Иво ИнджевПреди да коментирам поредното обругаване на България от руския представител в НАТО Дмитрий Рогозин, ето какво пише за неговата партия Родина ( една от сателитните патриотарски организации на управляващата путинова Единна Русия), покойната руска журналистка Анна Политковская:
“ Нашият народ е много податлив на фашистка пропаганда…По-рано този месец Родина, партията на Дмитрий Рогозин, спечели в Москва 15 %”.
И какво следва? Убиха я. Застреляха две години и половина по-късно на 7 октомври 2006 г. в Москва. Но междувременно на Запад излезе книгата й “Руски дневник”, преведена вече и на български.
Същият този Рогозин беше цитиран на 15 февруари тази година от БНТ по следния начин:
„В блога си в интернет Дмитрий Рогозин с ирония коментира американските планове за противоракетен щит в България. Посланикът нарича българите „братя”, но уточнява, че когато става дума за политика – те са непостоянни. Рогозин дава за пример, че България и в двете световни войни е воювала срещу Русия, но после бързо се преориентирала. Руският посланик в НАТО задава и риторичния въпрос – цитирам – може би и сега ще се ориентират правилно, не може така – три пъти поред – една и съща грешка”.
И пак Рогозин заявява днес в интервю за радио Дарик:
“България и Русия винаги ще бъдат заедно, винаги ще развиват културата, политическия и икономическия си живот като съседи. Америка е далече и вероятно не разбира напълно смисъла на нашите отношения. Иска ни се българите да не забравят смисъла и историята на нашите отношения и да не участват в нещо, което може да доведе до негативно изменяне на ситуацията в южната част на Европа”.
В същото интервю кремълският чиновник отива още по-далеч в обобщенията си, визирайки бази на НАТО:
“Те се появяват на територията на източноевропейските и южноевропейските страни. И нещо повече – това са страни, които винаги са били свързани с Русия с дружески и добросъседски отношения. Има и трети момент, който също е важен. САЩ казват, че не искат да правят ПРО заедно с други страни-партньори, но всъщност дали частта на Румъния и България се състои само в предоставяне на територия? Те няма да имат възможност да повлияят върху американската ПРО по друг начин. В някакъв смисъл това е елемент дори на колониална политика”.
Първо: кое е вярно в неговите твърдения: че България е “непостоянна” в любовта си към Русия и заслужава порицание за миналото си, или пък, че е от източноевропейските и южноевропейските страни, които винаги са били свързани с Русия с дружески и добросъседски отношения?
Второ: Откога станахме съседи с Русия? Вярно, че бяхме погълнати и лишени от реален суверенитет от СССР, но в географско отношение никога не сме били съседи, а отвъд морска колония. Освен ако споделянето на едно море е основание да се твърди подобно нещо, което би означавало, че Русия граничи практически с целия останал свят, който има излаз на световните океани.
Трето: Докога София ще търпи този типичен представител на руската имперска колониална надменност да ни държи такъв тон и да ни обявява ревниво за нечия друга колония?
Впрочем този антидипломат не за първи път и не само по наш адрес демонстрира “загриженост” от името на чужда държава. През ноември 2009 г. в същия дух се беше произнесъл, че Вашингтон вече бил решил да сменя грузинския президент Саакашвили с Нино Бурджанадзе. Освен че е нахална ( и невярна), тази “прогноза” е и издайническа. Така разсъждава един висш московски функционер, който съди по собствения си опит. В неговата държава Путин бе практически назначен от Елцин, а след това той пък назначи Медведев за президент. Както самият Рогозин е назначен за един от спомагателните коне в кремълската руска тройка заедно с другия шовинист Жириновски, впрегнати зад Путин.
Изобщо, по думите на покойната Политковская, Рогозин предлага един “героичен патриотизъм” , а неговата “шовинистична организация е създадена от кремълските политически манипулатори”.. Колкото и да са прозрачни обаче неговите провокации, българските власти не трябва да оставят без отговор подобни предизвикателства.
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/