Свободата днес и тук 01 Март 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Оковани в миналото

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Люба Йорданова

БАН планира неубедителни реформи без ясна визия какъв ще е ефектът

 

Как директорът на Института по обща и неорганична химия прилага реформи, които работят

Коридорите на сивата сграда са тъмни и пусти. Трудно е да срещнеш някого макар и в ранен делничен следобед. Не се чува дори шум от работните кабинети. Студено е - директорска заповед е ограничила потреблението на парно освен "при нужда". Намираме се в институт от Българската академия на науките (БАН).

"Няма хартия за принтерите." Това ще го чуете едва ли не от всеки втори учен в академията, предвидливо заделил част от скромната си месечна заплата за работни консумативи. На пръв поглед проблемите в основната научна институция в България са битови. Ако се вгледаме по-дълбоко обаче, осъзнаваме, че те се коренят в основите на академията - в нейното управление и липсата на дългосрочна стратегия за развитието й.
 
В началото на годината управителният съвет на БАН представи свой проект за реформа на академията в отговор на критиките на финансовия министър Симеон Дянков и извършената от външни експерти международна оценка на научните институти. Проектът включва една-единствена точка - преструктуриране на научните институти с цел сливане на по-лошо представилите се звена с по-добрите. В резултат 69-те научни института ще се редуцират на 42, организирани в 9 изследователски направления. Като бонус пък ще бъде създаден изследователски университет към БАН, където да се подготвят "висококвалифицирани конкурентоспособни специалисти".
 
Поглед назад

Когато започваш реформа, преди всичко трябва да знаеш защо я правиш. Мотивите на ръководството на БАН за структурната реформа обаче започват от интегрирането ни в ЕС, минават през демографската криза и промените в климата и завършват с "опасността от разрушаване на опорите на националната идентичност". Целта, която академията се надява да постигне с преструктурирането, звучи една идея по-конкретно - да повиши ефективността си при решаване на важни проблеми, свързани с развитието на българското общество и държава. Как обаче едно механично сливане на няколко института ще постигне тази амбициозна цел остава загадка. В проекта не е предвидено увеличаване или съкращаване на щата, т.е. академията ще спести най-много от заплати на няколко секретарки и директори на институти. Или както писа литературоведът и преподавател в Софийския университет Бойко Пенчев в "Дневник": "Ръководството се кани да слива и преименува институти все едно сме 1969 г. и с цел повишаване на ефективността трябва да обединим ТКЗС-тата (трудово-кооперативни земеделски стопанства) в АПК (аграрно-промишлени комплекси)."
 
Принципите, на които се осъществява структурната реформа, също остават непонятни извън ръководството на БАН. Кирило-Методиевският научен център например, който според проекта "осигурява присъствието в обществото на един от стожерите на българската национална идентичност - Кирило-Методиевото дело" остава самостоятелен. Институтите по история и по балканистика обаче, които покриват доста по-обширни области, се обединяват, като към тях се присъединява и Центърът по тракология, който беше един от първите, обявили се срещу промените. Академиците се позовават на международната експертна оценка, макар че тя набляга повече на това да се избистрят целите и задачите на институтите и да се засили сътрудничеството между тях. А и идеята да сложиш лошия ученик да седне при добрия и да очакваш изведнъж да подобри резултатите си невинаги работи. 
 
Основните изводи на международния одит всъщност до голяма степен липсват в проекта за реформа. Като сериозни проблеми експертите отчитат липсата на млади изследователи и недостатъчните публикации в международно лицензирани списания. Оценката препоръчва да се изгради взаимодействие между БАН, университетите и обществото, да се преосмислят мисиите и задачите на някои институти, но реформите да не се правят чрез структурни мерки отгоре надолу.

Без промяна

"Проблемът не е в това, че има толкова институти, а в това, че не е въведена оптимална структура за работа, координация и сътрудничество между тях", коментира за "Капитал" ст.н.с. д-р Орлин Събев, научен секретар на Института по балканистика при БАН. По думите му, ако се засили сътрудничеството между някои институти, това само по себе си след няколко години би довело до естествено сливане. 
 
Без изглед за промяна остава обаче Централното управление на академията, изключило себе си и огромната си администрация от проекта за реформа. Структурата обаче има голяма власт и на практика определя развитието на всеки от институтите - според източници от академията невинаги по обосновани критерии. БАН е също така автономна институция, която не се отчита на никой. Ръководството разпределя бюджетната субсидия и назначава директорите на институтите, но не стимулира развитието на научните изследвания и не насърчава връзките с бизнеса. "Централното управление на БАН не оказва никаква ефективна подкрепа на институтите – няма ефективно звено за защита на интелектуалната собственост, няма ефективен център за трансфер на технологии, който да издирва разработки и да ги предлага на индустрията, не организира промоции на постижения на институтите сред бизнеса", коментира ст.н.с. ІІ ст. д-р Иван Чалъков от Института по социология. Според него на мястото на сегашното Централно управление може да се създаде някакъв по-малък координационен орган, в който да има представители на правителството и научни мениджъри с опит от чуждестранни научни институции.
 
"Централното управление не трябва да бъде толкова управленческа структура, колкото координираща, с минимална администрация, която да обслужва институтите", е мнението и на Орлин Събев.
 
Може и по друг начин

Ако се разчупи тромавата административна структура, институтите на БАН биха могли да станат по-независими и да функционират в конкурентна среда. "Всеки институт трябва да придобие по-голяма финансова самостоятелност, да има свой бюджет и по-голяма свобода да оперира с тези средства. Ако не може да се справи, ще фалира като едно истинско предприятие", смята Орлин Събев. 

Според Иван Чалъков обаче "първата задача за провеждане на реформата обаче е да се определят критерии и правила за работа – тъкмо това липсва в момента". По думите му за тази цел след оценката на институтите трябва да се проведе атестация и на самите учени, която да доведе до съответните последствия за неефективните от тях - нещо, което не е правено от 1996 г. Една реална атестацията в комбинация със съкращения на слабите учени и стимули за силните би била много по-подходяща стъпка в посока засилване на ефективността на БАН - основната цел на академията според проекта за реформа.
 
Друг е въпросът дали БАН може сама да извърши необходимите реформите. Членовете на ръководството на академията обикновено не признават външни мнения и цитират Закона за БАН, според който са автономна институция. Ако в институцията имаше наистина воля и желание за някаква промяна, не е ясно защо тя не е направена досега. Членството ни в ЕС не е от днес, още по-малко са и климатичните промени и безработицата (част от мотивите на БАН да започне реформата). Фактът, че академията се издържа от държавния бюджет (макар и да не се отпускат достатъчно средства), също навежда на мисълта за нуждата от някакъв контрол над управлението на институцията, разпределянето на финансирането и определянето на научни приоритети.

Логично би било БАН да се отвори към други институции и експерти и при разработването на идеите си за реформа. "Работещ вариант би бил например да се направи консултативен съвет, в който да влизат представители на БАН, ВУЗ-овете, правителството и Народното събрание. Когато няколко такива държавни институции са ангажирани с този проблем, вероятно и решенията биха били по-адекватни", смята Орлин Събев от Института по балканистика. Ако обаче ръководството на академията продължава да си затваря очите за сериозните проблеми там, БАН едва ли скоро ще излезе от "режим на оцеляване".
 

От: http://www.capital.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional