ШАПКИТЕ, ШАПКИТЕ!

• Политическата буря покрай президента Първанов показва, че е време и той, пък и други политици в България да изядат шапките си от яд 

Пламен Асенов, политически коменатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Изяждането на шапката от яд не е като изяждането на кифтаците за удоволствие, но през годините е придобило дълбок смисъл на световната политическа сцена – значи крайно време е да начене да се практикува и в България. Публична разновидност на този сакрален политически акт видяхме тези дни, когато президентът Барак Обама изпрати на канадския премиер каса бира заради загубен бас. Наистина, тематично басът беше свързан с нещо на пръв поглед невинно – хокей, но на нивото, на което работи Обама, всичко е политика. Затова бъдете сигурни, че като истински политик, преди да изпрати касата, US президентът първо е изял шапката си от яд поради загубата. Защото тази загуба издава недобра способност за прогнозиране от негова страна или в краен случай – недобра информираност. Само че изяждането е станало тайно, най-многото Мишел и децата да са го зърнали как дъвчи и преглъща мъчително в президентските покои.

Пък може и обратното да е станало – канадският премиер да е изял шапката си от яд, че е спечелил, защото по този начин пък той даде повод от възможно най-високо ниво да се рекламира една марка американска бира. А, както всички знаят, американската бира трудно се различава от водата, ако я пиеш. И, също като водата, носи неприятно усещане дори когато ти влезе в обувката, камо ли в стомаха.

Така или иначе, покрай завихрилата се напоследък в България политическа буря около президента Георги Първанов си давам сметка, че всички, замесени в нея, трябва също да посегнат към шапките си по една или друга причина. То след петъчната му напоителна медийна изява, която твърде наподоби американската бира, тази опция трябва да обмислят даже не само преките участници, а и всички ние, невинната публика, но засега ще се ограничим само до преките участници. 

Да вземем за пример Иван Костов, който иначе правилно казва, че Първанов трябва да си ходи от президентския пост, защото е вреден за България. Той нито власт има, нито политически възможности да наложи на някого тази си гледна точка, но пак се оказа в центъра на президентската атака по време на оперетата в петък. Според думите на президента, на когото по Конституция не може да не вярваме, излезе че Костов – не само като премиер, но и после – пъклено костовизира България. Не е ясно какво означава това, но каквото и да означава, очевидно е нещо лошо, а той се е изхитрил да го върши подмолно, въпреки зорките очи на комунистическо-царско-депесарския сговор, управлявал през последните девет години. И въпреки че самият Първанов е на върха на политико-икономическата хранителна верига през този период в България.

Но не заради това, че президентът продалжава да го дъвчи под път и над път трябва Костов да си изяде шапката, а от яд, че му се падна да развива по-голямата част от своята политическа кариера в епохата на Георги Първанов. Да те бележи съдбата с такъв основен противник си е въпрос на лоша карма и Костов трябва да отиде на подходяща врачка, която да му бае против уроки. Или да си намери гуру, който да го научи как да промени кармата си. Иначе още дълго ще страда от скомина по зъбите, каквото и да хапне.

Симеон Дянков също трябва да помисли за консумация поне на солидно парче от шапката си. Ако няма шапка, да си купи и пак да помисли над нея. Той също е прав, когато говори едно или друго за президента. Прав е, че Първанов вече не е млад, прав е, че идеята му за премахване на плоския данък беше малоумна, прав е, че втора АЕЦ не е нужна на България и ако въпреки това се строи, трябва да е със стратегически западен инвеститор, не с руски пари на европейска земя. Само че не е прав да смята, че след всичко това Първанов ще му се държи като джентълмен. И че ще го остави да сее американска империалистическа зараза в Задунайската губерния под формата на нормална представа за политически морал. Ама-ха!

Поради този вид наивност, по време на злополучната им среща от 5 март Дянков първо забрави да попита дали женицата в ъгъла плете терлици за президента или прави стенографски запис. После забрави да напомни на Първанов, че това не е класически дуел, та да се явява със секунданти и че дори да е, секундантите не могат да се месят по време на дуела. Поне не като ръсят простотии. Накрая забрави да изтъкне, че държавната глава във всички случаи, колкото и да е ядосана, е длъжна да се държи като такава, а не като ченге с арестант по живково време. Така че Дянков трябва да приеме похапването на шапка в този случай просто като лек срещу  политическа наивност.

Като гледам вътрешния министър Цветан Цветанов, смятам, че той със сигурност разполага с шапка. Щом го нагази непредотвратимото, всеки мъж в даден момент се сдобива. Така че Цветанов няма да се охарчи допълнително, но, докато яде от нея, ще е добре едновременно да пише в един тефтер следното: “Не може публично да наричаш Гоцето Гоце, защото Гоцето, колкото и да се гордее с това, е Гоце само непублично, така е свикнало от 89-та насам. Публичното огласяване, а още повече безразборното напомняне на този факт, особено от вътрешни министри, наранява крехката му природа и може да навреди на националната сигурност, доколкото президент с наранена природа няма да е адекватен на предизвикателствата на времето. И на пространството.”

