Латентни чалгаджии са подхлъзнали Би Би Си

Какво нещо е световната медия, като Би Би Си! Способна е да превърне в новина за нас нещо, което ни е до болка ( в ушите) познато, какъвто е случаят с излъченият от телевизията репортаж за чалгата в България.

Смятам за професионален връх в кариерата си коментарите, които съм правил за световната емисия на тази радиостанция – оценка, която за мен има много по-голяма стойност от която и да било българска награда за журналистика ( не кандидатствам и нямам такива).

След тази уговорка, мога да си позволя вече да поспоря с Би Би Си. Не за друго, а заради авторската констатация в репортажа, че това била музиката на “ богатите млади”. Вероятно така изглежда в луксозните нощни клубове, където могат да бъдат наблюдавани точно такива екземпляри. Не че им отказвам правото – нито мога, нито искам. Въпрос на вкус.

Истината обаче е, че далеч не само богатите млади и дори не предимно те, а май повечето млади са сред любителите на чалгата. Както и старите. И богатите и бедните. Разликата е само кой къде се весели. Минете в подлеза на ул. “Фритьоф Нансен” край НДК в София във времето на т.н. ученическа следобедна дискотека в неделя и ще видите и чуете за какво става дума – носи се убийствена като децибели ( и не само, според мен) чалга, а заедно с нея вървят и наконтените в съответния стил момчета и момичета от крайните квартали. На талази.

Както вече отбелязах, никому не придирям какво слуша и на какво се радва, стига да не пречи на околните ( нещо като въпроса с хомосексуалността). Озадачаващо ми се вижда по-скоро това, че за Би Би Си онези, които не слушат чалга, били “традиционалисти”! Първоначално се зачудих, после разбрах, че авторката е имала български приятели, които уж се дърпали, но май после доста се зарадвали да попаднат в чалга клуб. Латентни чалгаджии, така да се каже. Ето това вече си е “традиционализъм” – в духа на чудесното родна традиция на лицемерието.

Отгоре на всичко, след като са били подведени от своите български познати, оказа ли се тайни поклонници на чалгата, авторите на репортажа стигнали до абсурдния извод, че тази музика била… “нелегално удоволствие” в България. Е, ако това “удоволствие”, с което имаме съмнителното удоволствие да лягаме и ставаме (понякога принудително, защото ни залива отвсякъде) , може да бъде наречено “нелегално”, май ще трябва да минаваме на частушки. Там поне работата е ясна и няма място за раздвояване на личността.

Лицемерието на нашенците, което прозира в този сюжет, е същото, което се вижда от прехласването по турските телевизионни сериали на хора, които иначе си живеят с представите за омразата срещу всичко турско от 19 век. Отгоре на всичко въпросните телевизионни сериали са чиста проба пропаганда, защото изобщо не отразяват реалностите на живота в днешна Турция, а са направени за износ с рекламна цел – не че отричам постижението на тази рекламна кампания, но е забележително как българинът кълве и кълне едновременно.

Нека кажа пак за финал: тези разсъждения не засягат същността на разговора “за” или “против” чалгата. Става дума за друго, че е пагубно е да строиш теза върху фалшива база данни. Както се вижда, другарувайки си с лицемери, от Би Би Си са си извадили доста погрешни изводи и с това са доказали, че никой не е застрахован да се изложи.

И още нещо – разминаването на терминологично ниво с нашите западни приятели не е много изненадващо и в този случай. На Запад наричат влюбените в комунизма българи “консервативни сили” , но не влагат в това определение разбирането за онзи консерватизъм, който е характерен за Маргарет Тачър. Просто искат да кажат, че другарите и другарките у нас се борят да запазят статуквото. Точно както и техните консерватори правят, но с тази разлика, че там статуквото от миналото е демократично, а у нас е тоталитарно.

При такъв прочит, нямам нищо против да бъда наричан “традиционалист” , след като явно се подразбира обратното.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/