A la guerre comme à la guerre

По повод изчезването на обвиняемите по случая „Борилски” след произнасяне на присъдата, френският посланик у нас заявил, че такова нещо във Франция не може да се случи. Вярвам му. Така ще му е по-лесно да познае къде се озоваха осем негови сънароднички.

            През лятото на миналата година се озоваха близо до мене. Но не аз съм интересната в случая. Тогава всички дружно се оказахме край Боянското ханче. Беше слънчев и насърчителен за разходки ден. Когато слязох от таксито да чакам приятелите си, се озовах до тези французойки, които оживено си разговаряха. Застанах допустимо близо. Исках отвикналото ми и недоучило ухо да послуша езика на Молиер. Имах късмета да не падна в една шахта, чиято решетка беше открадната.

            Жените си говореха, но мине се не мине, сочеха шахтата и се предупреждаваха взаимно да не паднат вътре. Не спираха да говорят, чаткаха като картечници. Бяха весели, добронамерени, открити. Останаха си такива дори след като една от тях направи крачка назад и единият й крак пропадна в дълбоката около метър шахта. Жената извика и седна на паветата. Извадиха я с дружни и загрижени усилия. „О-ла-ла.” - изправи се тя развеселена. Слава богу, че не си счупи крайника. Заговориха още по-оживено една през друга. Тогава долових съвсем отчетливо една съпоставка. Беше нещо като: „Пътувала съм много и съм видяла много. Но такова нещо във Франция, не говоря за Париж, не е възможно да се случи.”

            Французойките явно бяха дребнави и забелязваха по-незначителни подробности от пейзажа, докато главното им убягваше. Наколо имаше сребристо BMW с изпотрошени от куршуми стъкла. Районът беше ограден с ленти. Наоколо бродеха цивилни и униформени полицаи и съвестно претърсваха за гилзи.

            Още когато казах на шофьора на таксито, че искам да ме закара до Боянското ханче, той рече: „О, пак ли там!” и ми разказа, че нощес там са били застреляни двама души. При предишния си курс дотам имал проблеми.

            Сега си стоях там и се чувствах гузна. Беше ме срам, въпреки че нито бях застреляла тези двама души, нито пък бях откраднала решетката на шахтата. Но за чувствата няма регламент, нали така? Те се появяват внезапно и не винаги са управляеми.