Тъпаци! Нормалните хора си направиха изводите от постъпката на Гоце. Защо трябва сега подлостта зорлен да й се тури ореол на мъченичество? Защото от Исус още е ясно: "За мъченик не е достатъчно да си носиш сам кръста. Трябва да се намери кой да те разпъне на него."
Та ще му свършат черната работа…
Според мен най-доброто време да се свали Гоце беше през 2002 г. Но Пешето усра работата. Прав е Костов, дето рекъл, че най-добре пазената тайна в СДС е колко е глупав Пешето…
Абе, тоя къде е този мушморок?
Боже, а в „Афера” какво пише за Костов! Ама не смея да споделя. Щото пак ще ме навалят костовистите. 23 човека всичко на всичко и са взели страха на цялото виртуално пространство!
Вместо това ще кажа за втори път (с надеждата, че ще ми се зачете където трябва), че Костов е прав, дето възрази на твърдението на Бойко: "По-тежки месеци не е имало за България от времето на войната.” Щото помним Лукановата зима, еле па Виденовата! Чудно що Бойко ги не помни. Да, това е много резонен въпрос: Къде е бил Бойко по време на народното въстание и какво е правил? Възможно е да е масажирал ушите на Тато. Не настоявам на тази хипотеза, споменавам я само като възможна. Защото съгласете се, че ако беше носил банички на барикадите, което би му отивало към него момент, все щеше да се похвали. Не, че е самохвалко, но просто щеше да му е от голяма полза в изграждането на образа му на яростен антикомунист. Щото засега този образ седи малко необоснован, крепи се на един прадядо. Срещу който прадядо се възправя един дядо комунист, един баща комунист, а и самият протагонист, който напуска МВР, щото не иска да се деполитизира…
Но истината е, че ни един журналист не се поинтересува, да поразучи това-онова сам, а не да преписва автобиографията на Бойко. Щото това журналистите сме големи лицемери! Ето още един пример. Когато тръгна сайтът „Опасните новини”, медиите се правеха, че изобщо не са видели материала, в който се говореше за романтична връзка на президента с ученичка. Или беше гоноретична, не помня… (Можете да го видите в рубриката „Опасните новини”) И тук не се наемам да твърдя, че е истина. Щото източниците ми от президентството твърдят, че това за ученичката не било вярно, но другото, за Марианчето – било. Както и да е.
Днес гледам снимките от срещата на Гоце с учениците по вестниците.
(Снимка в. "Труд")
Навсякъде избрали кадри с ученички - целува ги, прегръща ги, един ухилен, гаче ли му белят банан а? И защо са избрали тези снимки?
(Снимка "Новинар")
Защото са чели онази статия и са я взели предвид, затова! А защо от президенството са поканили главно моми и все едни хубави е отделен разговор. Освен ако не е същият.
Главният прокурор рекъл: „Няма да влизам в политиката”. Ама зер ви канят? От БСП, нали? Или от партията на Гоце, бъдещата?
Така като каже некой, че нема да влиза в политиката, та… Ами ако се наложи? Ако Родината заима нужда от вас? Пак ли ще откажете? Не, не можете да откажете! „Никой досега не е успявал да устои на подобен аргумент, нито тук, нито някъде другаде. Когато кажат на някого, бил той стар, болен, глупав, уморен, циничен, мъдър или дори опасен за бъдещето на своята страна, че родината му има нужда единствено и само от него, той ще се отзове, дори ако се налага да го закарат на носилка до трибуната и едновременно да положи клетва и да вземе последно причастие. Не, не виждам изход за теб. Ако ти кажат, че родината има нужда от теб, загубен си. Можеш единствено да се молиш и родината да не е загубена.”
Извинете, че ви заговорих на „ти”, но така е в оригинала при Стайнбек…
Г-н Велчев вика още: „Правя това изявление, защото съм го осмислил. Нямам съмнение, че един ден ще ми го припомните.”
Глупости! Колкото на Бойко сме припомнили. „Нищо свързано с политиката не ме интересува.” „Нямам никакво намерение да се занимавам нито с партии, нито с политика…” „Не желая да влизам в политиката и не желая да обърквам работата на партиите.” Лично сме преброили 117 категорични отказа на Бойко да влиза в политиката, без да претендираме за изчерпателност. Наскоро леля му сподели, че още през ноември 1998 г. й е споделил, че смята да влиза в политиката. След точно седем години отричане, през ноември 2005 г. стана кмет на столицата.
И до последно се правеше на умряла лисица. Даже през 2005 г. викаше: „Моля да се знае, че аз бих променил статуквото си само по желание на премиера, тъй като на него аз не мога да отказвам.”
Спомням си, че тогава възразих: „Г-н генерал, в случая е по-добре да използвате думата “статус”, статукво се ползва по-скоро за равновесие на сили… Вие нямате статукво. Вие имате статус. Друг е въпросът, че промяната на вашия статус може да доведе до промяна на статуквото. И обратно. Но това е друго.”
Друго е друг път. Кой да се сети тогава, че не става дума за невежество, а за поставена цел. Днес Бойко е цялото статукво.
Даже може да се каже, че повече от статукво, израсна направо до природна сила…
Както и да е. Късно е вече да го питаме. И вас, г-н главен прокурор, никой няма да ви пита. Та ако са ви канили, не чакайте да повтарят. Нямате идея колко работи пропуска човек само защото чака да го поканят втори път. Даже ще кажа, че истинският българин сам се кани, не чака друг да го кани.
НАП отменила инструкцията си, с която задължаваше собствениците на фирми да плащат осигуровки не само за основната дейност, но и в случаите, когато са и управители на фирмата си, дори да нямат договор за управление. Обаче чета, че в редица градове протестите, насрочени за 15 март, въпреки това щели да се проведат. Та се сещам за един стар еврейски виц - лъжичката се намери, но лошото чувство остана.*
Организаторите викат, че тия протести били насочени „срещу некомпетентната и безмозъчна данъчна политика”. Тази политика именно е лошото чувство, което остава. Пък „24 часа” съобщава, че в редица големи градове протестите на джипитата щели да продължат. Вероятно и у тях е останало лошото чувство…
--- --- ---
*Вица, за който не го знае, е следният:
Евреин бил на гости у друг евреин. Два дни след като си тръгнал гостът получава телеграма: „Моше, искаме да ти кажем, че у нас се зароди лошо чувство към теб. Не искаме да ни идваш вече на гости. След като си тръгна установихме, че ни липсва една сребърна лъжичка“. Моше отговаря: „Съжалявам, но не съм взимал никаква лъжичка“. Скоро получава нова телеграма: „И ние съжаляваме – намерихме лъжичката, но лошото чувство остана“.
Вземете последните новини.png)
