"Моля ви се, цитирайте точно това, което казвам"

От началото на 2010 г. в медийното пространство се появи темата за реформа в Българската академия на науките (БАН), някак неочаквано и неясно. По принцип българското общество се вълнува от далеч по-важни проблеми, свързани с битието му, че да започне да се тревожи за науката, и в частност за БАН. Вероятно на този факт разчитаха и реформаторите от централното управление на БАН, макар да продължават да твърдят, че действат публично.

Наистина публично се задействаха хора от засегнатите институти с надеждата, че ще обяснят на обществото и държавата какво се случва. Донякъде и успяха. Стигна се до дискусията – "Промяна или отмяна на науката?" на 1 март в Центъра за култура и дебат "Червената къща". В нея взеха участие главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров, Огнян Стоичков, председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Емил Хорозов, председател на фонд "Научни изследвания", Камен Веселинов, ректор на Техническия университет в София, както и моя милост, Димитър Цаков, докторант по антична философия в Свободния университет в Берлин.

Участието ми се дължи на факта, че не съм пряко свързан с научните организации в България и като такъв бих могъл да изкажа странична гледна точка. Освен това аз се вълнувам от възможността за професионална научна реализация в Бъглария. Затова ще се опитам да обобщя същността на реформата и най-важното от дискусията, защото според БАН "намеренията и проектите са качени на сайта на БАН и разпратени до всички отговорни нституции", но какво те дефакто предвиждат, не става ясно на хората извън академичните среди.

3 в 1 – неочаквано иновативна комбинация

БАН обмисля да реформира само научните си звена, да ги обедини, закрие, преструктрира. Засегнати са най-вече хуманитарните и обществените науки. На ниво ръководство и администрация не се предвиждат промени. По този въпрос г-н Стоичков заяви, че, "ако говорим за промени в БАН, хубаво е да започнем от централно управление". Според него това има дори възпитателен характер. По този въпрос г-н Веселинов каза, че реформа не се прави от засегнати хора, както и, че е невъзможно да се самоизтеглиш за косата като Мюнхаузен.

Това, което предстои да се случи, може най-добре да се представи със следния пример. Институт по литература, Институт по архитектурознание и Институт по изкуствознание се обединяват в един институт – Институт за литература и изкуства. Принципът на подобни реорганизации се определя в устава на БАН, основният документ в Академията след Закона за БАН. БАН направи проект, озаглавен "Правила за изпълнение на решения на Общото събрание на БАН относно извършване на структурни промени в БАН и преустройство на нейни самостоятелни научни звена". (Този документ не може да бъде намерен в момента (03.03.) на сайта, въпреки че г-н Хаджитодоров заяви на дискусията , че "Академията е качила намеренията си на своя сайт и че тя се реформира по възможно най-прозрачен начин"). За да не преразказвам как ще се атестира (оценява), смятам да цитирам конкретни места от гореспоменатия документ.

Чл. 2. Атестирането на СНЗ (специализирано научно звено) се извършва от избрана от УС на БАН Експертна комисия (ЕК) по критерии и процедури, приети от ОС (общо събране) на БАН в отделни правила. 

Чл. 3. Експертната комисия по атестирането:

1. се избира в състав от 5 лица от съответното научно направление, по което работи СНЗ – обект на атестирането.

2. включва един представител на УС на БАН, един представител на звеното, което се атестира, който не директор на звеното и трима специалисти от съответната или близка научна област.

3. се председателства от представителя на УС на БАН.

Получава се, че Управителният съвет избира комисията, която се председателства от техен представител. Трима са представителите в комисията от близка научна област. Според БАН е нормално специалисти по литература и архитектура да оценяват специалисти в областта на изкуството. Тези области явно са близки, след като се обединяват в един институт.

Свободата, Санчо...

"Самостоятелността на научните звена е огромна, те разполагат с всичко, с което може да се разполага". (Тук може да спори много, защото конкретни институти нямат достатъчно столове, да не говорим за компютри). Това са думи на главния научен секретар на БАН г-н Хаджитодоров. Г-н Хаджиторов заяви, че председателят на Академията може единствено да намали заплатата на директорите на институтите, защото той сключва директен договор с тях. По този въпрос последва опит за питане относно Общото събрание и това, че председателят на БАН има право да назначава директорите... Въпросът бе прекъснат и г-н Хаджитодоров помоли да бъде цитиран точно. Относно цитирането беше прав. Сега аз ще цитирам много точно чл. 42 от устава на БАН. Е да, не е председателят, а Управителният съвет!

