ИМПРОВИЗАЦИЯ МУ Е МАЙКАТА

• Истинската промяна в България може да дойде само чрез поставяне на ясни цели във видими хоризонти и възможно най-стриктното придържане към движение по очертаната основна пътека за тяхното постигане 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Не е прав Иван Кръстев в интервюто си за австрийския “Ди пресе” да нарича премиера Борисов “джазмен” и “партизански командир”. Всъщност прав е по същество, но не е прав да изтъква тези битиета на Борисов като положителни качества.

И бива ли така да ни излага пред чужденците? `Айде, за “джазмен” по-може да му се прости. Да, наистина, по комунистическо време натегачите на онази система смятаха думата за мръсна, само нормалните хора я произнасяха с уважение. Но все пак и досега както в България, така и в Европа – съотнесена към политиката – тя още си носи внушението за нещо леко несериозно, нещо, пълно с импровизации, които не знаеш къде ще те отведат.

За нас, масата прости българи това може и да е безразлично или дори приемливо, защото май сме му свикнали. “В непостоянството на Борисов всъщност се крие силата му, тъй като точно такова е поведението и на българските избиратели. Съвременната българска общественост е тотално еклектична” – казва в интервюто си Иван Кръстев. И пак би бил прав, ако еклектичността беше чак толкова тотална и ако въпросната общественост живееше сама на света или поне на остров, захвърлен в океана.

Защото бих запитал колегата Кръстев според него като как импровизациите могат да се отразят на сериозните хора от бизнеса, които в никакъв случай не са еклектици -  или поне не са такива по отношение на самия си бизнес. Според мен например не би трябвало на всеобщо уважаваните нашенски хазартни босове да им се подхвърлят импровизации от сорта “ще ви увеличим данъците”. И чак дни по-късно да се разбере публично, че номиналното увеличение всъщност е реално намаление. Ами че те горките хора така могат да получат уплах и ще трябва да им се лее куршум междувременно. Или те да леят куршум, не помня как беше.

А какво да кажем за импровизациите, които пряко засягат международното положение? Няма да строим “Белене”, ще строим “Белене”. Желева – еврокомисар, Желева – нееврокомисар. Ще нагазим в “Южен поток” – няма да загазим с “Южен поток”, ще слушаме операта “Набуко” в Истанбул, ЕБВР плаща билетите. И така нататък.

“Мнозина сред българските елити са на мнение, че трябва да се действа по-стратегически, но пък от друга страна този начин за справяне с кризи съответства до голяма степен на българската политика, която постоянно изпада от криза в криза, които обаче не траят особено дълго” – пак цитирам Иван Кръстев.

Първо да благодаря на колегата, че, макар анонимно, нарежда ме сред българските елити. Защото вече имам чувството, че езикът ми хвана мазоли от месеци насам да повтарям как същността на политиката изобщо и на политическото като такова изискват стратегическо мислене и действие, а тактиката е само инструмент за реализацията им.

Второ – като казва, че трябва да се действа с имправизация и на парче, защото така се е действало досега и защото изобщо ситуацията в България е такава, Иван Кръстев всъщност се опитва да превърне в аргумент обратното на аргумента. За толкова години ако не да разберем като общество, поне като отделни хора всички успяхме да усетим на гърба си, че еклектичността, първичната реакция на всяко убождане, реакцията от типа “зелена еуглена”, като политическо поведение не работи за нас. То работи срещу нас, следователно нещо сериозно трябва да се промени. А промяната може да дойде само чрез поставянето на ясни цели във видими времеви и пространствени хоризонти и възможно най-стриктното придържане към движение по очертаната основна пътека за тяхното постигане.

Но стига импровизации по темата за импровизациите, да кажем няколко думи и за Борисов като “партизански командир”. Според Иван Кръстев това означава, че нашият премиер успява да удря политическите си противници изненадващо и от всички посоки. По този въпрос имам сериозни възражения, свързани както със същността, така и със символиката на образа.

