Борисов в гръцкия стъкларски магазин

Не искам да омаловажавам хода на премиера Борисов, който се изправи лично пред блокадата на стачкуващите гръцки фермери на границата с България и поиска от тях да я вдигнат. Няма да иронизирам и факта, че ефектът от тази солова акция беше много повече медиен и пропаганден, отколкото траен. Защото наистина е симпатично да видиш, че от името на твоята държава някой защитава правата на сънародници, колкото и наивно да го прави. В политиката обаче симпатията е от значение, но ефективността е далеч по – важна. Трябва да се държи сметка за дългосрочния ефект. Какво се случи с факта, че не се случи истинска сваляне на стачната фермерска блокада, освен за няколко часа като за пред камерите и фотоапаратите? Струваше ли си усилието и до какво доведе то? Гърция, която също е много ядосана на собствените си сънародници , защото е доста повече засегната от фермерските протести, отколкото България, се бори със..себе си. Да не забравяме, че противно на впечатлението, което се създава от български медии, фермерската блокада в южната ни съседка не е наложена само като за български коли и камиони. А управляващите там се инатят с аргумента, че ако отстъпят на фермерите, вълната от искания за субсидии ще помете не само тях лично, но и икономиката като цяло. Именно в тази тяхна теза Бойко Борисов постигна по-голям пробив, отколкото в граничната блокада, отивайки да преговаря със стачниците. Стачките, протестите, бурните демонстрации и изблиците на т.н. градско насилие, свързани с тях, отдавна са част от местната гръцка специфика. Няма друга страна в ЕС, която да е заразена от подобен синдром в такава степен. Твърде претенциозно би било е в кратък текст да се постави диагноза, а още по – малко пък да се предпише лечение, на това особено заболяване. Понякога се питам дали съседите не плащат тежък кръвен данък на факта, че си самозабраниха откровения разговор и анализа на собствената им гражданска война от втората половина на 40-те години на миналия век с мотива да не се излагат пред чужденците. Неписано правило в Гърция е да не се говори, пише и създават творби за тази най-жестока масова междуособица след Втората световна в Европа. Травмата е прекалено голяма, явно. А се питам това с голямо безпокойство, защото и ние тук не сме много по-различни по отношение на запушения дебат за собствената ни история. Външен водопроводчик няма да ни помогне. Но ето че се намери някой, който предложи “лесно” решение на бунтарското гръцко твърдоглавие: отиваш и от името на засегнатата държава и нейните граждани молиш буйните глави, въоръжени с трактори и законни права да стачкуват, да мръднат малко. И те мърдат. Но малко. Деликатно. Колкото да не обидят човека. Дали намесата му е оправдана? Не е ли твърде тромава и дори враждебна към властите там в твърде деликатния баланс на противоборствата в тази толкова важна за нас съседна държава? Или ще кажете, че нищо няма значение, щом трябва да се помогне за закъсалите български тираджии, макар и да облекчи страданията им само за броени часове? Като чета радостните констатации тук за това, че гърците "клекнали"  пред Борисов, се питам дали някои хора не разбират, че в очите на доста гърци и европейци едни хора клекнаха ЗАД Борисов. като в онази грубичка игра, в която някой кляка зад гърба ти, а друг те бута лекичко и се пльосваш. Правилно ли беше? Без съмнение! Как не се сетиха онези папандреовци, които управляват на смени с караманлисовците от десетилетия там – нямат ли си хеликоптери? За Борисов в тази ситуация остават аплодисментите, а за гръцките власти - негативите. На това му се казва външна политика от позицията на вътрешната убеденост за собствената правота и значимост. Направо напомня на изпит за еврокомисар, който няма нужните познания за европейски ръководител, но е убеден, че номерът му ще мине. Като за пред нас...

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/