Свободата днес и тук 14 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Лично заключение: Благоев, Путин или Ататюрк не са реалистични опции за бъдещето на сегашния президент

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Калин Манолов

През декември 2011 г. Георги Първанов едва ли ще прекара весела Коледа. Вторият му мандат ще е свършил и ще го терзае екзистенциалната дилема: “А сега накъде?“ Тя е особено болезнена в страни като България, където няма традиция бившите президенти да се използват като посредници или посланици на добра воля в отговорни международни мисии. Ако, докато сегашният президент стане бивш, нещата се променят, той би могъл да бъде използван при решаването на определени въпроси с Русия заради добрите си отношение с тази страна. Но ако Първанов поиска добрият старец да му донесе политическото бъдеще на сегашния му руски колега?

Петър Стоянов, предшественик на сегашния президент, категорично отхвърля подобна възможност: „Смешно е да се твърди, че един бивш български президент може да остане в политиката като “баща на нацията” като Путин, защото за разлика от него няма монопол върху тръбата за газ към Европа. Другият избор на Георги Първанов е, разбира се, да се опита да върне лидерските си позиции в БСП, която в момента е раздирана от вътрешни противоречия.”
Стоянов е минал по този път и знае какво говори. Опитът му показва, че в България президент с изтекъл мандат не може да се върне успешно в партията си. Няколко години след като загуби президентските избори през 2001 г. Стоянов оглави изпадналата в безпътица партия, но напусна политиката само 18 месеца по-късно, след като СДС се провали напълно на изборите за европарламент.

Първанов няма да направи същата грешка (макар никога да не е спирал да се намесва в партийните дела – понякога прекалено агресивно, дори според другарите си). Политическият психолог и бивш член на Висшия съвет на БСП Димитър Гронев определя такъв акт като „смъкване на нивото и падане на статуса” и го отхвърля като възможност за Първанов.

Големите надежди

Сегашният президент безспорно е амбициозен човек. Близките до него интелектуалци от Националния комитет „Съзидание” - Иван Гранитски, Любомир Левчев и Антон Дончев (които помежду си се наричат „ талантливите”), заедно с Кръстьо Петков и Димитър Иванов от Гражданския съюз „Нова България” (който според сайта му „включва над 200 граждански сдружения и браншови организации от всички градове на България” ) тухла по тухла градят „по-доброто БСП”. То ще ашладисва на българска почва лейбъризъм от Блеъров тип („Мислете за нас като за това”, размаха преди няколко години Александър Томов портрета на спечелилия поредния си мандат Тони Блеър), но Първанов няма да го оглави.

„Президентът иска да стъпи върху социалдемократическа платформа като трамплин за бъдещата си европейска кариера”, смята социологът Антоний Гълъбов. Според него Първанов ще се опита да стане евродепутат или дори еврокомисар, но не като партиен лидер. Отдавна е надскочил Благоев, макар на вътрешнопартийни сбирки да се е клел в него. „Първанов се вижда като признат от Запада лидер на Западните Балкани. Първият демократично избран президент Желю Желев се прицели в същия регион чрез своя Балкански политически клуб. Но той работи с бивши балкански президенти от неговото време. Първанов иска да работи с бъдещите президенти”, твърди Гълъбов.

Sic transit gloria mundi(Така преминава световната слава)

Благоев, Путин или Ататюрк да чакаме след 3 години? „Най-вероятно „бившият български президент Първанов”, смята Петър Стоянов: ”Президентът на България е президент на малка, раздирана от корупция, от непрекъснати политически скандали страна, с неустойчив обществен манталитет, която Западът все още възприема повече като част от руската (съветската) сфера на влияние. Така че най-важната му мисия след мандата е да продължава да отстоява в света новия публичен образ на България – като лоялен член на НАТО и Европейския съюз. И да твърди, че в Черната джамия не бият. За повече няма нито сериозно мислене, нито държавническа традиция.”

Впрочем днес Петър Стоянов прави точно това – като член на престижни бордове и организации се среща с Бил и Хилъри Клинтън, Вацлав Хавел и Кристиан Аманпур и винаги им повтаря,че България вече окончателно е направила своя “цивилизационен избор”.

Има и друга, субективна пречка пред светлото евробъдеще на Първанов – неговият работническо-селски произход. Скромен „на'учен работник” от периферията на комунистическата партия, той никога не би успял да влезе в най-висшия партиен ешелон по времето на Живков. Преходът му даде този шанс, но старата партийна аристокрация все още го респектира. Това може би дори е комплекс - всички видни членове на „вътрешния му кръг” са част от червената партийна номенклатура и висшите етажи на Държавна сигурност, към които Първанов винаги е мечтал да принадлежи. Има защо - бизнесмени, политици, политолози и журналисти с преплетени интереси и изключителен ресурс и влияние, тези хора са динозаврите на контролираната българска демокрация. Действащият президент по право е сред тях. Бившият – едва ли.
Динозаврите могат и без люспи.

Блогът на Калин Манолов - http://kalin-manolov.blog.co.uk/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional