Свободата днес и тук 18 Февруари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ГМО – Генно модифицираното освобождение

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев

Един от много въпроси, по които в България няма единство, е не кой да е, а спорният избор на 3 март като национален празник – една от много възможни дати за тази цел. И което е интересното, тя се защитава най-яростно именно от представители на левите, като академик Пантев, сякаш в нея се корени нещо пролетарско или марксистко.

Бегла разходка в медиите днес, на връх 3 март, потвърждава съществуващото многообразие на мненията по темата. В качеството си на историк министърът без потрфейл Божидар Димитров припомня истината, че подписаният от Русия договор в Сан Стефано е блъф на империята, която много добре е знаела, че такава българска държава в онези граници не може да бъде създадена. Т.е., по неговите думи, празнуваме един блъф. Неуважаемият от мнозина Димитров преразказва изключително уважавания Симеон Радев по тази въпрос.

Историкът Петко Петков от университета във Велико Търново също не брои 3 март за най-подходящата дата за национален празник. По думите му, цитирани от БТА, по-правилно е за празник да бъде обявено началото на Априлското въстание 20 април.

Друг Петко, още по-известен, предлага празникът да бъде на 22 септември. В новата си книга “Картини от три България” Петко Бочаров отделя отделна глава на тезата ( която, разбира се, не е само негова), че прокламирането на независимостта на България от Отоманската империя от страна на правителството на Александър Малинов на 22 септември 1908 г. е без конкуренция за национален празник.

Ако питате пък режисьора Андрей Слабаков, националният ни празник трябва да е свързан със създаването на България през 680 г. ( така и не разбрах точно на коя дата).

Мнозина, толкова много са, че не може да се открои отделна фигура, определят  6 септември като най-значимото събитие, свързано с автентичната българската воля за обединение, осъществено от българите напук на всички останали тогавашни велики сили през 1885 г. Имаше дори доста многобройно и влиятелно гражданско сдружение “Комитет съединение”, чието шествие в центъра на София на 6 септември 1996 г. стресна със своята масовост червената власт като предвестник на последвалите политически събития.

А най-много сред несъгласните с 3 март, но не непременно на антагонистична основа, са привържениците на идеята 24 май да е Празникът – същият, който още във времето на борбите за църковна независимост българските възрожденци са празнували като белег на възкръсналата българската идентичност чрез самоосъзнаването на културното наследство.

Всичките тези нагласи съществуват от десетилетия, но са потискани съзнателно. Най-напред от онези, които налагат диктаторски 9 септември 1944 г. за национален празник. А след това са неглижирани от техните приемници, които ужасно много бързаха да заменят 9 септември с нещо вече по-приемливо в новото време – особено за тях. Това бяха законотворците ни от Великото народно събрание, чиято първа грижа се оказа (на 5 март 1990 г.) да замени 9 септември с 3 март.

После тези световни шампиони по скорострелно пренаписване на конституция ни дариха с нов основен закон – станахме първата посткомунистическа държава с пренаписана конституция, докато другите народи от бившия соцлагер пишеха историята си с реални реформи. След което се оказахме на опашката на реформирането и интегрирането в Европа.

Това беше същото панически скоропостижно гласуване за конституция, в която другарите се презастраховаха по въпроса за съдебната система така, че магистратите да се окажат толкова независими ( от нас, не от тях), колкото никъде по света. И още повече благодарни на дарителите. Плодовете берем и днес.

Така З март, избран навремето от Русия за подписването на мирния договор с Турция заради празнувания в Санкт Петербург ден на интронизацията на Александър Втори, беше посочен за най-подходящ между всички споменати възможности като “най-българския”. С което силно напомня на 10 ноември 1989 г., когато с помощта на СССР България се освободи от Тодор Живков. Упълномощените от Москва местни “освободители” от Живков непрекъснато ни натякват, че им дължим благодарност.

Ако има нещо, с което можем да отличим 3 март 2010 г., това е отбелязването на празника днес в присъствието на председателя на Европейския парламент. Освен общо европейски акцент, тази подробност внася и друг нюанс. Той се казва Йежи Бузек, който е поляк. А всеки поляк смята Русия за поробител през големи периоди от полската история. Ето защо ще бъде дипломатически правилно да не разхождат г-н Бузек по улица “Гурко” в столицата, защото Йосиф Гурко, освободителят на София, за поляците е чисто и просто масов убиец на братя славяни, душител на полския порив за свобода.

Всичко дотук е известно. Но понякога то трябва да се повтаря. Понеже има повод, колегата Ралица Ковачева днес ми напомни за следния цитат от съвременника и най-безспорния хроникьор на събитията, като техен очевидец, Захарий Стоянов:

Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” и „Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!“

Променени ли сме днес спрямо реалностите, такива, каквито са ги виждали нашите национални герои, изброени от Захарий Стоянов? Боя се, че след дългогодишна обработка, в масовото българското съзнание вече трайно е залегнала ГМО – Генно модифицираната версия за Освобождението!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional