Завръщане в миналото

Извинявайте, коя година сме? Новинарският поток от последната седмица и половина без съмнение налага този на пръв поглед абсурден въпрос.

Поименно: "Октопод" ни гледа от екрана всяка вечер; от гласа на бившия главен прокурор Никола Филчев отново ни побиват тръпки; прокуратурата заговори за убийството на прокурора Николай Колев; вътрешният министър намекна за ренесанс на силовото застраховане; ченгесарските интриги бяха като от реколта 1999-а...

Операция "Октопод", при която беше задържан бившата барета, застраховател, агент на прикритие, бизнесмен и доцент по икономика Алексей Петров, събуди не само забравени герои, но разбута заровените грешки на прехода - нереформираната, безотчетна, централизирана и феодална прокуратура; нездравата симбиоза между полицейски служби и управляващи; неясната граница между честен, сив и черен бизнес; затварянето на очите пред капитали със съмнителен произход..

През последните десет и повече години се опитахме да забравим за всичко това и още по-нелепото - да претендираме, че проблемите са решени и вече ги няма. Сега по драстичен начин разбираме, че сме живели с илюзии.

В действителност това е уникален шанс. Да разграничим веднъж завинаги доброто от лошото, почтените от непочтените. По съвсем друг повод и още по-отдавна Уинстън Чърчил е казал: "Колкото по-назад поглеждаш, толкова по-далеч в бъдещето ще успееш да прозреш."

За Филчев и нереформираната прокуратура

"Г-н Филчев е работещ човек, амбициозен и съм сигурен, че ще се опита да защити доверието." Ето това беше мотивът на президента Георги Първанов да изпрати за посланик в Казахстан Никола Филчев. Впоследствие разбрахме, че заминаването на Филчев в Астана всъщност е сделка, за да стане Борис Велчев главен прокурор. Пет години по-късно прокуратурата не изглежда мракобесна и толкова затворена и това трудно някой може да го отрече. Разликата е факт - но по-важното - станала ли е по-ефективна и способна да изпълнява задълженията си.

Наследството на Филчев е тежко и напомня за себе си сравнително често - в края на миналата година Европейският съд за правата на човека в Страсбург осъди България по делото, заведено от убития през 2002 г. прокурор Николай Колев (след смъртта му - продължено от неговото семейство). Решението по делото е ключово, защото ясно маркира слабостите на централизираната и непозволяваща контрол структура на прокуратурата.

Когато безпрецедентното решение на съда в Страсбург беше постановено миналия ноември, никой от управляващите не му обърна и каквото и да било внимание, въпреки че дебатът за съдебната реформа беше на дневен ред.

Градският прокурор Николай Кокинов каза, че няма нови данни за извършителите, а министърът на правосъдието Маргарита Попова призна, че държавата ще бъде принудена да плати каквото трябва. И толкова - без анализ на конкретните причини, довели до тежките констатации на Европейския съд.

Три месеца след решението на съда в Страсбург акцията "Октопод" имаше ефекта на земетресение. Арестът на Алексей Петров сякаш отново даде кураж на вдовицата на покойния Колев, която напомни версията, лансирана преди 8 години - убийството на съпруга й е организирано от Никола Филчев, шефа на баретите тогава Филко Славов и Алексей Петров. В еуфорията самият главен прокурор Борис Велчев каза, че ще бъде проверено твърдението, че Петров има нещо с убийството.

Обаче... След като 8 години държавата е правила всичко възможно, за да не разследва покушението на Колев, ще е повече от нелепо да се надяваме, че извършителите и най-вече поръчителите могат да бъдат открити.

Активността на обвинението по казуса вероятно ще се изчерпи с няколко разпита, съпроводени с шумно призоваване на свидетели и толкова. Не става въпрос за песимизъм, но така се е случвало до този момент. А тъй като и структурата, и повечето от хората са същите, няма причина да вярваме в обратното.

Истината е, че есенцията на проблема е другаде - политическата зависимост на прокуратурата. Тя не е структурна, защото по конституция обвинението е в съдебната, а не в изпълнителната власт, а скрита. Ако управляващите имат воля да разследват престъпленията - прокуратурата е ефективна. Утре може и да е обратното. Нищо не пречи държавното обвинение отново да се превърне в инструмент за рекет, който да бъде оправдан с независимостта на съдебната власт - така както беше по времето на Филчев.

Ето защо реформа на държавното обвинение е повече от наложителна. През седмицата главният прокурор Борис Велчев маркира част от тези проблеми.

Не толкова чисти израелски капитали

Тоталитарният модел на Филчев има и практическо приложение. Ето един пример, при това с пряка проекция върху "Октоподите".

На 2 октомври 2001 г. израелските граждани Цион Шерер и Нафтали Рофе са задържани на граничния пункт Кулата. Поводът е, че всеки от тях е носел приблизително по 80 хил. долара, които не са декларирали. Седем години по-късно двамата израелци са осъдени за това условно.

Малката подробност е, че в дните след ареста им обвиненията са доста по-сериозни - измама в особено големи размери и пране на пари. Обвиняемите са много повече от двама - общо шестима, като сред тях е и хотелиерът Пламен Хранков, както и 56-годишния тогава израелец Маир Хаим Овадия.

Именно Овадия е човекът, който запознава Шерер и Рофе с Пламен Хранков, който факт кара хотелиера да ги приеме с доверие. В края на лятото на 2001 г. Цион Шерер и Нафатали Рофе използват ПОС терминала в хотела в столичния кв. Драгалевци, за да прехвърлят близо 2.5 млн. лв. от кредитни карти без знанието на собствениците им.

Делото срещу Хранков обаче е прекратено с постановление на прокурора от Върховната касационна прокуратура Цеко Йорданов - формално ръководител на отдел "Следствен", а реално - машата на Никола Филчев. Пет години по-късно ревизия, назначена от Борис Велчев, ще извади наяве малка част от порочните практики на Йорданов и той ще бъде уволнен.

Помилваният от Цеко Йорданов Маир Хаим Овадия не е случаен гражданин. Три години преди да започне разследването срещу него, компанията му Rahiti Meir Classic заедно с друга израелско дружество - Yaad Pirzul 1984, купуват по 50% от ЗК "Левски-Спартак". До този момент дружеството е пряко свързано с Алексей Петров, но на застрахователя му предстои да вземе лиценз и това тогава изглежда много по-възможно, ако се покажат необременени от миналото "чуждестранни инвеститори".

Накратко - Никола Филчев чрез дясната си ръка Цеко Йорданов помага на партньора на Алексей Петров  Овадия да избегне челен сблъсък с правосъдието.

Топлата връзка между "Лев инс" и Овадия е повече от жива и днес - Rahiti Meir Classic държи 25% от акциите на застрахователната компания, а "Лев корпорация" участва в управлението на мебелната фирма "Николети България", 76% от която са собственост на Маир Хаим Овадия. Той е акционер и в дъщерното дружество "Лев естейт" заедно с дъщерята на ректора на УНСС Борислав Борисов - Владя. Докато развива бизнеса си в България, Овадия посочва за свой адрес апартамент в бл. 38Б в жк. "Красна поляна". Във въпросното жилище е живял... Алексей Петров.

И докато в България Маир Хаим Овадия е представян като "известен израелски бизнесмен", в родния му Израел той и синът му Рафи са разследвани за финансови измами в големи размери. В своя публикация от юни 2008 г. израелският всекидневник "Хаарец" съобщава за разследване на полицията в Тел Авив, при което е била разкрита престъпна група от 11 души, на които техен съучастник - Менахем Фрийдман-Мики, е отпуснал необезпечени заеми в размер на близо 30 млн. израелски шекела (11.6 милона лева). Според разследващите Мики, който е бил управител на централния клон на банката "Леуми" в Тел Авив, заедно Овадия - баща и син, са изградили престъпна схема за източване на банката. "Честните израелски бизнесмени" били посредниците между Менахем Фрийдман и получателите на заемите.

Пред "Хаарец" Маир Овадия отрича обвиненията: "Кой се нуждае от подобно нещо? Аз съм на 63 години, не на 18... Какъв е смисълът да прецаквам банката с, която работя от 40 години. Вие знаете ли какво е "Николети" (мебелната фирма, на която Овадия е представител в Израел и България). И аз сега съм в килия, пълна с мишки и хлебарки." За версията на разследващите, че парите от банките били насочвани към престъпници или сивия пазар, Овадия отговорил: "Това са глупости. Всички получатели на кредитите са бизнесмени."

Една от основните задачи на контраразузнаването е да следи именно дали хора като Овадия няма да инвестират пари с неясен произход в България. От 1999 г. до пролетта на 2008 г. Алексей Петров е бил агент именно там - в Национална служба "Сигурност" (контраразузнаването), а до края на миналото лято със съгласието на тогавашния премиер Сергей Станишев бившата барета беше съветник в правоприемника на НСС - ДАНС.

През седмицата бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов каза, че Алексей Петров е направен агент на прикритие по настояване на бившия главен прокурор Никола Филчев. Днес двамата - Алексей Петров и Филчев, имат къщи на метри един от друг, в затворен жилищен комплекс в кв. "Кръстова вада", заедно с друг герой от мрачните времена - Филко Славов.

Моделът на прокуратурата създава благоприятни условия за използването й при уреждането на бизнес отношения - в конкретния случай можем само да гадаем дали приятелството между Филчев и Петров е изиграло ключова роля в прекратяването на разследването срещу Овадия. Едно е сигурно - съмненията, че това е било точно така, са повече от силни.

