Два свята: Единият чете разпечатки, другият трие данните

Конституционният съд на Германия в Карлсруе обяви за противоконституционни законовите текстове за запазване на трафичните данни от телекомуникационните и интернет доставчиците. Решението получи внушителен отзвук, включително и в България, където след големи спорове Законът за електронните съобщения (ЗЕС) задължи мобилните и интернет оператори да предоставят на МВР справки не по-късно от 72 часа след поискването им, а предложението за пряк достъп на службите до целия трафик отпадна заради силния обществен отпор.

Още при приемането на ЗЕС беше определен срок от 12 месеца за запазването на трафичните данни. ( При обсъждането на промените отпадна предложеното съкращаване на срока до 6 месеца.) В резултат - в София на воля четат разпечатки, а в Германия вече трият данните.

Става дума за съхранена масово и без повод информация, която според Директива 2006/24 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС може да се пази от 6 месеца до 2 години и при поискване се предоставя на държавните органи, за да служи за разкриване на тежки престъпления. Пазят се всички данни, които са необходими, за да може да се установи кой, с кого, кога, къде и колко дълго е установил или се е опитал да установи телекомуникационна връзка. Съдържанието на тази връзка не се запазва.

Германският Конституционен съд преобърна европейската директива с главата надолу. Тя беше въведена във федералната република в края на 2007 г. Запазените данни можеха да се предоставят на държавни органи за наказателното разследване, за предотвратяване на заплаха и за нуждите на разузнавателните служби. Това положение беше твърде различно от т.нар. Quick-Freezing - запазване на данни в конкретен случай, когато едно лице е поне заподозряно.

Запасяването с информация беше нов феномен за правния ред, който засегна всеки гражданин, независимо дали е заподозрян или не, в почти всяка ситуация с изключение на случаи, когато например връзката се установи през т.нар. hotspots.

Федералният конституционен съд сложи край на това с аргумента, че независимо че съдържанието на комуникацията не се запазва, данните са достатъчни, за

да се направи "личен и мобилен профил" на всеки

от който да са видни неговите предпочитания, социална среда, политически убеждения, интимна сфера, придвижване и т.н. Това е "годно да предизвика у гражданите чувство на неопределена, неясна заплаха и да доведе до застрашаване на естественото, безпроблемното упражняване на основните права в много области", пише в мотивите на съда. От друга страна, "реконструкцията тъкмо на връзките чрез телекомуникационни средства е от особено значение за ефективно наказателно преследване и отстраняване на заплахи".

Конституционни съдии претеглиха двете страни на проблема и предложиха решение. В германската конституция пише: "Тайната на писмата, на пощенските и далекосъобщителните услуги е ненакърнима." Този текст е сравним с чл. 34, ал. 1 от българската конституция, според който свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.

"Тази защита обхваща не само съдържанието на комуникацията. Защитата трябва да е в много по-голяма степен в поверителността на конкретните обстоятелства на комуникацията", указват конституционните съдии. Затова според тях запазването на данни представлява нарушение на правото на телекомуникационна тайна.

Според германския КС преследването на легитимни цели само по себе си не е достатъчно, то трябва да е с мяра. И с оглед бъдеща нормативна уредба е указал, че макар директивата да предвижда 6 месеца като долна и 2 години като горна граница за запазване на данните, задържането им повече от 6 месеца не е оправдано.

Според решението изключително важно е и това, че данните не са концентрирани. Държавата не ги събира и не разполага с тях. Те се събират от доставчиците, но този запас се предоставя на държавата

само конкретно и по повод определени със закон случаи

Доставчиците обаче трябва да гарантират изключително висока степен на сигурност на данните (например запазване на компютри, които не са свързани с интернет, асиметрично криптографско заключване, като ключовете се запазват на отделни места, протоколиране на достъпа и на изтриването на данни).

Логиката е, че информацията е в ръцете на икономически субекти в частния сектор, които се ръководят от печалбата и не биха имали интерес да гарантират изключително висока сигурност на данните заради големите разходи. КС обаче смята, че след като получават ползи, доставчиците ще търпят и негативи във вид на високи разходи.

Според германските съдии прибягването към трансферни данни не е по-безобидно от наблюдение на съдържанието на телекомуникационната връзка. Ето защо данните следва да се използват само в изключителни случаи. Законодателят не може генерално да допуска използването на данните за разкриване на тежки престъпления - това е недопустимо.

Той трябва да определи изрично кои са те. КС изисква да не се предоставят на държавните органи трансферните данни, когато става въпрос за връзки с църковни/религиозни или социални организации, които предоставят анонимно например психологическа помощ.

Друг важен въпрос според съдиите е да знае ли засегнатият.

Гражданинът живее с "чувство за неясна заплаха"

защото "не знае кой орган какво знае за него, знае обаче, че държавните органи могат да научат много, и то изключително лични неща", се казва в решението. Законодателят следва да осуети това чувство на заплаха, като предвиди функциониращи правила за прозрачност.

Тоест засегнатото лице поне последващо трябва да бъде информирано за това. Изключение е допустимо само с разрешение от съдия. Лица, които случайно са попаднали в полезрението на държавните органи, обаче няма да имат правото да бъдат последващо информирани.

Конституционосъобразността изисква и ефективна съдебна защита. На първо място това е предварителното разрешение на съда за предоставяне на запазените трансферни данни. Изключение правят разузнавателните органи и случаите, когато се иска само информация за собственика на IP адреса. Въз основа на предварителния съдебен контрол държавният орган

не следва да има директен достъп, а доставчикът следва да му филтрира

и предостави изисканите данни. В участието на повече "актьори" в този процес КС вижда гаранция за гражданите.

При въвеждане на директивата в Германия не е гарантирана в достатъчна степен сигурността на данните, нито са ограничени случаите, в които те се използват, смятат съдиите. Според тях е необходима нова правна уредба. В решението на германските конституционалисти има един ясен сигнал - лимитът е почти изчерпан.

Свободата на действие на законодателя, включително и на европейския, за събиране на данни вече е значително малка. Съдът дава ясно да се разбере, че други подобни ограничения на свободата на гражданите вече няма да бъдат търпени. Какво ще последва на европейско равнище, предстои да видим.

*Авторът е доктор по право от Хумболтовия университет в Берлин
 

От: http://dnevnik.bg/