Кома и амок – кличинната смърт на свободното слово води до полудяване на обществото

Вътрешният министър Цветан Цветанов е говорил с жестоко пребитата актриса и модел Деси Зидарова. “Той ме поети още докато бях в болницата, запознах го горе-долу с обстоятелствата, той зае много сериозна позиция и ще видим какво ще стане”, разказа тя по бТВ тази сутрин.

Иначе казано, вицепремиерът и вътрешен министър се е ангажирал лично с един от многото подобни случаи. Има бити по същия начин лекари и журналисти. Но той е взел присърце точно това престъпление.

Кавалерската му постъпка по принцип заслужава адмирации. Да припомня, че Зидарова беше пребита с бухалки в столичния квартал „Лозенец“ на 29 ноември миналата година. Младата жена, майка на две малки деца, по мое мнение разби стереотипните представи , според които за “една манекенка” се говори с гримаса като за “нещо, което не е стока”.

Някак обаче се набива на очи сравнението с друг, още по-нашумял случай на зверски побой над публична личност. По едно съвпадение вчера в София представи книгата си колегата Огнян Стефанов. Можете да му честитите на патерица – за самото му оцеляване, с цената на патериците, които го крепят сега, както и за символичното му възкръсване пред публиката чрез книгата.

Не, няма “конфликт на интереси” – не е нужно да се прави съпоставка и да се слага на кантар животът и страданието на двамата , макар Огнян наистина да бе премазан така методично с железа, че завръщането му от онзи свят е чудо на медицината. Или както той сам се изразява :

“ На 22.09. бяха убит. Убиха ме мъже в черно, въоръжени с чукове и винкели. Бях в кома, преживях тежки операции, но се върнах. И тръгнах по следите на насилието”.

Следващото му изречение е точно онова, което искам да подчертая в случая:

“ Поех сам, защото държавата отказа да бъде с мен в този мрачен път…”.

Книгата му се казва “Кома”. Негова, но всъщност дали е само лична? Мен ако питате , става дума за състоянието на свободното слово в България. Защото тъкмо него искаха да сплашат сплашиха онези с чуковете. Или по – точно поръчителите на касапското им дело. Но което е най-лошото от всичко – те успяха. Това е видно днес. Усилията им са възнаградени от една уплашена журналистика, която се озърта откъде ще й дойдат ударите.

Има ли журналист в България, който да не си е помислил с ужас, че и на него може да му се случи, ако “не внимава”? Ако е имало, то днес е съмнително някой да вярва, че за него такава опасност не важи. Защото държавата подпечата като с чук, чрез бездействието си, безнаказаността на тази агресия. И я направи универсална заплаха за свободата на словото.

Огнян Стефанов е бил пребит от цял взвод биячи. Има свидетели, които също са били бити. И нищо. Няма напредък в разследването. Май отдавна няма разследване. Поради което следите водят към самата власт. Тя може да не е пряк поръчител на клането, но е негов съучастник. И е потребител на “ползата” от него. С нищо неправенето си тя дяволски хитро си осигурява удобния журналистически страх, на който воайорски се наслаждава.

Как иначе да си обясним, че разкриването на побоя над българската журналистика в лицето на Огнян Стефанов не е обект на специално ухажване от страна на най-представителния за тази цел началник в държавата г-н Цветанов?

Книгата на колегата Стефанов “Кома” спокойно може да бъде дописана с втори том, ако се обобщи деградацията на свободното слово , принудено да отстъпи от завоюваните вече преди десетина и повече години позиции. И както се полага на втори том, заглавието трябва да е продължение на предишното. Най-подходящо ще е “Амок”.

На пръв поглед “Амок” е “Кома” наопаки. Но е същото, само че с елементи на буйстване, изразяващо се в медийна стрелба напосоки. Във всички посоки, само не и към “опасните”, т.е. към хората с големите пари и голямата власт. Това е състояние на страх, на рязко влошаване на общественото здраве, лишено от съпротивителни сили и от най-важния им компонент: свободата на медиите. Към такъв амок сме се запътили, ако свободното слово не излезе от кома.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/