Как Станишев се оказа „мистър чист“ и защо Борисов трябва да е „мистър чист(ка)“

Водещата световна новина днес е изненадващото за широката (световна) публика решение на САЩ да обявят безвизов режим за пътуване за …гърците. Насред невижданата в историята на ЕС финансова (и не само) криза в Гърция, тази давеща се страна, която изглежда тотално дестабилизирана, получава жест, за който се борят още няколко десетки кандидати. Бори се уж и България, но още не е пусната в чакалнята дори. За което си има причини.

Хайде за момент да оставим настрана злободневието и злополучното неумение на ГЕРБ да отиграват ситуации, като тази с президентското вероломство.

Разбира се стенограмата е детонатор на процеси, които няма как да бъдат пренебрегнати, но преди да се върнем към тях , нека …да се върнем още по-назад. И да си поговорим малко за геополитиката на голямата шахматна дъска, в която нашите управници сами се поставят в положението на пионки.

Не съм изненадан от мълчанието, с което бе посрещната статията ми, в която говоря за острия конфликт между Първанов и Станишев през първата половина на 2008 г. и за тайния от публиката факт, че тогава Станишев финтира собствени си външен министър Калфин чрез частно лице , уреждайки си спешна среща с президент Буш във Вашингтон в търсене на геополитическа подкрепа срещу настъплението на фракцията на българските путинисти в България. Само някакъв задействан от началниците си анонимник се опита да ми опонира, че пътуването на премиера било подготвено 6 месеца по-рано : сигурно, само че бе спешно задействано и ускорено без знанието на Калфин.

Очевидно е, че никоя от замесените страни няма да потвърди публично такава “деликатна” информация. Може би някой ден, след много години, когато архивите бъдат отворени, ще се види истината, подкрепена с документ. Но кой ли пък тогава ще иска да знае как Станишев е ходил да се оплаква на Буш от Първанов?

Ето защо ние тук сами трябва да си свършим работата още днес, а не да чакаме пак “американците” или някои друг да ни я свърши. Трябва да си изясним какъв ни е проблемът. 

Води се тежка, но предимно подмолна борба за това каква да бъде България. Около Първанов гравитират най-ретоградните и агресивни кръгове от руската пета колона в България, за които дори другарят им Станишев не е достатъчно подчинен на играта им. И се опитаха да го махнат.

В интервю за в. “Труд” на 13 юни, буквално ден преди да отпътува за Вашингтон, Станишев беше яростно нападнат от Първанов. За първи път от създаването на тройната коалиция соченият за неин архитект – президентът Георги Първанов, нанесе силен удар на премиера Сергей Станишев в тежкия за правителството период в очакване на остро критичен доклад на Еврокомисията.

Взимайки за повод факта, че няколко премиерски съветници са в управителни съвети на държавни дружества, Първанов индиректно го сравни с Виденов, припомняйки „лошия спомен“ от управлението на „един друг премиер, който загуби много, именно защото разчиташе единствено на съветниците“.

Повтарям, Първанов сравни Станишев с Виденов, което е най-злостната форма на партийно заклеймяване от неговата уста. Така, по свойствения му злобен и вероломен начин на действие, който виждаме и сега в случая със стенограмата, го изпроводи на среща с президента Буш. Което не му пречи лицемерно да се представя за пазител на институционалната девственост в отношенията по върховете в държавата му.

Къде му беше тогава целомъдрието на държавник, който буквално изнасили пред целия свят своя съпартиец в качеството му на премиер, поставяйки го пред невъзможността да му отвърне точно в тази ситуация?

Вестник “Сега” написа на следващия ден:

“Социалистите избягваха коментари. В неофициални разговори обаче повечето от тях не скриха, че са изненадани от острия тон на президента”.

Вестник “Капитал” цитира свои източници от Вашингтон, според които има нещо необичайно в демонстрацията на гостоприемство от страна на американския президент, която излиза извън рамките на протокола.

