Подробности от пейзажа

Я да видим сега какво става, ако слезеш от трамвая на „Хладилника” и доверчиво хукнеш към автобусите за Витоша, без да имаш билетчета. Възможностите са три. Може да пътуваш гратис, може да си купиш от шофьора, ако има. Може да се върнеш обратно 200 метра до трамвая, където единствено продават билети. По пътя оттам до автобусите за Витоша никъде не предлагат подобна екстра. В нито един магазин или лавка. На едно място - явно отегчени от честия въпрос, са изтипосали бележка с откровено злорадство - „Билети няма, карти няма, талони няма.” С две думи - оправяйте се, не е наша работа. Няма да им хрумне да купят билети, за да помогнат на хората. Мил и роден дефицит, толкова скъп и уютен, с натраплив дъх на нафталин, на любов към чушкопек, туршия, сигурна карта за море и банани по Коледа.

            За соцманталитета не е необходимо да запълни ниша, да предложи адекватна услуга. За него това е ненужно.

            „Еми да сте си купили предварително.” - може да е железният аргумент в подкрепа на липсата. Може пък хората да са очаквали и там при автобусите за планината да се продават билетчета. Такива се продават, но само за № 66.

            Защо пък да няма резервен вариант, защо да не се осигури удобство и гъвкавост.

            Подобна дребна случка е само част от матрицата, утвърдена в сферата на услуги у нас - формално отношение, „украсено” от различни нюанси към клиента - безразличие, досада, високомерие или направо - агресия. Тъй де. Защо да не е описваният случай на мястото - територия на държава, която не позволява да избираш между конкурентно предлагане, а грижовно брани интереса на монополистите в ущърб на гражданите си (парно, ток, вода, чистота, здравна каса).

            В момента не можем да заобиколим монополистите - нашата феодална закрепостеност и тяхната откровена разпасаност са официално узаконени. Няма избор. Затова пък има богат избор между фиктивно различни политически партии. Почти всички. Може би, омерзени донякъде от това, понякога гласуваме, понякога - не. Понякога оставяме употребеното си билетче в трамвая преди да слезем.

            Откъде тръгнахме, а докъде стигнахме. Нищо и никаква хартийка, а пък ни сплотява някак -досущ като гражданско общество.