Евгений ДайновЕдва ли скоро ще забравя, как шофирах от единия край на София до другия и се опитвах да слушам препитването на Румяна Желева в Европарламента.
Отначало си мислех, че нещо не съм разбрал – че тя играе някаква извънредно дълга игра, като ще вкарва головете си по-нататък. После разбрах, че игра няма – и започнах да не вярвам на ушите си. „Не е възможно”, казвах си, „да чувам това; сигурно нещо се губи в превода.”
Накрая, когато не остана и сянка от съмнение, че това, което чувам е точно онова, което тя говори – се почувствах като зрител на мач на националния отбор, който повежда на Перу с 0:2, а накрая яде бой с 5:2. На няколко пъти, изпотен от притеснение, изключвах радиото, пусках малко Ерик Клаптън за измиване на душевните страдания – и после я слушах наново.
Това, че Бойко виртуозно излезе от тази ситуация не решава главния проблем: очевидната му нагласа да издига хора до тяхното ниво на некомпетентност. Не е само Румяна Желева.
Вижте например Цецка, която изтърси: „Руми се представи блестящо”. Тук вариантите са два: или Цецка си няма хабер, за какво иде реч и следователно не става за поста, който заема; или знае, за какво иде реч, но в името на партията лъже – и следователно пак не става за поста, който заема. Изход няма, а капана тя си го заложи. Да не подхващаме темата „Фидосиева”, защото там е страшно...
Прав беше Иван Костов, който дни преди скандала „Желева” най-добронамерено предупреди ГЕРБерите, че нямат достатъчно опит – и че ако не търсят помощ от по-опитните, ще се дънят. Така и стана. И смените в правителството са като че последният път, когато Бойко ще може да си позволи лукса да действа, без предварително да се консултира със Синята коалиция.
Дано той да го е разбрал, че вляво от сцената червените усърдно залагат не един и не два капана – а цяло минно поле...
Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/