Коктейл Молотов срещу децата на Дянков

Вчера, 7 март 2010 г., на мълчаливия протест пред работното място на Първанов, бях от малцината, които говориха. Накачулиха ме “медии”. Няколко телевизионни камери и още повече микрофони ме обградиха и записаха това, което имам да им казвам в отговор на техните въпроси ( не е като да съм ги молил).

Понеже не видях и не чух нито дума от казаното да бъде цитирано където и да било ( а ако пропускам някакво изключение, то фактът на изключението ме оправдава з обобщението), ще повторя в резюме казаното за читателите на тук.

Заявих, че подкрепям президента Първанов и неговата инициатива за повече прозрачност. Че се радвам да чуя, макар и на осмата година откакто е президент, да поиска нечия министерска оставка. Че починът му да се отворят икономическите досиета на прехода е чудесен и го подкрепям напълно. Че би могъл да даде пример с информацията която му е достъпна за хората от неговото обкръжение, наричани от всички олигарси. Че не е важно кой на кого се извинява, а е нужно избраните от нас управници да работят заедно за отваряне на всички важни стенограми и икономически досиета.

Ето по тази причина бях там и запалих свещ пред моята икона Първанов – с надежда да доразвие инициативата си за отваряне на стенограмите и икономическите досиета. Но явно злобните български медии наистина участват в сценарий срещу Първанов и не пожелаха да покажат моята искрена признателност към него, гарнирана с пожелания да продължава в същия дух.

Няма да се уморя обаче да изразявам солидарност с прогресивния му почин. Пък и той не е сам. Днес бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров не икономиса нищо от емоцията на общата позиция с Първанов. Енергично го подкрепям и него!

Най-напред ето за този цитата:

„Явно има други навици г-н Дянков и това оказва влияние върху неговото поведение. На мен ми омръзнаха през последните години министри, децата на които не говорят български. От такива патриоти – аман“,декларира Петър Димитров.

Колко красиво, по човешки откровено е казано на чист български : “аман”! За да го разберат и министрите от тройната коалиция, чиито роден език не е български. Като заместник министъра на външните работи Феим Чаушев, който редовно развеселяваше с българския си език публиката, колчем речеше да се престраши да каже нещо пред нея за свое оправдание

Но и това не е всичко, което си заслужава да бъде чуто от устата на Димитров – вожд и учител на българската енергетика в годините, когато тя беше поднесена на тепсия на Путин, точно както един друг Димитров стори от България курбан на Сталин:

Петър Димитров: …” Аз гледах на 3 март, ами нито президент, нито премиер, нито министри си бяха довели семействата, господин Дянков беше отпред със семейството, явно за него това е шоу. На мен ми омръзнаха министри през последните години, на които децата им не говорят български. От такива патриоти аман. От тази гледна точка явно господин Дянков е рожба на друга ситуация, но да си ходи в тази ситуация”.

Тази “ситуация”, с извинение за превода на български, се нарича Америка.

Водещ: “Патриотизмът не се измерва само с говоренето на български език обаче. Тук ще се съгласите, че не това е мерилото.

Петър Димитров: Ами то аз не знам как българите произвеждат децата си, моята дъщеря говори български и живее в България, макар че съпругата ми е чужденка”.

Това с цялото си нахалство заявява Димитров, чиито партиен лидер Станишев не знае как се “произвеждат” , а още по-малко как се отглеждат деца. Нито българският му беше за пример. На Сергей Дмитриевич не му е ясно съгласуването ( освен онова с Москва). Не му се получава мъжкият род, там където е всъщност женски ( честит осми март! ) говорейки от парламентарната трибуна за “един ясен симбиоз” . Защото Станишев не просто е учил на руски и не просто е живял там, където е проговорил на този свой майчин език , но и български гражданин дори не беше доскоро със своя съветски, по-късно руски паспорт.

Освен тази скоба обаче, искам да се отвори една много конкретна стенограма. Ще се позова на днешното категорично твърдение на Петър Димитров пред НТВ :

„ЗАПИСВА СЕ, ВСИЧКО СЕ ЗАПИСВА, ФИЛМИРА СЕ”!

Запомнете тази наистина важна отправна точка за правото ни да питаме в какъв филм сме живели.

Искам да знам на базата да записаните доказателства на какво се основаваха твърденията на министър Димитров от 18 януари 2008 г., че българското правителство водило “Сталинградска битка” с Путин по време на посещението му в София и го е принудило да отстъпи един процент за дяловото участие на България в споразумението за “Южен поток”- нещо, което руският министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко моментално опроверга в руските медии с присмехулната фронтова фраза “не сме ме отстъпвали нито крачка”.

И как няма да е присмехулна: представяте ли си Димитров срещу Сталин, Димитров срещу Путин!?

Очаквам да бъде отворена стенограмата. Така честта на Димитров като български патриот може бъде защитена. Нали всичко се записва – дори и да му се е привидял “Сталинград” в съответния софийски Пиано бар на вечеринката с Путин на 18 януари, дори и да е било в пияно баровско състояние, фактите са важни!

Преди да бъда опроверган със записаните , или филмираните факти, ще продължавам да мисля, че Димитров е патриот, но на руската кауза. Христенко на практика го обяви за лъжец, а той не защити нито себе си, нито България. За неговото лично опозоряване трябва да се тревожи само той и партията му, може би. Но за България – просто няма право я разиграва като (пред) мечка.

Изобщо, уважаеми читатели, когато от години се опитвам да обясня, че България не е разделена на ляво и дясно, а на проруско и прозападно течение т.е. у нас се бори 19-ти с 21-ви век, някои се обиждат и се обаждат с обиди на “русофоб” от окопите на техния 19-ти век. Замерят ме с коктейли Молотов, вместо да си ги пият в техните механи, които отдава са станали тесни за мъчително модернизиращата се България.

Агресията на Димитров сваля всякаква маска: “ янки гоу хоум”, заявява на практика той и се нахвърля дори на децата на врага. Пъди го обратно в “ситуацията”, която дори гнусливо не иска да назове като Америка. Демонстрира отново, че за него тук е РБългария – Руска България, в която самият премиер и негов партиен лидер олицетворяваха до вчера с гражданството, етническия си произход и езика си руското. В РБългария обаче, по логиката на Димитров, няма място за министри с деца, които не говорели български.

Блогът на Иво Инджев: http://ivo.bg/