Пламен АсеновРазговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
27.02.2010
/Фили/ През последната седмица в България все по-широко се разгръща ветрилото на борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Тя се води на различни нива, като засега вниманието основно е концентрирано върху полицейски операции.
Всичко започна преди няколко месеца с акция под кодово име “Наглите”, при която бе заловена част от престъпна група, извършвала отвличания за откуп през последните години. Последва операция “Октопод”, в резултат на която в ареста се озова Алексей Петров – знаково име от българския престъпен свят, разконспириран преди две години като агент под прикритие на специалните служби и после назначен за съветник на председателя на Държавната агенция “Национална сигурност”. Обвиненията към него и останалите участници в групата “Октопод” включват голяма част от престъпния състав на Наказателния кодекс, но главното е за създаване на организирана престъпна група, която е търгувала с влияние. Последната масова акция на полицията стана известна като “Факирите” и при нея бяха задържани хора от подземния свят, които имат отношения към множество кражби на автомобили в страната.
Нещата обаче не свършват дотук. Премиерът Бойко Борисов предупреди преди няколко дни в Пловдив, че може да се очаква операция “Наглите” да се извърши и сред фармацевтичните фирми заради съществуващи съмнения за създаване на картелни споразумения и изкуствено завишаване на цените на лекарствата. Само ден по-късно пък Борисов извади от забравата едно разследване от преди две години във връзка със смъртта на Ахмед Емин, началник на канцеларията на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган. Възприет тогава като знаков от обществото, случаят все пак потъна в забрава, след като МВР и прокуратурата набързо го обявиха за самоубийство, въпреки че не отговориха адекватно на множество въпроси и съмнения.
В същото време стана известно, че започва очакваното съдебно дело срещу бившия социален министър Емилия Масларова, обвинена за присвояване на 11 милиона лева. Комисията за доходите на висшите държавни служители, известна като комисията Кушлев пък поиска да бъде конфискувано в полза на държавата цялото имущество на русенския общински съветник Виктор Епщайн на стойност близо 62 милиона лева заради недоказания произход на парите.
- Пламен, какъв е ефектът от тези акции, усеща ли се напрежение в страната покрай провеждането им, как реагират хората?
- Ако има напрежение, Фили, то вероятно е сред онези, замесени в незаконни дейности и засега не е толкова видимо на обществената сцена. Медиите са пълни с информации и коментари за нови и нови разкрития или събития в борбата с престъпността, но сякаш за първи път от много време насам публиката не ги отминава с нарастващо отвращение, а ги чете и коментира.
Не всичко е ясно засега. Дори може да се каже, че все още сме във фазата, когато въпросите продължават да се трупат със страшна сила, а отговорите изостават като количество. Но започналият процес сам по себе си, демонстрацията на политическа воля за справяне с престъпността, са вече нещо, което според мен има положителен обществен ефект. И вероятно няма как да бъде другояче, след като за първи път от двадесет години насам започват да стават видими не само отделни случаи на корупция или незаконни действия, а съществени елементи от начините, по които властта е била – и на различни нива продължава да е – обвързана с организираната престъпност. Дефицитът на истина и дефицитът на справедливост, за които говорим толкова отдавна и които досега изглеждаха като някаква зловеща генна модификация на българското общество, вече има шанс да станат по-малко дефицитни.
- Ще се стигне ли според теб до наистина високите нива, до хората, които държат в ръцете си основните нишки за тази обвързаност между власт и престъпност?
- Както казах, Фили, засега все още нещата изглеждат малко или много хаотични. Да, факти и връзки прозират много повече, отколкото досега, да, при всички случаи има обществена необходимост и нагласа да се чуе цялата или поне по-голяма част от истината, да, изглежда има и желание у екипа на Бойко Борисов да се направи това. И тук опираме до въпроса за възможностите. Веднъж като потенциал на самата полиция и специалните служби, втори път – като законодателна база, характер и поведение на съдебната система. Защото дори да приемем, че полицейските акции са успешни, то ако съдебната система е пропукана, както се смята, ефектът може да се окаже много шум за нищо. Или дори по-лошо – от положителен да се обърне в отрицателен.
Защото вече се чуват гласове, най-вече от опозиционната левица, че Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов се държат като шерифи на държавата, че операциите им са повече ПР-акции, че извършват недемократични действия като например да оказват натиск върху независимата съдебна система.
