ЩЕ НИ ОСВОБОДИ ЛИ РУСИЯ НЯКОГА ОТ СВОИТЕ ПРЕТЕНЦИИ?

Интервю на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

20.02.2010 г. 

Ще бъдат ли разположени в България елементи от американската система за противоракетна отбрана /ПРО/ или няма да бъдат? Има ли преговори по въпроса между София и Вашингтон или досега са водени само неформални разговори в рамките на натовското партньорство? Премерена, непремерена или погрешно разбрана беше руската реакция на информацията за евентуалното разполагане, изнесена през миналата седмица от американския посланик Джеймс Уорлик? Имат ли или нямат отношение към тази тема изненадващите визити в София на двама от икономически най-могъщите руснаци – шефовете на “Газпром” Алексей Милер и на “Росатом” Сергей Кириенко?

Тези и много други въпроси, свързани с българското участие в отбранителната система ПРО и с развитието на българо-руските отношения, са в центъра на вниманието на българското общество през тази седмица. Заедно, разбира се, с новите разкрития, свързани с продължаващата полицейска операция “Октопод”, насочена срещу организираната престъпност в страната. 

- Пламен, коя от двете теми все пак предизвиква по-широк интерес у публиката? 

- Струва ми се, че “Октопод”, Фили. Някак по-домашно звучат разкритията от полицейската акция, които впрочем продължават. Най-малкото – в тях са замесени познати, полупознати или непознати, но основно български имена на хора и от подземния свят, и от официални структури като полиция, митница, прокуратура. Намесват се все по-упорито, макар засега повече под формата на въпроси, и имена на действащи политици. Докато разполагането на елементи от американския противоракетен щит стои някак чуждо, някак международно, недостатъчно познато – както поради спецификата си, така и поради неяснотата на свързаните с него заплахи. А и мнозина българи май все още не си дават сметка доколко външните дела са важни за вътрешните развития.

В същото време обаче има индикации, че са възможни потенциални спекулации за наличие на връзка между двете теми. 

- Вероятно казваш “спекулации” не в смисъла, в който тази дума често се приема в България – като нещо морално осъдително, а в смисъл, че има база за размисъл по въпроса. Така ли е и какви са тези основания? 

- Да, Фили – но се изразявам предпазливо, защото връзката е крехка и доста умозрителна засега. Тя се корени в едно изказване на лидера на ДСБ Иван Костов, според когото зад българската мафия стоят руските специални служби и бившата Държавна сигурност и те могат да предизвикат политическа криза в страната.   

- А защо се изразяваш предпазливо, след като изказването на Костов е доста недвусмислено? 

- Първо нека да кажа, че аз лично съм напълно съгласен с това мнение на Иван Костов. Той е може би първият политик, който на глас изговаря тезата, че не само бившата българска Държавна сигурност, но и руските спецслужби имат отношение към създаването на мафия, тоест, към срастването на престъпността с политиката в България. Задръжките ми идват от две страни. Едната – че самият Костов не е изяснил или поне отрекъл, един малък период от собствената си биография, през  който, както публично се говори, е бил на обучение в руска институция, свързана с КГБ. Втората – че той просто подхвърли тази версия, без да се обоснове. Вероятно като председател на парламентарната комисия за контрол на спецслужбите Костов има много повече информация, отколкото дава, вероятно характерът на самата информация е такъв, че не може да се разпространява публично, поне засега. Но в такива ситуации един политик винаги трябва да може да извади поне малък жокер от ръкава си с картите. 

- Но дотук ние все още говорим за евентуалната връзка на руските спецслужби с българската мафия, а къде виждаш връзката на тази тема с развитията около възможното разполагане на елементи от американската противоракетна отбрана в страната и скандалът за това?

- Първо във факта, че цялата руска политика и в момента се управлява от хора на руските спецслужби, Фили.

Второ – в отговора на въпроса кой би имал интерес от предизвикване на истинска политическа криза в България в този момент. Някой ще каже, че пряк интерес имат най-вече засегнатите от операцията “Октопод” лица, структури и политически формации, тоест, че интересът е вътрешен. Това до голяма степен е така, но точно зад този вътрешен интерес се прикрива и външния. Ако съставим списък на хората с интерес да спре “Октопод”, ще видим, че те са най-добрите приятели на Русия в България, онези, които официално бяха, а неофициално продължават да бъдат против българското членство в НАТО. Онези, които в специална служба на собствената си държава, всъщност обслужваха руските специални желания. Онези, които обвързаха българската енергетика напълно с руската и така дадоха на руснаците силен икономически коз в политическата им игра не само срещу България, но и срещу Европейския съюз. Във връзка с последното само ще спомена, а може би предстои да разискваме, появилото се вчера наистина тревожно съобщение, че Русия изгражда свой Център за реагиране при извънредни ситуации непосредствено до българската граница, в сръбския град Ниш. Руският министър на извънредните ситуации Сергей Шойгу побърза да отхвърли веднага появилите се версии, че всъщност става дума за руска военна база на Балканите, но силни съмнения продължават да съществуват.

Третото ми основание е в начина, по който се държат спрямо България руските политици, които засега имат преки изяви по темата за противоракетната отбрана. Те се отнасят по начин, все едно страната още е част от руската орбита – член на СИВ и Варшавския договор, страна, управлявана директно от кабинета на руския комисар в българското МВР. 

- Това не е за първи път и може би просто е стил на руската външна политика? 

- Искаш да кажеш – стил на руската външна политика конкретно спрямо България. Защото не е известно те да се държат така спрямо Унгария, Чехия и Полша. Още след като се появи първото съобщение, че е възможно разполагане на елементи от ПРО в България и по тази тема е разговаряно между София и Вашингтон, руският външен министър Сергей Лавров безцеремонно заяви, че иска обяснения. За какво иска обяснения, като разговорите дори не са официални, а консултации между партньори от НАТО, като какъв иска обяснение, това не стана ясно.

Повече светлина хвърли Дмитрий Рогозин, руският посланик в НАТО. В блога си той предупреди европейците, че всичко може да свърши зле за тях и в същото време иронизира България, че през миналия век тя два пъти е воювала срещу Русия, но после се преориентирала пак към нея. “Може би и сега ще се ориентират правилно, не може така – три пъти една и съща грешка” – писа Рогозин.

По-късно той даде интервю, в което заяви недвусмислено, че “България трябва да преговаря и с Москва, не само с Вашингтон, за разполагането на части от ПРО на САЩ на своя територия”. “Виждаме, че българското политическо ръководство участва в някакъв замисъл, което може да има негативни последствия върху отношенията с Русия. Това много не ни се иска” – съвсем недипломатично подчерта дипломатът пред Дарик радио.

И сега се връщаме две минути назад в нашия разговор, Фили, за да кажа, че същата теза – как България дължи обяснения на Русия – публично заяви по време на посещение в Сърбия и…..Сергей Шойгу. Същият руски министър на извънредните ситуации, който по повод споменатия Център в Ниш твърди, че той не е руска военна база. Не става ясно обаче кое е бедственото в сегашните отношения Русия-България, та да има нужда по тях да се произнася руският министър на бедствията. 

- Пламен, освен политически, изглежда Москва веднага започна да оказва и икономически натиск върху България, ако се съди по скоростта, с която в София пристигнаха две от най-влиятелните руски икономически фигури. 

- Това не се признава официално от никоя страна, Фили, но според мен е факт. По достоверна информация в началото на седмицата, в разгара на кризата с ПРО, руският премиер Путин се обадил на българския премиер Борисов с молба да приеме негов специален пратеник. Когато пратеникът слиза от самолета, оказва се, че е лично Алексей Милер, шефът на “Газпром”. Един, бих казал, твърде специален пратеник, за да води онова, което министърът на енергетиката Трайков определи като “само преговори за започването на преговори” във връзка с изтичащите газови договори между България и Русия.

Днес пък в София пристига шефът на “Росатом” Сергей Кириенко и се знае, че той носи в джоба си чек от два милиарда евро за строителството на АЕЦ “Белене”.

Как точно ще се развият нещата покрай този руски политически и икономически натиск, осъществяван с тояга и морков, Фили, засега е трудно да се каже, защото всичко е в движение. Някак обаче имам усещането, че руснаците са решили за пореден път да ни освободят – сега от американската противоракетна система. Е, не се сещат, че ние може пък да не искаме да бъдем освобождавани – нито от тях, нито от системата – но нас някой някога питал ни ни е?

Забележка 1:

Фактът, че между написването и появата на този текст американците казаха, че няма да искат от България разполагането на елементи от ПРО, а руснаците казаха, че въпреки това искат официално обяснение от България, с нищо не променя казаното дотук, обратно, потвърждава го.

Забележка 2:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/