Първото възражение е заради силно негативната смислова натовареност на използвания израз. Представата, която получава публиката в Европа като чуе “партизански командир”, е свързана с латиноамериканските “герилероси”, американските и европейските “градски партизани” от края на 60-те и началото на 70-те години – все неща, за които като чуят, хората там потръпват и плюят до три пъти през рамо. Българското общество пък веднага се сеща за някакъв разбойник, който ходи да краде кашкавал от мандрите, а после сам се кръщава “активен борец” и създава общество на привилегии за себе си.

Подозирам, че не това впечатление е искал да остави Иван Кръстев с употребения израз, но ето как на практика се оказва, че вместо да изпише веждите на премиера ни, може да му избоде очите.

Второто ми възражение идва от факта, че по същество Бойко Борисов няма нужда да е партизански командир, защото на практика няма политически противници, които да удря изневиделица. Както сам той заяви неотдавна на конгреса на партията си – най-големият враг на ГЕРБ в момента е самата ГЕРБ. И това не беше просто поредният лаф от българския политически фолклор, това си е чистата истина.

Политическата конюнктура в България е такава, че като опозиция противник на ГЕРБ би трябвало да бъде поне БСП. Но всички ясно виждаме, че тъй наречените социалисти не могат, бат` Бойко постоянно ги затапва. Онзи ден например Станишев призова министрите от сегашния кабинет да минават през детектор на лъжата, а той веднага го сряза – Станишев да не дрънка много, `щото ако сам седне на стола, ще светне целия. И прав беше, ще светне.

Тоест, в момента имаме ситуация, при която потенциалната  опозиция яде бой още на първата, словесната фаза, и не е нужно да се прибягва до някакви особени тактики, та да бъде бита тя и в действителност.

От една страна фактът е радващ, доколкото за пореден път потвърждава, че комунистите са неспособни за нищо, освен да вършат глупости, когато са на власт  и да плетат интриги, когато не са. От друга страна пък тоталната липса на опозиция е тревожен симптом за здравето не само на моментния политически живот, но и на демокрацията в България изобщо.

Но тъй като винаги съм намирал Иван Кръстев за умно момче, продължавам да се чудя откъде му е текнала аналогията с партизанския командир. И като се вглеждам в последните политически развития, мисля си, че може да идва от все по-близките и топли връзки, които Бойко Борисов държи с някои от наследниците на тази особена българска порода, партизаните и техните наследници. Например да си вземеш Кольо Парамов за икономически съветник насред 21-ви век е все едно да си назначиш мишка за управител на мандрата. Е, бат` Бойко веднага след това го уволни, но като истински импровизатор пък и веднага заявяви, че, макар уволнен, Парамов пак ще си го съветва.

Още по-зле стоят нещата около партизанската връзка Борисов-Първанов. След последната им среща в понеделник, когато президентът привика премиера, за да получи от него разрешение да наложи вето върху два закона, внесени и подкрепени от ГЕРБ, а премиерът му отиде на крака, за да даде разрешението, тази връзка от полутайна досега, вече стана съвсем явна. Според мен общото им изявление после постави официалното начало на една нова коалиция, която управлява и вероятно идеята е да продължи да управлява страната още доста дълго. Този път коалицията е двойна, не тройна и, разбираемо защо, предлагам да я озаглавим BoyGeorge /б.а. – да не се правят произволни сексуални аналогии, името само случайно съвпада с това на прочутия певец, известен с двуполовата си същност/.

Откъдето и да го погледнеш и каквито и да са истинските основания на политолога Кръстев обаче, май работата на Бойко и с импровизацията, и с партизанлъка не изглежда никак читава.

Та ето тази поредица съображения ме наведе на мисълта, споделена в началото – че Иван Кръстев хем е прав да нарича Бойко Борисов “джазмен” и “партизански командир”, защото по същество той си е такъв, хем не е прав, защото с безразборното изнасяне на подобни истини се излагаме пред чужденците.

Надявам се, не се притеснявате от абсурда в това твърдение. Ние, българите, сме държелив на абсурд народ, когато се сблъскаме с абсурди, родени от някой друг. Като цяло с тях нямаме проблем, а ако възникне, използваме подходящи връзки за решаването му.

Как обаче се справяме с абсурдите, които раждаме сами? Е, вече имаме отговор и на този въпрос – импровизираме до дупка. Така че – импровизация му е майката.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/