Драги избирателки, „феминизмът“ на Борисов е избирателен!

Както очаквах, вменяването на “феминизъм” на премиера Борисов, предизвика вече реакция на феминистите. Те уточняват, че да си феминист означава, да признаваш безусловно равенството си с жените, а не да ги покровителстваш и да се държиш снизходително с тях. Включително като ги караш да са ти благодарни и задължени, че си ги издигнал, разчитайки на тяхната “дисциплинираност” ( по израза на самия Борисов, цитиран от “Ню Йорк таймс”).

Не знам дали водещата на “Нова телевизия” Лора Крумова се е подразнила от претенциите на Борисов да бъде феминист, какъвто очевидно не е, но ето няколко забележителни извадки от интервюто й , в което тя се държа като феминистка, а г-н Борисов по точно обратния начин ( цитатите са по агенция “Фокус”):

Ядосан от настояването на водещата да каже конкретно коя служба визира в разговора, който самият той провокира с изявленията си за срещите си с британските служби, интервюираният премина към директна обида:

Бойко Борисов: “Ще ви го кажа с по-простички думи, да го разберете и вие. Това е най-голямата служба, това са най-големите централи за борба с наркотрафика в света”.

По нататък диалогът стана още по-малко любезен, но пък вече напълно феминистки, защото водещата ( може би този път тя да е била ядосана – ако е така, с основание).

Във връзка с евентуалното “пускане” ( израза е на Борисов) на България в еврозоната, Лора Крумова пита:

Водещ: Това означава ли, че отново ще извадите кандидатурата на Илиян Михов?
Бойко Борисов: Първо на вас ще кажа, когато я извадя.
Водещ: Задължително трябва.
Бойко Борисов: Разбира се.
Водещ: Но все пак не отговорихте на въпроса.
Бойко Борисов: Когато трябва, аз ще изляза и ще ви кажа, на този етап не е необходимо.
Водещ: Това не е особено конкретен отговор, г-н премиер.
Бойко Борисов: Много конкретен е.

Преминала веднъж във феминистко настъпление водещата вече пита направо по твърде болезнената ( защото е незащитима от логична гледна точка) тема за министър-председателя, който изненадващо за самите му съратници се съюзи с президента Първанов срещу собствените си министри и техния проект за закон за реформата във въоръжените сили:

Водещ: Грубо казано, отхвърляте тезата, че, така да се каже, има споразумение или търгуване по тази тема с президента? Защото там се прокрадна идеята, че може би, защото се засягат правомощията на президента, затова се налага това вето.
Бойко Борисов: Аз все пак напомням на вашите зрители, че говорим за правомощия по време на война. “Ние докараме ли я да има война, с президента не само че няма да се бием кой да има правомощията, всеки ще иска другият да издава такива заповеди.”

Горното има нужда от особено осмисляне. Последното нещо, в което човек би заподозрял Бойко Борисов, е страхливост. Никак не му отива. Но да каже, че би се крил по време на война зад гърба на президента, е меко…страшно меко казано неадекватно на демонстративната му твърдост. Ако пък е искал да каже друго, но казва на практика това, толкова по – зле.

За финал на този едностранно феминистки разговор, защото феминистката е само една в него, тя пита:

Водещ: Последно да ви питам, появи се информация в британските медии за това, че имало някакъв напредък по разследването на убийството на Георги Марков?
Бойко Борисов: Бившите ми колеги, както вие ги наричате, с чувство на дълг и към българската общественост, и към паметта на Георги Марков, ги помолих поне колегиално да проверят и да ни кажат имат ли нещо в архивите, могат ли да ни помогнат, за да се опитаме да придвижим това дело напред.
Водещ: И какво ви казаха?
Бойко Борисов: Казаха – ще видим.
Водещ: Какво ви казаха?
Бойко Борисов: Ще видим. Ще погледнат в архивите, да.

В тази заключителна част от диалога напускам територията на анализа на тона на интервюто и значението му за феминизма като такъв ( ха, дори думата “феминизъм” е от мъжки род!). Пренасям се в Софийския университет в момента, когато премиерът Борисов е водил разговорите си с британските служби.

По абсолютно същото време Българският хелзинкски комитет организира в СУ дискусия по темата за досиетата. На нея председателят на съответната комисия Евтим Костадинов потвърди информацията на британските медии, че по искане на британските служби България е предоставила документи по делото за убийството на Марков. “Във вид, разбираем за тях”, уточни той ( бях сред поканените и чух това с ушите си). Което вероятно означава, че въпросните документи са преведени и може би дори са снабдени с указания кой кой е в лабиринта от съкращения, инициали и закодирани послания.

Повече от ясно е, че инициативата за продължаващото разследване е на Лондон. Така писа и лондонският “Дейли мирър”:

“Убийството в Лондон на българския дисидент Георги Марков през 1978 година може най-после да бъде разкрито, пише в понеделник британският таблоид „Дейли мирър“.
Оптимизмът на изданието се дължи на факта, че представители на Скотланд ярд най-после са получили достъп до тайни досиета в България, което вестникът определя като „голям пробив“.
Британски детективи били прекарали вече две седмици в София, ровейки се в архивите от комунистическата епоха.
Това поражда нова надежда, че най-накрая може да бъдат повдигнати обвинения по една от най-големите неразкрити загадки от времето на Студената война, пише „Дейли мирър“.
Вестникът цитира неназован източник от Скотланд ярд, според когото „все още трябва да се извърви дълъг път, но получаваме съдействие от България и се надяваме скоро да постигнем напредък“.
Според „Дейли мирър“ изследваните досиета вече били разкрили, че убийството на Георги Марков е било организирано срещу 50 хиляди паунда”.

Тази информация се появи в българското интернет пространство ( Кафене.нет, Медиапул) седмица преди посещението на Борисов, но сега той твърди, че бил помолил британците да си погледнат архивите. Именно британците са “ровили” в българските архиви, но от думите на Борисов излиза, че той е този, който сега ги подтиква “поне колегиално да проверят” в техните, т.е. твърди, че инициативата е негова.

Моля?

Питам: защо отново трябва да научаваме от чужбина новините, свързани на първо място с българския интерес? Както многократно беше потвърдено на дискусията в СУ досиетата не представляват никаква държавна тайна. Защо Борисов, който може иначе да бъде откровен до ексхибиционизъм ( и с това печели симпатиите на публиката), се държи толкова свенливо точно по този въпрос?

И се извинявам за феминизма на всички, които се дразнят, че си го позволявам.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/