Женският фактор

Премиерът на България Бойко Борисов, бивш карате инструктор, бодигард и някогашен пожарникар, може да не изглежда феминист. Но бившият кмет на София през последните месеци популяризира легион от жени в, както някои я определят, сексуална революция в политиката на трайно „мачо-балканската” страна.
„Жените са по-старателни от мъжете, те не обядват твърде дълго и не ходят по барове”, коментира Борисов, като посочва майка си и германския канцлер Ангела Меркел за свои модели.
„Жените имат по-силни характери от мъжете, тъй като когато кажат ‘не’, те имат предвид ‘не’, а и са по-малко подкупни”, заяви той миналото лято, назначавайки женско крило от своята дясноцентристка партия.
Докато някои от критиците виждат в издигането на жените при Борисов цинична тактика, имаща за цел да даде на бедната и известна с корупцията страна имидж на разкрасяване, малцина оспорват, че увеличаването на влиянието на жените в българския обществен живот достига нови височини, въпреки че мъжете все още доминират в политиката.
Жените, назначени на високи постове, включват правосъдния министър, кмета на София, председателя на парламента, кандидата за еврокомисар и началника на кабинета на премиера.
Ирина Бокова, български дипломат, която наскоро победи египетския министър на културата в надпреварата за генерален директор на ЮНЕСКО, е на 57 години и е експерт по оръжеен контрол. На изборите за Европейски парламент през 2009 г. 60% от кандидатите на дясноцентристката партия на Борисов бяха жени.
Но доколко тяхното място в тази кула е постоянно е под въпрос. Български официални лица, съзнаващи, че страната е спечелила подозрителното различие да стане първата, която ще изгуби еврофондове през октомври 2008 г. заради подозрения, че те отиват за организираната престъпност, със сигурност се надяват на промяна на имиджа.
Борисов уверява, че жените са неговото тайно оръжие в борбата с беззаконието. Камен Ситнилски, заместник главен прокурор, отбеляза, че няма дела за корупция срещу жени в България. „Трудно е да се признае, но жените са по-малко подкупни от мъжете и по-чисти”, заявява той.
Проучване на Световната банка от 1999 г. посочва, че жените са по-достойни за доверие, с по-голямо обществено съзнание и заключава, че по-голямото присъствие на жени в парламентите в 150 държави в Европа, Африка и Азия е довело до намаляване на корупцията.
В случая с България социолозите заявяват, че скорошното издигане на жените в политиката, предизвикано от ментора на Борисов – бивш цар и премиер на България – Симеон Сакскобургготски, може да бъде проследено до комунистическата ера, когато социалистическата идеология даваше право на жените да бъдат равнопоставени на мъжете.
Румяна Бъчварова, началник на кабинета на Борисов и водещ социолог, заяви, че жените получават рядко влияние в обществения живот на България, отчасти защото – както и на други места в бившия съветски блок – са доказали, че са приспособими към трудния преход след падането на комунизма.
„Докато мъжете страдаха заради изгубените си работни места, жените получиха новата свобода като възможност за възстановяването си, за начало на собствен бизнес и много от тях започнаха да изхранват семействата си”, заяви Бъчварова, майка на две деца, която е напуснала работата си в радио и създала собствена фирма за маркетингови проучвания преди да влезе в политиката.
Евгений Дайнов, водещ български политически анализатор, заяви, че в патриархалната балканска държава мъжете традиционно са разглезени и това ги е превърнало в неизползваеми и неефективни.
„Българските мъже бяха разглезени от техните майки, тъй като момчетата са звездите на семейството и когато пораснат нямат достатъчно сила да се изправят на крака”, смята той. „Междувременно при комунизма жените е трябвало да работят цял ден и след това е трябвало да се приберат вкъщи, да изчистят и да се погрижат за мързеливите си мъже. А това ги е направило два пъти по-силни.”
Но някои критици посочват, че женският антураж на Борисов е по-скоро аранжиране в общество, което обезценява жените.
Ани Владимирова, водещ психолог, заяви, че скорошното засилване на женските позиции всъщност отразява сексистки подход, тъй като много от назначените жени са били възпитавани да бъдат послушни апаратчици по време на комунистическата епоха и заемат високи позиции, тъй като не представляват заплаха и са лоялни.
„Българска Хилари Клинтън или Маргарет Тачър не е възможна, тъй като от жените се очаква да бъдат слаби и подчинени на мъжете”, смята тя.
Борисов знае, че тези жени „ще останат на линия, тъй като дължат постовете си на него. Той назначава всички тези жени, тъй като общественото мнение очаква по-малко от тях”.
Йорданка Фандъкова, първата жена кмет на София, майка, баба и бивш директор на училище, заяви, че е била подложена на дискриминация по време на кметските избори, когато опонентите й я упрекнаха, че е лакей на Борисов. Когато Фандъкова спечели убедително през ноември, много анализатори приписаха това на подкрепата на Борисов.
Но не всеки в България е убеден в мъдростта на въвеждането на жени в политиката. Минко Герджиков, заместник-кмет, заявява, че назначаването на жени на влиятелни позиции може да се окаже пречка в момент на криза.
„Големият проблем е, че жените са по-чувствителни от мъжете и управлението се базира на интуиция, а не на факти. По време на криза жената може да се трансформира много бързо от политик в човешко същество и това може да се окаже лошо”, коментира той.

От: http://www.focus-news.net/