(2) Директорът се избира с конкурс от Управителния съвет на БАН за срок от четири години.

(3) Условията, редът и начинът за провеждане на конкурсите се определят от Управителния съвет и се утвърждават от Общото събрание на БАН.

Структура и управление БАН

Самият г-н Хаджитодорв заяви, че БАН е една много сложна структура. "Тази структура предполага да има именно едно такова централизирано ръководство, защото просто иначе не може да се управлява". По този въпрос г-н Веселинов изказа мнение, че ръководството би трябвало да има единствено координиращи функции.  

БАН се ръководи от Общо събрание (ОС), Управителен съвет и председател. Общото събрание е висш колективен орган за управление (по чл. 14 от устава на БАН). Членовете на ОС са предсавители на отделните 69 научни института. При научен състав до 44 човека, институтът има право на 1 представител. Хуманитарните и обществените науки имат общо 28 представители в ОС срещу 97 от всички останали науки. Реформа на преструктуриране, засягаща почти всички обществени и хуманитарни науки, най-вероятно ще мине при гласуване заради така разпределените представители в ОС.

Добре е да се отбележи, че за периода 2005 – 2008 г. хуманитарните науки имат 3263 публикации от общо 11623; на второ място са биологическите науки с 1937. Според международна оценка, извършена по поръчка на БАН от Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – "All European Academies") хуманитарните науки са на второ място след биологическите по качество и продуктивност, както и по обществена значимост. Обществените науки имат много сходни оценки с всички останали научни области.

Според закона, гарантиращ автономия на БАН?!

За да завършим представянето на управлението на БАН, което изглежда няма да се променя, е добре да цитираме закона за БАН.

Чл. 8. (1) Академиците и член-кореспондентите могат да работят на щатна длъжност до навършването на 70-годишна възраст, след което на тях се запазват условия за научна дейност и подготовка на научни кадри. Академиците и член-кореспондентите получават допълнително пожизнено месечно възнаграждение в размер, определен от правителството.

Този член звучи многозначно и неясно. В какво се изразява запазването на условия за научна дейност? Не се казва никъде какво е възнаграждението, въпреки публичността. Знае се, че академиците (63) и член-коренспондентите (90) са общо 153 човека. Титла академик няма никъде в европейската практика, към която се стремим. В чл. 51 от устава на БАН се казва, че академиците избират нови академици и член-коренспонденти. Средната възраст на академиците е 74 г. Стряскащо в случая е, че в Общото събрание има академици и член-коренспонденти над 70 годишна възраст. За да са в събранието, те са представител на различни научни звена, т.е. те са щатни служители.

Обобщение с надежда

Огнян Стоичков напомни, че по конституция само на една институция е позволено да е извън държавата, и това е църквата, а втори Свети Синод не ни е необходим. БАН бе подсетена, че там трябва да се прави наука в полза на обществото, а не обратното. Данъкоплатецът трябва да знае какво се случва с БАН, с парите и имотите (някои, от които се отдават под наем, но за какви пари?) в академията. За 2008 г. общият размер на бюджетната субсидия от МОН достига размер от 85 139 548 лв. Общият размер на приходите и трансферите за 2008 година възлиза на 61 629 194 лв. По-актуални данни по темата няма. Въниква въпросът защо БАН на 1 февруари 2010 г. излезе с протокол от ОС, че средствата за покриване на разходите за вода, ток и отопления ще стигнат само до края на месец февруари. Къде отиват парите и за какво, щом БАН се реформира публично? Подобна информация няма на сайта.

Въпросите без отговор са много. Един такъв въпрос е защо Сдружението на младите учени 2х§3х – БАН изпраща писмо до президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание, при това един ден след дебатите в "Червената къща". Защо планираната реформа ми се струва частична и застрашаваща идентичността на учени и институти, дори и на дисциплини, а колегите в това писмо подкрепят предлаганата реформа, та дори и идеята за университет. Искрено се надявам, че колегите са информирани за това, че европейската практика не познава такъв случай и че цитираните на дискусията немски институти, подобни на нашата БАН, не си и помислят за такова нововъведение.

Може би ние искаме да си останем уникални.
 

От: http://capital.bg/