Руският хуманитарен ботуш

За няколко дни станаха няколко много важни новини с адрес „Кремъл”. Те засягат нас, българите, по най-прекия и опасен начин.

В Украйна на президентските избори победи кандидатът на Източна (православна, рускоговоряща) Украйна, а загуби Западна (и „про-западна”) Украйна. Кремъл подскочи от радост. Президентът Медведев заяви, че това е признак за желанието на украинците „да сложат край на обречените опити за сеене на раздори между народите на нашите страни” - т.е. че това е краят на шансовете на Украйна да влезе в реална процедура за членство на ЕС и НАТО. Премиерът Путин отиде по-далеч и веднага покани Украйна за по-тясна интеграция – т.е. да се върне под крилото на Москва.

Мрачните господари на Кремъл са убедени, че демократичните революции в Източна Европа са американска конспирация, целяща да ликвидира Русия. И колкото по-близо до Русия ставаха революциите, толкова повече се плашеха руснаците. Днес обаче – след като набиха Грузия във война, а техният човек спечели в Украйна – руснаците са убедени, че това време е минало. Че вече не отстъпват, а настъпват. А според тяхната карта, светът е просто територия и въпросът винаги е: тази територия наша ли е, или е на врага?

Убедени, че настъпват срещу американците – т.е. че им отнемат територии – руснаците незабавно задвижиха всички лостове за установяването на контрол над все нови територии, доскоро били „на американците”. Българите например го отнесоха заради американските противоракетни планове. "Може да се получи така, че България да се окаже участник в сговор срещу Русия... българското политическо ръководство първо трябва да обсъди тези въпроси нe само с Вашингтон, но и с Москва, особено имайки предвид историята на нашите отношения...” сподели руският посланик у нас Рогозин.

Посланието е идентично на онова, което Кремъл отправя към украинците: стига сте си играли с американците, ние сме ви историческите братушки.

И това става не само с „братя-славяни”. Оня ден, например, гръцкият премиер Папандреу се оказа в Москва. Защо? Защото разбра, че ЕС няма да плати онези 300 милиарда външен дълг, който бе натрупан от гърците за 30 години крадене и лежане на една кълка. И Папандреу се затича към Путин, за да му съобщи следното: „Имаме многовековни, вкоренени традиции... говорим за стратегическо партньорство... да го наситим с конкретно съдържание, да го укрепваме и задълбочаваме”.

Това е езикът, на който Кремъл общува с украинци и българи. Папандеру го владее прекрасно. Посланието му към Кремъл е повече от ясно: Искаме да сме си приятели с вас, вече не щем да си играем с американците...

Има и още, все лошо. Оня ден разбрахме, че руснаците изобщо не са проспали последните години, а вече ни заобикалят и от западна посока. Обяви се създаването – в Ниш, буквално до Обеля-2 – на руски „хуманитарен Център” за извънредни ситуации на Балканите. Руският министър на извънредните ситуации Шойгу бодро отрече това да има нещо общо с военните – напротив, било, за да се помага безкористно на горките балканци, че те сами „нямат възможностите да се справят с крупномащабни извънренди ситуации”.

Само че тук наистина става дума за база на руската военщина на нашата граница. Как знаем това ли? Ето ви съобщение от сайта на Шойгу: „В Академията за гражданска защита на Министерството на извънредните ситуации премина тържествено мероприятие, посветено на полагането на военна клетва... Заклеха се 59 новобранеца... генерал-майор Межов напомни на личния състав значението на военната клетва.” На снимката новобранци се кълнат с Калашници на рамо и в бойна униформа.

Тектът на военната клетва, положена от бъдещите служители на руския „хуманитарен Център” в Ниш гласи: „Аз (фамилия, име, бащинско име) тържествено се заклевам във вярност на своята Родина – Руската федерация... свято да изпълнявам изискванията на воинските устави, заповедите на командирите и началниците...” Къде тук пише нещо за хуманитарна помощ при бедствия и аварии?

В Ниш ще пристигат руски войници, барабар с офицерите си и с Калашниците си, а не – някакви доброволци-хуманисти. Руснаците правят военна база – не друго – на границата с България. За какво им е? Представете си следното. Прави се „Южен поток”, става авария по тръбата около Ямбол. „Извънредна ситуация!” бодро извикват руските подразделения в Ниш. Товарят артилерията на камионите и идват да ни помагат, защото – казали са ни го вече – ние не можем да се оправяме с аварии, бидейки безпомощни балканци.

Междувременно, след като купиха за стотинки сръбския газов монопол, руснаците си имат и най-голямата газова база в Южна Европа – „Банатски двор”, в Сърбия. И оттам ще снабдяват – или не – цяла бивша Югославия. Който не слуша – няма газ.

В главите на кремълци резултатът срещу американците е 3:0: Украйна, Гърция, Сърбия. За да стане картата на руските територии по-симетрична обаче, липсва България. Затова е неимоверният натиск върху българите да правят само онова, което им позволяват руснаците.

От изток, юг и запад ни загражда руското настъпление, а какво прави правителството на България? Докато руснаците си придърпват Украйна, Гърция и Сърбия, българското правителство предава на Москва всичко, което може да се предаде. Би отбой за американската противоракетна система. До сълзи се зарадва на 2-та милиарда руски заем, с който да плати на руснаците да си строят атомната бомба в Белене. Умили се от напредъка по проектите за руски тръби на наша територия и обеща да даде едни милиони (има-няма стотина и кусур), за да продължал този напредък.

Лошо. Това поведение излъчва слабост в момент, в който руснаците са решили, че са силните на деня.

Ако хората на Бойко са решили да ни връщат в руската орбита – да си кажат. За да знаем, какво да правим с тях. Ако просто са се объркали – това пък е безотговорно. Руснаците настъпват из целия региона и всеки, който дори малко се обърка, рискува да се окаже под руския хуманитарен ботуш, който трополи из околността.

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/