Пак нещо за мляко

Вероятно с всеки се е случвало да му влезе някаква муха в главата и да не иска да излезе. Навиваш си нещо на пръста и край. То засяда в мислите ти, колкото и абсурдно да изглежда. Дори не смееш да споделиш с никой, за да не си помислят нещо особено за тебе.

Подобна муха беше заседнала в главата на симпатичния герой на Стайнбек - Док от „Улица Консервна” и „Благодатния четвъртък”. И той (подобно на Станислав Стратиевия Паскал) искаше да разреди млякото, но не с вода, а с бира. И тази муха му беше бръмнала съвсем случайно. Просто някакъв приятел му беше казал, че щом толкова обича бира, то някой път ще си поръча в бара шейк от бира и мляко.

Няма обяснение за тези неща. Те малко приличат на влюбването. Дали те зашеметява отведнъж и те нокаутира или лека-полека те оплита в паяжината, докато се усетиш впримчен, обсебен и мърдане няма.

Та и Док така. Работата му изисква много да пътува със стария си пикап, за да събира морски животинки, които предлага на лаборатории или сам изследва. По пътя спира из различни барове да хапне сандвич и да пийне от любимата си бира. Много иска да си поръча въпросния шейк, но го е срам. Опасява се, че ще го помислят за луд.

Веднъж обаче го обзема страшен гняв. Готов е да се сбие. От нищо не му пука. В това яростно състояние блъсва вратата на крайпътното кръчме, уверено приближава бара и с твърд глас си поръчва шейк от бира и мляко. На сащисаното момиче обяснява, че докторът му го е препоръчал. А на въпроса й дали вкусът е много гаден, отговаря така: „Не толкова, особено когато си свикнал.”

Док поне не натрапва коктейла си на другите, както прави Паскал. Сам си го пие. Опитва, вижда какво е и повече не повтаря. Продължава както досега - бира или уиски. Без странни смеси.

Четири години пихме шейка на Негово Величество. Четири години пихме някакъв троен шейк. Май много взе да ни нагарча. Почнахме да ближем сол. Пак не успяхме. И на тоягите не издържахме. Сега ще пием генералски шейк. За всичко ще платим. Лошо няма. Ние сме свикнали.