И хоп - корпорация

Рамото, което "известните израелски бизнесмени"  удрят на застрахователната компания "Лев инс", за да получи лиценз е важно. Впоследствие тя се разсраства до степен, че става третият по големина застраховател в България. Присъствието на "чуждестранни капитали" идва точно навреме, за да излъска имиджа на "Левски Спартак" и да прекъсне опитите за асоцииране с мутренският формат на застрахователен бизнес.

Няколко години преди "Левски Спартак" да бъде създаден, в Тетевен Алексей Петров основава дружеството "Тетива", в което участва до 1998 г., когато го продава на бившия зам.-кмет на града и председател на местния клуб по борба Валери Велчев. Той пък година по-късно го продава на швейцарския търговец на зеленчуци Марсел Моос, а фирмата се преименува на "Пела" ЕООД. След няколко промени в собствеността дружеството е продадено на Ива Павлова, дългогодишната приятелка на Алексей Петров. Тя купува от Моос по номинал – за 60 хиляди лева, въпреки, че към този момент дружеството има активи за над 20 млн. лева. Интересно е, че годината предхожаща сделката е необичайна и "златна" за производителя на хляб и ауспуси - "Пела". Точно тогава фирмата отчита входящ паричен поток от близо 35 млн. лева – десетки пъти по-голям от приходите от обичайна дейност. (Следващата година компанията отчита скромни обороти). Същата сума по това време плаща инвестиционeн фонд на Julius Baer за пакета от акции, който купува в "Лев инс". По документи продавач на пакета е един от израелските акционери Yaad Pirzul. Предвид подозренията, че израелските фирми са подставени на Алексей Петров, обаче, съвпадението подобна сума да се появи в "Пела" е повече от странно и достойно за разследване.

Именно "Пела" ЕООД е гръбнакът на групата от фирми, които се свързват с бившата барета. През годините когато Алексей Петров е най-близък със силните (изпълнителна власт и прокуратура), бавно и методично "Лев корпорация" започва да се разраства, като днес около нея гравитират близо 50 търговски дружества - охранителни фирми, мандри, мебелни цехове, таксиметрови компании, туристически фирми, ресторанти. "Перлата" в групата безспорно е застрахователната компания "Лев инс".

Миналата седмица стана ясно, че за периода 2005-2009 г. само "Лев инс" има договори за 1.7 млн. лв. с държавата, като нейни клиенти са били Народното събрание, Агенция "Митници", Министерството на отбраната, Министерският съвет, УНСС, Техническият университет. Това е само една от пресечните точки между корпорацията и държавата - допреди няколко години друга фирма от групата - "Балкан кейтъринг", е хранела служителите на АЕЦ "Козлодуй". Дружеството ЛКС пък и днес храни пътниците на "България еър" и правителствения "Авиоотряд 28".

Дори и служителите на главните дирекции "Съдебна охрана" и "Изпълнения на наказанията", които ескортират и пазят Алексей Петров и компания в следствения арест, имат застраховка "Живот" в "Животозатрахователен институт", част от "Лев корпорация".

След началото на разследването "Октопод" се появиха свидетели, чиито показания повдигат съмненията, че разрастването на групата фирми около Алексей Петров е станало със способи, които силно се отдалечават от разбиранията за честен бизнес и със сигурност не се изучават в УНСС - рекет, изнудвания и сплашвания.

В конкретния случай става дума за странна симбиоза между бизнес, който претендира за прозрачност и почтеност, работа под прикритие (Алексей Петров и тази седмица твърдеше, че е бил инфилтриран в компаниите с конкретни мисии), и откровени силови практики. Буквално допреди месец всичко това беше толерирано от държавата.

Преди години и малкото посмели да пуснат жалби срещу практиките на бившата барета автоматично се превръщаха в обвиняеми за клевета и набеждаване в престъпления. Единствените, които успяха да отстоят нормалността и да ги защитят от репресията, бяха съдиите Мирослава Тодорова, Весислава Иванова и Владимир Астраджиев, които отхвърлиха жалбите, подадени от Алексей Петров.

Днес същите тези жалбоподатели ще трябва да се доверят отново на властта и да дадат показания, надявайки се, че държавата ще застане зад тях и ще разследва обективно и безпристрастно сигналите им. Ако това не стане обаче - втори шанс за ясно поставяне на границата между честен бизнес и модерно рекетьорство едва ли ще има.

И една добра новина

През последната седмица един човек, който изпита цялата репресия на модела "Филчев" на гърба си и беше между малкото, които смееха  да говорят открито за него, Алексей Петров и компания, докато бяха най-силни - Едвин Сугарев, получи закъсняла, но заслужена обществена реабилитация. Този, на когото силните тогава с целия си ченгесарски арсенал опитаха да затворят устата, дори да го изкарат луд, се оказа най-нормалният в цялата история.
 

От: http://capital.bg/