Ще има ли сатър за цирея в Белене?

Докато Яне Янев бунтува народа с искане за нова конституция, а от ГЕРБ само приказват за някакви сериозни законодателни промени, в гнездото на президента ни се измъти дефакто една нова институция: говорител на президента. В такъв все повече се превръща вицепрезидентът Ангел Марин – нещо като ангел охранител на Първанов от уроки по линия на проклетия импийчмънт ( каква гадна американска дума, затрудняваща др. Марин, вместо да си ползва хубавата руска “чистка” – ясно, кърваво и разбираемо за всеки тук).

Ако погледнете президентския сайт, Марин, който мълча величествено като издънка на Кобургите, издържайки в тази роля цели 8 години, е нароил безчет интервюта – само за времето от 5 март насам е дал цели 4 броя, достойни да бъдат увековечени явно в електронния архив на държавния ни връх. Няма да скучаят поколенията!

Май Първанов завидя на Доган, който също си има неофициален говорител в лицето (устата) на Лютви Местан. Щом Доган благоволи да ни съобщи нещо, натиска копчето и Местан проговаря – гладко, вчесано, без типичното доганово фъфлене.

По своему, по военному, някак по партизански цветисто в тази роля марширува все по-уверено и мобилизираният от запаса генерал Ангел Марин – същият, който вече ни заплаши със себе си. Можел да ни стане президент, ако му бутнат патрона от трона, да внимаваме, демек.

Ето че новоизпеченият президентски говорител Марин и днес не ни разочарова. Използвал е подходящият повод, скръбта по паметта на 110 български боляри, посечени от султан Баязид преди 6 века, за да се произнесе по най-важната тема на днешна България: циреят ( както се изрази) в отношенията с отсрещната сграда на бул. “Дондуков”. Друго си е да се произнесе гороломно по въпроса от Царевец! Ето какво ни съобщава вторият по ранг в президентското войнство:

„Циреят ще набъбва и ще бъде необходимо повече време да се спука и да се излекува“.

Защо му беше нужно да се връща векове назад за исторически фон на посланието си чак до Баязид Светкавицата? Можеше спокойно да отиде в Белене. Там, ако е искрен патриот, с един светкавичен удар можеше да спука два цирея, като заклейми масовото избиване на българи на острова и подготовката за увековечаване на зависимостта на страната ни от онези, които са покровителствали въпросното българско братоубийство след 1944 г.

Явно срещу цирея обаче ще трябва да играе сатъра – онзи, които така заплени медиите, когато тази миролюбива метафора им беше подхвърлена от Първанов на пресконференцията си от 12 март.

Дуелът със сатъри продължава. Почти като в рицарски роман, макар и без особено рицарска грация, той се води сега от двете вицета – оръженосци. В схватката се вкарват остри словесни конструкции, особено след като вицепремиерът Цветанов размаха боздугана с припомнянето на случая “Кюлев”, убития демонстративно насред София свръхбогат президентски съветник.

Дали пък Борисов наистина не предприе най-важният си досега ход ( малко неочаквано за Първанов, който имаше друго предвид с призива си Борисов да е “на ход”) с днешното си изявление, че започва проверка на голямото крадене около проекта “Белене”? Не знам. Специалистът по руска енергетика Първанов трябва да е наясно.

Ние също ще чакаме циреят да се спука и е добре да това да стане, преди да е зареден с ядрено гориво. Един братски ядрен облак на едно поколение българи ни е повече от достатъчен с всичките циреи и язви, причинени от него на България. Който не вярва, да се вгледа в пораженията от лъчевата комунистическа болест, видни по върховете на държавата ни.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/