Аршин(ков) нашир, аршин(ков) надлъж

Председател на провинциален окръжен съд. Съпруга - адвокат в същия съдебен район. Той назначава приятелите й за свои заместници. Те решават делата й (които не се разпределят случайно) в полза на нейните клиенти. Кумецът им е шеф на местен районен съд. Като му изтича мандатът, назначават дама без стаж, която пък била близка на жена му. Техни хора са заели позиции и по други районни съдилища и прокуратури в региона. Прокуратурата и полицията работят в тяхна полза.

Банална история. На колко места в България не е така? Малките градчета, в които съдията, прокурорът, полицаят, нотариусът и адвокатът не са роднини, сватове или приятели, вероятно са малцинство. Нормалното статукво е един клан да държи ключовите постове в региона и да фокусира клиентелата към себе си.

Феодализацията на българското правосъдие може да се измери

както с броя на отменените несправедливи присъди във Върховния касационен съд, така и с анонимните сигнали, които заливат Висшия съдебен съвет (ВСС). Само малка част от тях обаче имат късмета да привлекат вниманието като случая с председателя на окръжния съд в Благоевград Аршинков.

Семейната употреба на съда и правосъдието, констатирани от ВСС, са повече от възмутителни. Въпросът е – а сега какво? След като медиите огласиха фактите, на ВСС му беше необходима цяла година, за да определи специална комисия, която да ги провери и потвърди. С тази бързина на работа разтовареният от правораздаване съдебен съвет доста разочарова.

Още по-разочароваща е препоръката му казусът "Аршинков" да се прехвърли на комисията по конфликт на интереси към същия кадрови орган. "Бавенето на топката" е разбираемо, защото вероятно едни интереси водят до други висшестоящи интереси. Този филм вече сме го гледали с Красьо Черния, затова

опасността от полумерки и замазване е много голяма

Този състав на ВСС отдавна е показал на обществото, че аршинът му за справедливост доста варира. Може би затова в колебливия финал на доклада за конфликта на интереси на председателя на Благоевградския окръжен съд липсва и дума за това редно ли е да продължава да заема този пост, нормално ли е протежетата му да продължават да решават човешки съдби, какво ще се случи с делата, решени несправедливо в този съд, кой ще понесе отговорността за незаконните кадрови решения в региона.

Оставките, които обществото очаква, клонят към двуцифрено число и ВСС е отговорен за това въпросните лица да не си приберат и обезщетенията за прослужено време при напускане на системата. Прокуратурата би трябвало тази седмица също да излезе от дрямката си, в която си представя как елиминира организираната престъпност до края на годината, и

да подхване опасните връзки в Югозападния регион

Случаят "Аршинков" идва много навреме, тъкмо преди второто четене в парламента на проекта за изменение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), за да покаже на авторите му каква действителност точно предлагат те на (не само българските) интернет потребителите. Само преди половин година един ироничен анонимен интернет форум под интервю на съдия Аршинков предизвика безобразно погазване на законите. Фразата: "Внимавай, Краси, като ходиш в Банско, да не ти падне някоя керемида върху главата", и няколкостотин подигравателни коментара възпламеняват верижна реакция от нарушения в съдебната и изпълнителната власт.

Засегнатият "в качеството си на председател на Окръжен съд – Благоевград, подал жалба до директора на Окръжната дирекция на полицията – Благоевград", съобщава в доклада си комисията. В нея той поискал "съдействие за идентифициране на анонимните лица, изнесли във форума "клевети и обиди" по негов и на семейството му адрес". По закон клеветата и обидата още от края на ХХ век са предмет на дела само от частен характер, тоест те не се разследват от полицията, а се водят в съда по жалба на обиденото лице. За шефовете на съдилищата обаче явно аршинът е друг.

Директорът на полицията директно изискал "IP адресите, времевите сесии и всички информационни данни на посочени интернет потребители", констатира комисията. Не е ясно на какво основание, при положение че Законът за личните данни забранява това.

Срещу свободомислещите граждани излязла и прокуратурата

която образувала досъдебно производство. И понеже с клевета и обида номерът не минава, основанието било "закани за убийство във форума". Изданието обаче отказало да предостави IP адресите на авторите на коментарите и се наложило районният съд в Благоевград да издаде заповед за претърсване и изземване на редакцията, при което разследващите се сдобили с информацията.

Остава загадка дали разсекретените автори на коментари са 20 или 2000. Зависимостта на районния съдия от окръжния няма нужда от коментар. Закани за убийство, както установява дори комисията на ВСС, не съществуват. Това не пречи обаче да се пристъпи към разправа с устатите критици. За беда един от тях се оказва съдия, чиято съпруга е подчинена на председателя на съда и чийто брат е негов конкурент за ръководния пост.

"Информацията за личните данни на участниците във форума, в частност относно съдия Петър Узунов, станала достояние на Аршинков и била използвана от съпругата му адвокат Аршинкова", документира комисията на ВСС. "Хронологията на случая е навела на тревожни опасения за нарушаване на същностни човешки права.

Тиражирани са мнения, че под претекст за разкриване на престъпление се толерира незаконно разкриване на личните данни на пишещите във форума с цел репресии срещу изразяването на оценки, отрицателни за председателя на Благоевградския окръжен съд", много правилно заключават проверяващите.

Съдия Узунов бил предложен от окръжния прокурор за дисциплинарно производство, а съпругата му била извадена от редица дела по искане на Аршинкова. Случката е отлично доказателство как репресивната машина и уж независимият съд

могат да се разправят с дръзващите да критикуват властимащите

в интернет форумите, където е позиционирано гражданското общество. Казусът е христоматиен, защото показва какви злоупотреби с лични данни са възможни и без така желания от МВР директен достъп до контактите на потребителите (от който то уж било готово да се откаже, но тайничко се надява да получи, като извие ръцете на интернет доставчиците и мобилните оператори). Още повече че благовидният предлог е именно "закана на престъпление", както ни зарибяват и авторите на законопроекта в мотивите си.

Благоприятната среда за манипулация се създава и от факта, че защитата на личните данни все още не се схваща като кой знае колко голямо нарушение в доскоро тоталитарната ни държава. За сравнение, на Запад за такива своеволия съдът е безкомпромисен и посланиците в България отлично знаят това. И те едва ли ще пропуснат да отбележат в следващите си доклади, че неприкосновеността на електронната поща и на мобилните разговори в България вече е под въпрос. Със или без интерфейс.
 

От: http://dnevnik.bg/