Борисов – сам юнак на троянския кон

След като вчера премиерът Борисов изненадващо извади от пепелта потуленото дело за Ахмед Емин и неговата смърт, представяна като самоубийство, днес човекът с най-много власт в държавата направи следващата крачка със следното изказване:

“По това дело прекрасно се знае кой не си е свършил работата и къде е политическият чадър”, заяви премиерът Бойко Борисов пред „Нова телевизия“ във връзка с делото за пране на пари срещу бизнесмените Людмил Стойков и Марио Николов.

Ако за пръста, дръпнал спусъка срещу Ахмед Емин, началник на кабинета Ахмед Доган, можем да правим различни предположения, то за ръката, която има интерес да държи чадър над президентския спонсор Людмил Стойков няма нужда от догадки. Тя е ясна на всички у нас и в чужбина.

От разшифроване по-скоро има нужда мистерията защо в рамките на един ден Борисов отваря едновременно два фронта, на които от доста време не само нямаше нищо ново, но и направо си цареше затишие. А и доколко е искрен? Питам, защото люти закани сме чували и преди, но те бяха последвани от мълчание по отношение на Доган и от сближаване в случая с Първанов.

Питам се също, дали относителната тежест на гигантския топуз на шията (ни) АЕЦ “ Белене” не е натежал в правенето на сметките. Не е шега работа – цената на обекта на острова на несвободата, известен като символ на комунистическия ГУЛАГ в българския му вариант, е несравнимо по-голяма от какъвто и да било друг икономически харч в полезрението на държавицата ни. Залогът за толкова много милиарди накуп е огромен.

Сините буквално се разбунтуваха срещу готовността на властта да се поддаде на съблазнителните оферти от Кремъл. Сидеров, най-сигурната капия на Борисов за подпечатването на закони, мълчи объркано. Яне Янев е против каквото и да било, щом го иска Борисов. А червените, както и хората на Доган, са във възторг от готовността на премиера да приеме руския подкуп.

Ако прибавим и твърде основателното предположение, че западните партньори няма как да са щастливи от опитите на Москва да направи на всяка цена своя ядрен пробив на границата на България с Румъния, възможно е на Борисов да му е дошло малко в повечко. Защото, освен, че дава сигнали срещу стратегическите интереси на НАТО и ЕС, Борисов е на път да се окаже сам срещу всички тук, само не и срещу БСП, ДПС, Първанов и Кремъл. Сам юнак на коня, на троянския!

Изглежда и този път Борисов реагира по начина, който му е познат – като не може да постигне пробив в икономиката в положителен аспект ( за което наистина не е виновен), търси дивиденти със зрелищни полицейски акции. Дано е за добро!

Ето че сега той възкресява твърде болезнени за Доган и Първанов въпроси в момент, когато с цялата си тежест върху него се стоварва наследството на АЕЦ “Белене” и го тласка в лагера на враговете, омразата на хората срещу които му спечели изборите. И прави, каквото може, за да компенсира залитането си. Колкото и да е импулсивен в изказа си, в избора на теми от подобно естество премиерът едва ли стреля на посоки. Остава да видим, дали патроните пак няма да се окажат халосни.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/