Свободата днес и тук 22 Юни 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Дянков на позорния стълб – или поредното активно мероприятие на българския президент

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Нека президентът и ведомствените му ченгета не настръхват от определението на своята акция като “активно мероприятие” – ще кажа и по-тежки думи. Това, което направиха, е долно. Подло е и е недостойно за един президент. Не само че обижда представляваната от него институция, но и свежда нивото й до махленската кръчма.  

Разбира се – президентът има право да се засяга, ако някой го обяви за милиардер, пък той, горкия, си има само това, дето го е декларирал. Има право да търси отговорност от засегналия го – но като гражданин, по съдебен ред. Има право да каже на посегналия върху президентската му чест всичко, което мисли за него. Има право да възроптае от името на институцията си – ако поводът е поне малко по-сериозен от нелепите, но пък съвсем не случайни бъртвежи на водещите в едно телевиздионно шоу. Няма обаче право да запише разговора си с един български вицепремиер, дошъл на добра воля да изяснят отношенията помежду си – и след това подличко, зад гърба му, да направи този разговор публично достояние.

Прехвърлих мислено цялата ни нова история, за да си спомня подобен прецедент. И да – оказа се, че има един такъв – по подобен начин беше изнесена в медиите стенограмата от първия разговор между президента Желю Желев и българският – с извинение – цар Симеон Сакскобургготски – някъде в далечната 1991 г.

При този също тъй недостоен прецедент обаче има съществена разлика в сравнение със сегашния – там за никакво “активно мероприятие” не можеше и да става дума. Ставаше дума просто за президентско шубе – върлият антимонархист Желю се безпокоеше какво ще си помислят хората, като разберат, че си е поговорил с царя – дали пък няма да си решат, че кроят някакви козни. Поради което публикува стенограмата – от която най-вече се видя, че и единият е глупак, и другият също – и поради недоверие и дебнене един друг си говорят общи приказки, без каквото и да е смислено съдържание.

Случаят с Първанов е съвсем друг: не става дума за първосигнална реакция и за елементарен страхов комплекс от типа на “този иска да ми седне в креслото”. Става дума за добре премислено и организирано активно мероприятие, в чийто замисъл и осъществяване са участвали очевидно доста хора.

Нека първо се вгледаме в повода за голямата президентска суматоха: думите на Дянков пред въпросното шоу. Не той е казал, че президентът български е “млад милиардер” в “Шоуто на Иван и Андрей”. Тези думи са подадени от водещите като уж негов цитат – чиято истинност той отрича – и я отрича директно, при самото му изричане. Би било резонно да очакваме, че с този отказ нещата биха приключили – но водещите упорито се връщат на темата, за да постигнат своя ефект. В крайна сметка Дянков се опитва да реагира в характерния за едно подобно шоу шеговит маниер, което става в следния пасаж от разговора:

“Дянков: Всички, които не са си плащали парите, трябва да си ги платят като всички останали. Трябва да има справедливост.

Водещ: Между тези много богати хора вкарахте и президента в едно ваше изказване, в което казахте, че Първанов в млад милиардер. Това го направихте през октомври 2009 година, че има десетки луксозни имоти по света – в САЩ, Европа и Дубай. Имате ли доказателства за това?

Дянков: Това едва ли ..., не си спомням това изказване да съм го казвал аз точно. Други неща си говорихме с президента, но точно това не е мое изказване.

Водещ: Млад милиардер ли е?

Дянков: Не е млад определено.

Водещ: Тоест е милиардер.”

Заключението “тоест е милиардер” принадлежи на водещия, не на Дянков. В разговора реално той е направил тъкмо обратното – отрекъл е реалността на такова “свое” изказване. За какво бива обвиняван тогава? За това, че не го е направил достатъчно еднозначно и категорично, с което е предизвикал двусмислен ефект. И никой не обръща внимание на дребничкия факт, че не той е предизвикал въпросния двусмислен ефект – същият се дължи най-вече на курсивиращата фраза “значи е милиардер” – тя именно измъква въпросната двусмисленост от контекста на казаното от Дянков.

Само че президентът – кой знае защо – не се сърди нито на Андрей, нито на Иван. И - пак кой знае защо, се обижда много повече от характеристиката, че не е млад – като да е някоя госпожица – а не на заключението на Андрей “значи е милиардер”.

