Шоуто на войната, или внимавай какво си пожелаваш

Забити тържествено сред буците лед и киша на жълтите павета, задъхани репортери предават драматичните новини за започналата процедура по импийчмънт на българския президент, който е нарушил конституцията, изнасяйки стенограма от разговор, злепоставящ вицепремиера Симеон Дянков и правителството, без последните да са знаели за това.

Парламентарното мнозинство на ГЕРБ, "Атака" и " Синята коалиция" смятат, че държавният глава е нарушил конституцията, защото "никой не може да бъде следен, записван и подслушван без негово съгласие". Опозиционните БСП и ДПС смятат, че няма нарушение, защото става дума за разговор между публични личности, стенограмата е водена пред Дянков, а фактът, че не бил информиран предварително за пускането й, е маловажен.

И експертите са скептични, че стартираната от ГЕРБ процедура ще постигне целта си – отстраняване на президента. Не само заради хлабавите основания, не само заради проблема с намирането на мнозинство от 160 депутати в подкрепа на искането, а и защото Конституционният съд е доминиран от представители на президента и БСП.

Премиерът Борисов и ГЕРБ мислиха пет дни, преди да се решат на този безпрецедентен политически ход, към който ДСБ и "Атака" ги подтикваха от самото начало.Накрая явно са преценили, че трябва да отговорят по някакъв начин на Първанов. И започнаха да пишат мотиви за импийчмънта. Както се разбра обаче, няма да бързат с внасянето им. Което означава, че все още има някаква отворена вратичка за "джентълменско споразумение" (по Кръстьо Петков).

Ако до такова все пак не се стигне, наистина можем да приемем, че сме в ситуация на битка между най-силната фигура на левицата в лицето на Първанов и най-силната фигура на новоочертаното "дясно" пространство в лицето на Бойко Борисов. Двата лагера с групираните към тях партии са ясно позиционирани и за пръв път от 2001 г. насам се създава

впечатление за някакво връщане към двуполюсен модел

Макар че първопричината за конфликта е политическа, противостоянието неминуемо ще прерасне в институционално, тъй като в размяната на удари и двете страни ще използват властови ресурс на институциите, които представляват.

Обявената война е лоша новина за премиера Бойко Борисов, тъй като ограничава възможностите му за лавиране и за ситуационни компромиси, които са съществена част от политическия му арсенал. Пътят му за примирие с президента вече е затворен. Борисов е свикнал да играе "либеро", но поне засега му се налага да се ограничи в едно поле и в един лагер с ясно определени съюзници.

Изпълнителната власт и парламентът разполагат с далеч по-сериозна власт от президента, което може да се смята за превъзходство в евентуалната  битка. Но те имат и много по-големи отговорности, освен това са реално изправени пред изключително сериозни проблеми от всякакъв характер, с които към момента не се справят особено успешно. Затова рискуват да загубят доверието на гражданите, а именно това е ресурсът, от който смята да черпи сили президентът и който оспорва на Бойко Борисов.

Слабостта на президентската институция с нейните почти само представителни функции в случая предоставя на Първанов отнетата от Борисов роля на "либеро". Възползвайки се от  предоставената им от конституцията възможност, българските президенти и Първанов в частност не са пропускали да трансформират институционалната слабост в персонална сила, като удобно заемат страната на народа, за да раздават оценки или търсят сметка на другите власти.

Няма съмнение, че Първанов съзнателно е търсил провокация и че зад публикуването на стенограмата от разговора с Дянков стои по-голям сценарий. Според някои просто е искал да си върне на вицепремиера за всички "унижения", които смята, че са му били причинени. Подготвената настъпателна реч обаче показва, че амбицията е друга – не само да възстанови загубен престиж, а и

да заяви нови, още по-големи политически претенции

Първанов отрежда на Дянков и правителството да се извиняват, а на себе си - правото да посочва каква е "истината" за всичко и всички в държавата.

Сега въпросът е как ще приключи този иначе семпъл сценарий. Най-вероятно като поредната буря в чаша боза, каквито са почти всички политически сюжети през последните години. И затова няма нито истинска политика, нито истински битки, нито истински герои.

Цялото политическо войнство е заето да търкаля бозаджийските гюмове в телевизионни риалита, ток -шоу програми и  кичозни състезания, прекъсвани от тв репортажи за полицейски акции с филмови  имена. Сигурно и гражданите вече са разбрали,  че за каквото и да гласуват, единственото сигурно нещо, което ще получат, е шоуто.

И наистина, върви голяма забава, докато съседна Гърция се тресе от незапомнена фискална криза, а целият ЕС е вцепенен от размера на бедствието заради наредените на опашка след нея  Испания, Португалия и още  няколко европейски икономики в незавидно състояние.

Българите нямат чувството, че са част от този тревожен сюжет. Хората, които ги управляват, предпочитат да им спестят истината, за да не поемат и своята отговорност за нея. Защото онези като Първанов, които са на върха от осем години насам

трябва да кажат как са допуснали до се стигне дотук

Други като Борисов трябва да приложат болезнени и непопулярни мерки. Не само спрямо хората, които са ги избирали и които заради реформите вече няма да ги обичат. Но и спрямо една голяма част от т. нар. голям български бизнес, който е станал такъв не защото е играл по правилата и е бил много предприемчив, а защото в съучастничество с държавата е използвал практики, показани във филмите, от които правителството преписва кодови названия на акциите си.

Ако се върнем към готвения импийчмънт, ясно е, че ГЕРБ и съюзниците им не могат да удържат победа без реално отстраняване на Първанов. Което много трудно ще се случи. Но още по-лошо за тях ще е, ако се случи. Тогава ще гледаме фарса "Генерал Марин президент", а Първанов - да разгръща "гражданския" си политически проект не като основен участник в процесите от последните осем години, белязали страната с клеймото "най-корумпирана в ЕС", а като невинна жертва на политическа "репресия".

Не случайно мъдрите отдавна са предупредели: внимавай какво си пожелаваш. А междувременно идеята, че каквото и да става, важно е шоуто да продължи, може да се окаже брутално подвеждаща за споделящите я. Примерът с Гърция не предполага настроение за забава.

*Авторът е главен редактор на електронното издание Mediapool.bg
 

От: http://dnevnik.bg/