адв. Валентин БрайковС подмолното февруарско изменение на чл. 519 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вече няма принудително изпълнение за парични вземания срещу общини. Така приравниха общините на държавата, която от римско време е изключена като обект на принуда, защото няма как държавата да принуждава сама себе си и защото би било абсурдно държавата да не изпълнява доброволно собственото си право и решенията на собствения си съд.
Обратното предполага раздвоението й на принуждаваща и изпълняваща част, т.е. някаква конституционна шизофрения. Сега обаче тази логична държавна привилегия се разпростря и върху общините, което означава, че вашето присъдено парично вземане срещу община не може да бъде събрано от съдия-изпълнител чрез запор, възбрана и публична продан на общинско имущество или от общински банкови сметки. Ще чакате плащането да бъде предвидено в този или следващия бюджет, като липсват каквито и да било гаранции или санкции, че това ще се случи. Така с поправката в ГПК
общините стават финансово безсмъртни като държавата
и по този начин се известява и ранната им смърт, защото безсмъртният никога не е истински жив.
Вече няма кмет, който да се страхува или притеснява от неизпълнение на какъвто и да било договор или друг правен ангажимент. Както държавата не изплаща на частни фирми близо 2 млрд. за валидни и изпълнени договори, така и общините попадат в същата юридическа безтегловност.
Някой сеща ли се за неизбежната катастрофална реакция - няма инвеститор (местен или чужд), който да повярва на договорно обещание от община. Всички ще искат пълно предплащане, щом няма механизъм за последваща принуда. Едва ли има нормален адвокат, който да ги съветва обратното или да поеме защитата на община без изцяло предплатен хонорар.
Ако обикновен гражданин или частна фирма се опита да отложи плащането на местни данъци "за следващия си бюджет", те ще бъдат смачкани от държавната машина, която разрешава същото на общината спрямо тях. Никой няма да ви разреши да прихванете и местните си данъци срещу вашия изпълнителен лист към общината.
Конституционният романс за равнопоставеност на видовете собственост няма нищо общо с реалния "държавноправен секс". Имунитетът на общините срещу финала на гражданското правосъдие - принудителното изпълнение, е безсрамна държавна помощ към тях, но за сметка и от джоба на частния бизнес.
Това си е чист мораториум на общински плащания
Разбирам откровението на министър-председателя за финансовата криза като война, но политическата мъдрост налагаше този военновременен мораториум да е срочен, с фиксирани начало и край - докато трае войната.
А не въобще и завинаги общините да са със статут на държавни учреждения. Римската логическа формула се превръща и разширява във формула за целесъобразна привилегия, която ще съблазни и други.
Ако предишни администрации са сключили вредоносни договори от името на общините, виновните подлежат на безмилостна наказателна отговорност и дължат пълно обезщетение с личното си имущество. Изходът не може да е тяхна фактическа амнистия за сметка на основния свещен принцип на правовата държава, че договорът има силата на закон и че всички са равни пред закона.
Произволът на длъжника е точно толкова убийствен за правовия ред, колкото произволът на кредитора, защото и двете като камък строшават доверието - от едната или другата страна на стъклото.
Перверзията на политическото представителство за разлика от юридическото е, че ако в нормалния живот ви дам пълномощно и пари да ми купите кола, а донесете велосипед, вашата покупка с нищо не ме ангажира. Когато обаче 20 хил. души изберат един да ги представлява в парламента и той действа от тяхно име против тяхната воля, те са длъжни не само да приемат велосипеда, но и да му платят поощрителна близалка. Затова
свободните граждани по света протестират с лозунга "Не от мое име"
(Not in my name). Гарантирам ви, че никоя от институциите с право да сезира Конституционния съд няма да го упражни срещу чл. 519 ат ГПК. Изглежда, в парламента има някакво самодивско хоро от потайни нощни съветници, една "група на наглите", която шушне акъл в това или онова управленско ухо. Резултатът е, че ако в наказателното право се натъкваме на "Октопод", в гражданското право срещаме "Крокодил". Чл. 519 от ГПК е една от неговите захапки - през сълзи.
Имунитетът на общините срещу принудително изпълнение е несъвместим с европейската идея за общинско самоуправление, защото няма истински права там, където няма реална отговорност. На онези, които
през нощта гласуват чл. 519, а през деня шумно хвалят ЕС
искам да припомня една мисъл на пророк Исая, повторена от трима евангелисти:
"Този народ Ме почита с устата си, а сърцето му стои далеч от Мене."
Авторът е старши съдружник в адвокатско бюро "Брайков", www.braykov.com
От: http://dnevnik.bg/