- Все пак обаче сякаш и съдебната система изглежда започна да върши своята част от работата, ако вземем предвид например започналото дело срещу бившия министър Емилия Масларова. От прокуратурата съобщиха, че се очаква скоро да е готово и обвинението срещу бившия премиер Сергей Станишев за незаконно боравене с класифицирана информация…..
- Тези дела безспорно предизвикват интерес, защото създават прецедент в българската политическа практика. Досега тя се свързва с основателни съмнения, че всяко следващо правителство прикрива незаконните действия на предишното, или поне не намира сили да ги разкрие, като очаква, че когато падне от власт, ще получи същото отношение пък към своите далавери. Не знам дали повече съзнателно или повече повлечен от обстоятелствата Бойко Борисов сега очевидно променя тази система. Пък и това в момента няма чак толкова голямо значение. Важното е, че се случва.
От друга страна, както засега са поставени нещата изглежда, че обвиненията към висши държавни чиновници ще имат доста тесен обхват. Защото за мен, пък и за широката публика в България не е толкова интересно дали Станишев е загубил по невнимание някакъв доклад на спецслужбите, колкото дали той е бил наистина толкова силно зависим и обвързан с ченгето-мутра Алексей Петров, както публично твърди например доскорошният член на висшето ръководство на БСП Илия Божинов. И какви са били ефектите за държавата от такава зависимост.
Смятам също, че по-правилно би било не просто да се конфискуват имотите на русенския общински съветник Епщайн, ако в съда се докаже, че те са придобити по незаконен начин, а да се разплете чорапа оттам нататък – например да се отговори на въпроса колко души, кои, за какви услуги и срещу какви пари евентуално са корумпирали така здраво въпросния общински съветник. Ако пък той е бил само посредник в по-голяма корупционна верига, кои са тези над него, които са глътнали лъвския пай. Защото съгласи се, Фили, че един обикновен общински съветник в никакъв случай няма реалната власт да свърши реална работа за толкова пари. А да получиш ти 62 милиона лева само като комисиона, значи през теб са минали поне 620 милиона. Тази сума вероятно представлява целия бюджет на община Русе поне за пет-шест години напред. Какво е продавано и купувано толкова, кои са продавачите и купувачите. Това са важните въпроси. Страхувам се точно те да не останат без отговор.
- Пламен, през последните дни най-голям обществен отзвук сякаш има очаквания преглед за това как е разследвано “самоубийството” на Ахмед Емин от есента на 2008-ма година. Защо?
- Малко неочаквано за всички, в началото на седмицата премиерът Борисов каза, че е открил “тежки грешки” в това разследване и препоръча преглед по него. Една част от обществения интерес е заради факта, че това е първи случай откак правителството дойде на власт, при който Борисов може да се окаже в директен сблъсък с лидера на ДПС Ахмед Доган. Досега той мълчеше по темата ДПС и получаваше упреци, а дори и подигравки за това си мълчание от различни страни. Другата част от интереса е предизвикан от големия потенциал за разкриване на може би трудни, но важни истини, заложен в случая с Ахмед Емин. Доколко той има отношение и връзка с пипалата на октопода, глава на който, както се смята, е Алексей Петров. Появиха се твърдения, че Ахмед Емин всъщност е бил агент на спецслужбите, натоварен със задачата да следи, а впоследствие може би дори да убие лидера на ДПС Ахмед Доган. Дали ситуацията е едни служби срещу други служби? Дали е просто използване на потенциала на службите за разчистване на сметки от другата страна на бариерата, в престъпния свят? Дали и доколко е замесена Държавната агенция “Национална сигурност” или отделни хора от нея са се възползвали от положението си за реализация на вътрешни или външни интереси? Всички тези, а и още много други въпроси по този случай само доказват, че нито в личен, нито в обществен план е възможно да се скрие истината, че тя все намира начин да изплува и да напомни за себе си, колкото и да бъде потулвана от едни и забравяна от други. И тъй като съм сигурен, че всичко, за което говорим сега, е само малка, ама наистина малка част от потайностите на българския преход, не се съмнявам, че ако вълната от разкрития продължи, очакват ни сензации. Но не като сензациите-еднодневки от жълтите вестници, а такива, от които наистина ще ни се завие свят. Само че възможността да ни се завие свят в посока обратна на досегашната означава всъщност светът “да ни се отвие”, да започне да се нормализира. А в България това би трябвало да е изключително добра новина.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/