Първанов на дъното

Киркор и Гарабед паднали в дупка. Опитвали да излязат, опитвали, но все не успявали. По едно време Киркор казал на Гарабед: "Искаш ли да опитаме за последен път? Ако пак не успеем, си тръгваме."

Този виц бил разказан от президента Първанов на път за Четвъртата световна среща на българските медии в Мадрид през май 2008 г. В самолета избухнал смях, както се разбира от тогавашните репортажи, а българският държавен глава изглеждал видимо доволен, че е разведрил компанията.

Няма как да знаем дали в момента на Първанов му е весело. Няма как да знаем и дали е вярна клюката, че след срещата му с вицепремиера Дянков, на "Дондуков" 2 спретнали тържество за "победата". Едно обаче знаем със сигурност: днес в дупката не са Киркор и Гарабед – в нея е самият Първанов. При това пропадането му също прилича на виц, само че милиционерски…

Далеч по-прилично ще е обаче хронологията на събитията, довели до срутването на т.нар. държавен глава, да се разкаже през шифъра на "Междузвездни войни":

Епизод І. Невидима заплаха

Министърът на финансите Симеон Дянков участва в "Шоуто на Иван и Андрей". Между няколко кикотения водещите го питат за "младия милиардер" Първанов. Дянков отрича някога да е наричал така президента, но все пак в отговора му "определено не е млад" определено има подтекст.

Епизод ІІ. Клонираните атакуват

Още на следващия ден Първанов иска освен извинение и оставката на министъра. Президентът, който мълчи по всички важни въпроси и взема отношение едва когато поредният скандал е отшумял, този път реагира светкавично и изключително остро.

Епизод ІІІ. Отмъщението на ситите

Симеон Дянков се явява на среща в президентството, за да изясни конфликта си с президента. Но там, както се разбира впоследствие, му е приготвен капан. Първанов е в пълно бойно снаряжение – с предварително намислен монолог, в компанията на шефа на канцеларията си, на икономическия си съветник и на... записващо устройство.

Епизод ІV. Нова надежда

На срещата Дянков се опитва да обясни, че никога не е казвал онова за "младия милиардер". Държи се помирително и сякаш изгубил дар-слово. След монолога на Първанов, който настоява финансовият министър да се извини на всички ни и за целия преход, Дянков казва единствено "Благодаря Ви".

Епизод V. Империята отвръща на удара

Следвайки старата максима "На война като на война", Първанов хвърля сваления запис на медиите – нещо, което също няма навика да прави, когато става дума за далеч по-интригуващи неща (например как се е договарял с проблематичния си спонсор Людмил Стойков или пък какви разговори е провел при съставянето на не по-малко проблематичната тройна коалиция). Той го прави с ясното, предполага се, съзнание, че така си отваря нов, много по-сериозен фронт – вече с цялото правителство.

Епизод VІ. Завръщането на джедаите

Докато в първия момент коментарът на министър-председателя е лаконичен ("Първанов ми заби нож в гърба!"), на барикадата в цял ръст се изправя вицепремиерът Цветан Цветанов. Конфликтът се разраства, като под бойните знамена се нарежда цялата партия ГЕРБ присъдружните й "Синя коалиция" и "Атака". Всички заплашват със сезиране на Конституционния съд, чуват се откъслечни откоси за президентски импийчмънт, а премиерът Борисов изтупва от прахта генералските лампази: "Щом Първанов иска война, добре. Ще си я получи..."

Няма съмнение, че президентът си е давал сметка каква буря ще се разрази след проведената операция на "Дондуков" 2. Все пак лично премиерът го е помолил да приеме неговия заместник, заместникът е отишъл на крака да му се обяснява, а накрая Първанов ги сюрпризира със стенограмата – поредица от ходове, която предполага сериозна ответна реакция.

И точно такава, изглежда, е била планирана да се случи. Нанасяйки толкова зрелищен удар, Първанов е разчитал не просто да се задържи в политическата орбита, а направо да се заяви като онзи, който кара влака. "Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан" – това е било търсеното внушение, улеснено впрочем от обстоятелството, че

самият премиер е паднал на колене

пред капитана (в стенограмата президентът споменава съвсем умишлено за молбата на Борисов да приеме Дянков), а в хода на разговора вицепремиерът се държи като хванат на прицел от обигран бракониер архар…

Защо обаче Първанов рискува толкова смело? Ето поне две причини:

- Наскоро Бойко Борисов демонстрира учудваща отстъпчивост по отношение на политиката на собственото си правителство, доброволно съгласявайки се с президентското вето върху закона за отбраната. Така премиерът по същество се самобламира, унизи двама свои министри и даде сигнал на президента, че оттук нататък той може да защитава и дори да разширява периметъра си, срещайки от другата страна желание за кооперативност.

И още нещо: Борисов и досега не е коментирал официално случилото се с неговия вицепремиер и с неговото правителство, ако не броим няколко случайни изявления.

- Фигурата на Симеон Дянков е трън в очите на Първанов, доколкото това е

единственият министър с категорична позиция против проекта "Белене"

 - част от "големия шлем" и договорките на президента с Москва. В същото време тази фигура е удобна за атакуване, тъй като министърът на финансите е предприел значителен брой непопулярни мерки и неведнъж е правил изявления, които взривяват общественото мнение. С една дума, в съзнанието на мнозина Дянков се асоциира с "лошото ченге", на което най-сетне натриха носа. И тъкмо тези настроения използва Първанов, за да подмени истинската цел на операцията си с популистки призиви като "извинете се на бизнеса и безработните"…

Дали тайно направеният и огласен запис на разговора му с Дянков представлява нарушение на конституцията, заради което президентът може да бъде отстранен, е второстепенен въпрос. Изваждането на стенограмата е по-важно с това, че портретира т.нар. държавен глава много точно.

Показва го като отмъстителен, дребнав, склонен да прибягва към подлости и с въображение, което не стига по-далеч от

семплите постановки на "тихия фронт"

Показва го като хладнокръвен играч, който не би се поколебал да хвърли държавата в хаос, когато става дума за собственото му политическо оцеляване. Една "многолика, нестройна душа", както е казал поетът, но душа без нюанси и без дълбочина. "Учуден съм от притеснението на ГЕРБ, защото в разговора ми с Дянков няма поверителна информация" – продължава да се хили тя, като дори не крие как унижението, на което си въобразява, че е подложила "врага", я пълни със злорадство.
Виждали сме, разбира се, този автопортрет и преди.

Гледаме го вече девета година

За пръв път обаче той е така брутално разсъблечен дори от преструвката за приличие. Стигнал дъното на собствената си политическа (а защо не и човешка?) деградация, той направо крещи: вреден съм, вреден съм, вреден…

Първанов отдавна няма право на "последен опит" за изпълзяване от дупката. Но той няма и никакво намерение да излиза от нея. Въпросът е кога Киркор и Гарабед ще го извадят оттам. Или просто ще си тръгнат от тази нелепа държава. 

От: http://dnevnik.bg/