Никой не се и опитва да се запита откъде тези водещи имат очевидно лъжливата информация за подобно изявление на Дянков. (Трябва да си много тъп, за да използваш думата “милиардер” спрямо когото и да било в България, защото такива няма. Има мултимилионери – и голяма част от тях са в олигархичния кръг на президента Първанов.) Можем да съдим за механизма на нейната поява от думите на ген. Никола Колев, председател на предизборния щаб на президента, който също присъства на другарския съд над финансовия министър – и очевидно също е посветен в сценария: “Ако приемем, че цитатът не е Ваш, защото ние се постарахме да поровим в интернет веднага след всичко това и в няколко сайта има приписано Ваше изявление, което не очакваме да открием кога точно е казано по този въпрос, така че приемаме, че цитатът не е Ваш.”

Спецовете със сигурност са поровили в интернет – само че не след изказването на Дянков, а преди това. И са се погрижили да посеят “цитата” в няколко техни си сайта, контролирани от верни ДС-другари. Сетне вероятно са го пласирали на Иван и Андрей – със съответните инстукции – или просто с изреченото от подходящ за случая човек предположение колко добър джумбуш би се получил, ако приклещят вицепремиера с тази фраза. Но забележете цинизма на самото казване: “така че приемаме, че цитатът не е Ваш”. Ами като приемате, че цитатът не е негов, какво по-точно искате?!

Искат да строят Белене, това искат. Искат да прокарат големите енергийни проекти, с които направиха “голям шлем” в полза на Русия. Това са нещата, за които Дянков пречи – и трябва да бъде отстрелян, колкото се може по-бързо и по-ефективно.

Само обърнете внимание кога се случва целия този скандал. След като Дянков заяви в прав текст пред Народното събрание, че няма да даде и стотинка за АЕЦ “Белене”. И което е по-важно: след като неговият шеф Бойко Борисов претърпя разговор с еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер – и много радикално промени своята първоначална позиция, според която първо щяхме да строим втората атомна, а накрая да кажем дали е изгодна. Неговото изказване след този разговор е очевидно факторът, който е притеснил Москва – и е предизвикал съответните активни мероприятия. Нека припомня – тогава той заяви, че не можем да строим централата само с руски пари, и че оттук нататък страната ни ще координира всичките си енергийни проекти с евро-атлантическите партньори.

Отстрелването на Дянков е акция с поне няколко цели. Първата е – чрез силен и многостранен натиск той да бъде принуден да си подаде оставката. Втората – чрез неговото публично охулване да бъдат набити канчетата на Бойко Борисов – и същият да обърне взор пак към Кремъл и Путин (подобни обрати са характерни за него – тъй че тази цел е достижима). Третата е – да се подаде темата за институционалната война и за “негодния” финансов министър на опозицията, за да се заглушат скандалите, които ще възникнат около започващите съдебни процеси срещу бивши министри. И четвъртата – но не на последно място по важност – да се предотврати предприетата от него акция за издирване на новобогаташите, изпаднали в амнезия спрямо задълженията си към държавата – и да се разгонят разните корумпирани чиновници от НАП, митниците и прочее богоугодни учреждения.

Ще завърша с една подробност, която засяга вече не Дянков, а българският министър-председател. Той е човекът, който очевидно го е накарал да проведе примирителен разговор с президента – а в проведеното вместо същия охулване президентът казва едно към едно, че не би го приел, ако не беше застъпничеството на Бойко Борисов. След като е имало такова застъпничество (и след като е ясно, че Дянков в никакъв случай не би се унизил чрез подобен разговор, ако не беше налице молбата на неговия премиер), то би трябвало да е налице и съответната отговорност за това, което се е случило по време на този разговор. Най-малкото би трябвало да очакваме, че премиерът ще защити своя заместник при една очевидно пристрастна и злонамерена атака.

Не виждаме обаче нищо подобно. Докато Цветан Цветанов реагира на тази кризисна за цялото правителство ситуация – и то реагира остро и адекватно – то Бойко Борисов, който е инициатор и морален гарант на този разговор, мълчи като... тук обаче ще спра, защото иначе ще ми се наложи да употребя една твърде нецензорна дума.

Мога само да го предупредя, че този път няма да му се размине с мълчание и замазване на положението. Ситуацията е или/или – трето положение няма. Или ще докаже че е мъж – и ще защити единственият министър в своето правителство, който не се поколеба да се опълчи съвсем пряко и директно на руските имперски домогвания – или ще си мълчи малодушно и ще гледа настрани, докато приема неговата оставка. И ще докаже, че за пореден път на държавното ни кормило се мъдри безгръбначно мекотело, умилкващо се в нозете на Путин и неговия български резидент.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional