Насила хубост става, но под скалпела на Брюксел

Царе сме да опровергаем хилядолетната мъдрост на народите!

По нашите земи днешно време е обичайно, дори задължително “на умряло куче” нож да се вдига, когато става дума медии и управляващи. Пак в този смисъл, у нас “керванът си върви”, но кучетата не лаят. А медийната дружина е сговорна именно, за да не повдига планината от въпроси, които се трупат от години. Но пък копаенето на гроб другиму изобщо не води до падането на гробокопачите в него – нищо подобно, закопаването на колегата е установено правило в българската журналистика.

Да беше само с журналистиката, да го преживеем някак си. Но същото се случва с държавата ни изобщо. По света важи правилото “насила хубост не става”. Тук е “обратното” – “хубост” без ( грозен дори на моменти) натиск не става. Питайте роднините на убития в Париж български студент Борилски. Трябваше да минат 10 години, за да получат правосъдие, но само след безпрецедентна намеса на френската държава, която предизвика преразглеждане на оправдателните присъди по делото.

Ето сега държавата ни се е разбързала да потуши пожара с 20 дневния ултиматум на Брюксел за изясняване на известната от много години тук огромна далавера с т.н. заменки – един пладнешки грабеж с държавно участие. Трябваше ли ЕС да тропне по масата, за да разтичат тук всички ? Уви, трябваше.

И този ултиматум съвсем не е единствения пример от последните няколко седмици. Пак след писмо от брюкселската администрация се оказа, че България може да загуби поредните стотици милиони европейски субсидии заради чиновническо безхаберие в… поддържането на кореспонденцията.

За подобна “схватливост” след външен натиск за някого по света казват “само от бой разбира”. У нас обаче разбираме от Бой(ко), че неговите хора са невинни – други са виновни. Пък и боят е част от аурата на силата, слабост на самия Бойко, който не се притеснява да се похвали как е набил някого. И съответно се обгражда с хора, които носят на бой – едного ще накара да се самозаклеймява заради непремерени приказки срещу Турция, други ще бламира пред обществото след публично заявена тяхна министерска позиция ( това , по различен начин, вече се случи на Симеон Дянков, Николай Младенов, Аню Ангелов и дори на Цветан Цветанов).

Хайде сега да видим какво ще стане със Сидеров и скандала му в Германия – ще сработи ли поговорката “гарван гарвану око не вади”, или Борисов, този път за добро, ще я опровергае? Ако не го направи, ще трябва да жъне бурите, които Сидеров му сее. Първата жътва вече я преглътна с идеята за референдума за новините на турски по БНТ. Този път, ако предпочете отново солидарността на гарваните, ще трябва да вади ако не око, то голям късмет, за да убеди германските си партньори, че така изписва вежди.

Иначе ще стане “те го хващат, ние го пускаме”, или “вътрешната (ми) политика е екскремент в целофан” – така биха прозвучали в днешна редакция някои от легендарните поговорки, родени от самия Борисов.

Изобщо, “насила хубост става” е подходящ рекламен лозунг на пластичната хирургия в цял свят. Но, уви, е антиреклама за ставащото в България.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/