Всеки нов детайл от сериала с абсурдното поведение на г-н Президента ме приближава все повече към следното заключение: г-н Президентът е изнервен. Не е спокоен. Не е уравновесен. И както често се случва с хората на власт, най-близкото му обкръжение ентусиазирано го подкрепя в стъпките към ръба на пропастта. Разбира се, те си мислят, че го правят много щастлив. И са доволни.
Всяка реплика на г-н Президента от последната седмица, всяко съобщение на прессекретариата му, всяко действие на екипа му демонстрират целеустременост. Засега само устремът е виден, целта остава скрита.
Г-н Президентът очевидно много искаше да бъде в центъра на скандал. Дори си мисля, че не е държал изключително много точно на Симеон Дянков. Финансовият министър попадна на терена, когато г-н Президентът вече се беше засилил да бие дузпа. И топката просто го срещна.
Г-н Президентът обвини финансовия министър, че провокира съмнения към него и така петни името му. Г-н Президентът обаче на практика демонстрира как се прави това. Екипът му организира доста странна като жанр среща с репортери, на която един от репортерите избрал един от 22 еднакви диска, после някъде се подписвали, раздавали, а едно копие заминало за парламента. Това ми звучи като “Ето, всичко е пред вас, вижте добре, за да ви използваме като свидетели, когато Цецка Цачева не ни повярва”. Това вече е интригантстване.
Не мога да се освободя и от въпроса Защо колегите са позволили да бъдат така грозно използвани. Работата на журналистите не е да разнасят дискове от една държавна сграда в друга.
Устремът е прекалено видим. Целта обаче все още остава неизвестна. Имаме скандал без повод, но с причина. А причината може да бъде само някъде там, където интересите на президента или близки до него лица, са застрашени. Някъде, където той се чувства уязвим.
снимка: president.bg
Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/