Също трябва добре да помисли Цветанов дали и доколко от факта, че продължава да държи на искането за импийчмънт, няма неочаквано да произлезе някоя страховита политическа парадигма, която да защрака със зъби наоколо. Нищо чудно нейният зародиш да се крие в предупреждението, отправено от Първанов, че “ако не бъде спряна процедурата по импийчмънт, ние ще минем в друг режим”.

Дали това означава, че от парламентарна демокрация България изведнъж ще мине на режим президентска сатрапия, дали нещо по-лошо, не е ясно. Но факт е, че въпросът “що е то друг режим?” пряко засяга и премиера Бойко Борисов. Досега в отношенията си с президента той твърдо играе само една роля – фурнаджийска лопата. Първо си мълчи, после се кара, след това се помирява, стига чак до мазнене, после се прави на неутрален, след което избухва във войнствени крясъци и накрая пак се оттегля в покоите си да строи пътища, мостове и да усвоява европейски пари. Подобно  непоследователно поведение не само се отразява негативно върху обществената подкрепа на ГЕРБ, но и дава козове в ръцете на самия Първанов, козове, с които той ще цака Борисов поне до края на мандата си, ако не и след това. Така че по този повод е добре, докато е време, да се напомни и на премиера – шапката, шапката!

Ако се съди по описаното дотук, някой ще каже, че президентът Георги Първанов няма основания да си яде шапката, защото изглежда направо победител в бурните събития напоследък – натри носовете на Дянков, Цветанов и Борисов, демонизира допълнително Костов, зае отново силна позиция за подкрепа на руските енергийни интереси и в същото време се показа пред обществото чист като момина сълза. Е, в моминската версия най-многото да повярва Бойка Башлиева, тя сигурно е и неин автор, така че ако не си вярва сама…..Разбира се, в списъка с вярващи винаги може да попадне и Никола Колев, известен представител на българската неокантианска школа, сбрана около идеята, че най-добре е човек да има разум, чист до бяло.

Но самият президент като умен човек е наясно, че не една, а много шапки трябва да изяде в тази ситуация. И ще ги изяде, къде ще ходи. Първата – от яд, че изобщо се стигна до конфликт, след като тъкмо намери цаката на Бойко Борисов и, както сам на два пъти почти призна в публични изказвания по-рано, вече беше ясно кой е началникът и кой – подчиненият. Втората шапка Първанов трябва да опита задето категорично отрече в петък, че е отстрелял онзи архар. Работата прилича малко на тази с Гоцето – истината е лъснала вече, но докато има глуха и сляпа публика, винаги може да се отрича. А после пък да се премълчава отреченото. Третата шапка президентът ще гризне, защото надценява своите възможности и силата на позицията, която заема. Да, процедурата по импийчмънт няма да мине, но покрай дебата той ще застане гол и дълго време във фокуса на общественото внимание. Грешат онези, които твърдят, че Първанов цели точно това с оглед на плановете си за след мандата. Дрън-дрън. Единственото, което го интересува, е съдбата на руските енергийни проекти в България – ще минат или не, докато той е президент. С тях всъщност е свързана и съдбата му занапред. В единия случай може да стане български Шрьодер или нещо също толкова сладко, в другия – да се превърне във втори Жан Виденов. Но публичното задълбаване по темата кой е, какъв е и защо е Първанов, не му носи полза, напротив. Вадене и размахване на документи, ровене и припомняне на стари истории, задълбочено финансово проучване и огласяване на подробности за кръга от негови настоящи и бивши, живи и мъртви, приятели и съветници, за нерегламентирано влияние в служби и съдебна система – всичко това, което се очаква да му се случи оттук нататък, е контрапродуктивно на идеята за изграждане на “Белене” например. С четвъртата шапка президентът трябва да се нагости от яд заради изказването си, че може да премине в друг режим, с което се опита да сплаши не само сегашното управление на ГЕРБ и лично Бойко Борисов, но и целия български народ. Петата шапка – защото с поведението си Първанов напълно се разголи пред западните партньори на България. Не че някой е хранил илюзии за неговите способности и нагласи, но вероятно вече няма и да ги подминават с мълчание, както досега. Да не говорим за западните политически анализатори, които ще издигнат авторитета му до неподозирани висини.  

Лошото е друго – че докато Първанов си яде шапките, те на нас ще засядат на гърлото и не се знае колко време ще се мъчим после да ги изкашляме като рунтаво куче топка косми.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/