утехата за живеещите зле е същата. И те умират накрая. Отървават се от мъките. Умират и филантропи, и мизантропи. Умират и светци, и престъпници. Краят е неизбежен. Различен е само пълнежът, материалното сетивно присъствие.

На същия този ден (22 януари), но през 1924 г. умира Владимир Илич Улянов - Ленин. С какво запълни той земното си присъствие е въпрос, който получава нееднозначен и противоречив отговор.

Един от тези отговори се съдържа в книгата на Зинаида Гипиус „Петербургски дневници”. Това са две-три тетрадки, които тя изпълва с накъсан разказ за събитията в Русия от началото до края на Първата световна война и до 1919 г., когато със съпруга си Дмитрий Мережковски напуска завинаги Русия. Свидетел на революцията през февруари 1917 г. и на следващите драматични месеци, увенчали се с ВОСР.  Три прилагателни за едно съществително. Едно след друго. Звучи самоубеждаващо се и тромаво. Звучи като нещо, което не подлежи на съмнение. Заявява, че е това, което казва, че е. Помните ли пълното наименование на Либия?

З.Гипиус описва странното състояние на безтегловност на правителството на Керенски, на интелигенцията, на обществото. Всички изчакват, умуват и нищо не правят.  Това е сънно безвремие, в което болшевиките лека-полека опипват почвата и завладяват изоставените пространства. Така питон се увива около жертвата си и я стяга в своите пръстени, докато на нея й стане безразлично. Нататък е ясно какво следва.

Докато това все още не се е случило, събитията следват хода си, не без помощта и на външни сили. Германците натоварват Ленин на влак за Русия, като пломбират вратите на вагона, в който е. Провождат нежелания си карантинен товар до родината му. Щедро го снабдяват с финанси. На тяхна територия може да е нежелан, но в Русия си представят, че ще им бъде полезен. Примерно като обърне страната с главата надолу и ускори излизането й от войната. Само че резултатът надхвърля очакванията им. Камъкът, запратен от тях, се връща като вълна-бумеранг под формата на стремеж за съветска република. Странна ирония, но преди Втората световна война Съветският съюз връща жеста и подпомага хитлеристка Германия във военно отношение.

Русия е вече стегната в обръч, задушена е всякаква съпротива, но тоталният контрол не отслабва. Вечер жителите на Петербург седят (ако има къде) без ток в опразнените си домове, тревожно заслушани в тропота на ботуши и молещи се посоката на марша да не сочи към техния праг. Обиските са чести и внезапни. Едно е сигурно – там, където свети, има ток, защото се извършва обиск. Цари всеобщо чувство на безнадеждност, безпомощност и пустота.

З.Гипиус и Д.Мережковски имат приятел лекар, който им разказва какво е открил. Разказва как отишъл при някакви комисари, за да им съобщи, че на хората се предлага човешко месо. Като лекар безпогрешно разпознава съответната кост. Посъветван е да запази откритието за себе си. За да не се превърне в част от „менюто”. Обект на последното ставали разстреляни, обикновено по-млади и следователно – „по-вкусни”.

Магазините са разграбени. Няма никакви стоки. Хората гладуват. Същият лекар разказва на приятелите си как е отишъл при Максим Горки. Да измоли ходатайство за арестувания му брат. Прави грешката да го посети по обяд, когато отегченият автор „На дъното” кротко си похапва кюфтенца и краставици. Дали се сеща да почерпи госта си, чийто стомах къркори и е залепнал за гърба? Не. Дори не го кани да седне.

Училищата променят програмите си. Прекъсва се връзката и зависимостта между нещата и процесите, преследва се всеки опит за анализ и самостоятелна мисъл. Изучават се предимно идеологически „дисциплини”.

Как е станало възможно това. З.Гипиус пише: „Руският народ никога не е бил православен. Никога не е бил съзнателно религиозен. Той е приел определена форма на християнството, но никога не е мислил за него. Това обяснява и лекотата, с която всеки, ако му се предложи изход от отчаяното положение – да се запише за комунист, тутакси пренебрегва всякаква „религиозност”. Отрича се на минутата.”

Не е ли така и с един друг славянски народ? Защото в Полша, например, е по-различно.

Споменах нещо за три прилагателни едно след друго.

Има и друг начин да се използват прилагателните. Като например този: „Падна чудна лятна нощ – прохладна и свежа.”