Асошиейтед прес добави към това, че Буш е показал по-голяма от очакваната подкрепа за Българския премиер точно когато ЕС критикува България за слабости в борбата с престъпността и корупцията.

Това му дойде в повечко на Първанов и той се появи в интервю за Нова телевизия, където в отсъствието на премиера ехидно обеща да не сваля кабинета, но да си поговорят двамата сериозно, когато се върне (точно в същия стил моя скромна милост беше уведомен по телефона, че ми се спира телевизионното предаване и ще си поговорим за моето уволнение, когато началник ми си дойде от чужбина, защото съм бил уязвил президента с един въпрос към него). На което придобилият смелост Станишев отвърна кротко от Америка, че съветниците, за които го атакува Първанов, били неговите очи в съответните бордове на директорите. 

Коалиционните партньори на Станишев се разделиха тогава в позициите си. ДПС подкрепи Първанов, а НДСВ (чрез Олипми Кътев, разбира се, царят с такива дреболии не се занимава), видя в атаката на Първанов “Боянски ливади -2”. В този смисъл грешат в номерацията днес онези, които наричат “Боянски ливади – 2” отмъщението на Първанов срещу Дянков със стенограмата. 

Сред подкрепящите Първанов след интервюто му в “Труд” беше и столичният кмет Бойко Борисов (което не го слага автоматично в групата на първановите хора).

Нека сега направим връзка между днешната новина за отпадането на визовия режим за гърците и онова посещение на Станишев в САЩ през юни 2008 г. Единственият документ, който тогава беше подписан от него (като прикритие на истинската цел на визитата), беше “Междинно споразумение за влизане на България в програмата на САЩ за безвизово пътуване”. То така и си остана междинно. Толкоз за “подготвяното от 6 месеца” посещение на Станишев…

Гръцкият социалистически премиер Георгиос Папандреу изрично подчерта днес, че няма някакъв американски план за спасяване на Гърция, с което иска да каже, че не е поемал неприлични ангажименти, за да получи такъв “подарък” във Вашингтон като внезапното отпадане на безвизовия режим за неговите сънародници. Но каквото и да каже е очевидно, че в труден момент САЩ дават рамо на своя съюзник от НАТО по геополитически съображения.

Нещо подобно може да се каже за случая с посещението на Станишев през юни 2008 г. в САЩ. Нахъсаният от своя патрон Путин след януарската му визита в София наш президент беше прекалил с натиска си върху Станишев и понеже зад това прозираше план за овладяване на България чрез руската пета колона, се наложи демонстрацията на близост между българския социалистически премиер Станишев и Белия дом.

Смисълът да знаем това е в сериозността на факта, че сме бивша колония на СССР и Русия не иска да се откаже доброволно от каквато и да било форма на контрол над нас. Стига да има начин. Както прочетох да пише анализаторът Аспарух Панов, руската пета колона е по-опасна за България от самата Русия. И това е точно така!

Известно ли му е всичко това на Бойко Борисов? Той как си обяснява, че на 12 юни 2007 г. президентът Буш нарече в София премиера Станишев “господин чист”? На което пък Първанов, изправен до Буш, контрира, че лично той си бил еднакво близък с него и с Путин. Да не би Буш да е нещо съмишленик на Станишев? Не, това се нарича геополитика – когато бъдеш поставен пред избор от геостратегическо значение, избираш по-малкото зло, пък макар и да е социалистическо (каквото е гръцкото в момента, например). 

По този повод Борисов трябва да знае, че от него с очаква да бъде “мистър чист(ка”). 

Оставете ги американците, те се оправят и без нас. С нищо не са ни длъжни . Ние сме тези, които трябва да се определим, ако наистина сме граждани за европейско развитие на България и желаем да вървим в крак с напредналите, а не да се връщаме към колониалните си корени. Само тогава ще можем да разчитаме на нещо повече от това да ни спасяват от …самите себе си.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/